Клюки. Интриги. Страст. Изневери. Този сборник съдържа пиесите "Клюки", "Правителство", "Български разкази" и "Любовни истории". Иронични сюжети от българската действителност, която е поносима само ако я възприемем със смях.

"Ани: От снощи ми е така нервно.
Нели: Що?
Ани: Снощи бях на рожден ден на Бобеца. Всички бяха там - Бобеца, Пицата с новото си гадже, Гълъба, Чефо, Цуфи, Динята, Милена малката, Тони... Пихме, пушихме нещо и по едно време дойде Ирина Рижата. Аз още като дойде, разбрах, че ще станат некви простотии. Викам: кой я е канил тая бе? Бобеца вдига рамене. И тая като изпи три водки и като взе да се натиска на Чефо. Викам: Ирино, аре по-кротко, ако обичаш. Да не взема да те заритам тука пред всички.
Нели: Що бе? Чефо да не ти е гадже?
Ани: Не ми е гадже. Приятелче ми е. Ама отде накъде неква курва ще ми натиска приятелчетата. И по едно време като се заключиха в банята.
Нели: Кой бе?
Ани: Ирина Рижата и Чефо. Аз тропам на вратата – тия не отварят. Викам: кво правите вътре, бе?
Нели: Мноо ясно - чукат се.
Ани: И аз тва си помислих и направо побеснях. Викам: Ирино, да излизаш отвътре, че ще ти издера очите, ще ти издера. А оная се хили отвътре. След малко излязоха с некви доволни физиономии, направо щях да повърна. Викам на Чефо: ти си ебати боклука, честно. Да се чукаш с тоя долен парцал.
Нели: А той кво?
Ани: Нищо. Хили се. Пихме по още две-три водки и по едно време Ирина Рижата взе да се натиска на Гълъба. Викам: Ирино, аре по-кротко, ако обичаш. Да не взема да те заритам тука пред всички.
Нели: Що бе? Гълъба да не ти е гадже?
Ани: Не ми е. Приятелче ми е. Ама отде накъде неква курва ще ми натиска приятелчетата. И по едно време като се заключиха в банята.
Нели: Кой бе?
Ани: Ирина Рижата и Гълъба. Аз тропам на вратата – тия не отварят. Викам: кво правите вътре, бе?
Нели: Мноо ясно – чукат се.
Ани: И аз тва си помислих и направо побеснях. Викам: Ирино, да излизаш отвътре, че ще ти издера очите, ще ти издера. А оная се хили отвътре. След малко излязоха с некви доволни физиономии, направо щях да повърна. Викам на Гълъба: ти си ебати боклука, честно. Да се чукаш с тоя долен парцал.
Нели: А той кво?
Ани: Нищо. Хили се. Пихме по още две-три водки и по едно време Ирина Рижата взе да се натиска на Бобеца. Викам: Ирино, аре по-кротко, ако обичаш. Да не взема да те заритам тука пред всички.
Нели: Що бе? Бобеца да не ти е гадже?
Ани: Не ми е. Приятелче ми е. Ама отде накъде неква курва ще ми натиска приятелчетата. И по едно време като се заключиха в банята."
Из книгата

"Хуморът не е лекарство. Той е обезболяващо. Може да притъпи временно болката, но не може да я излекува"

Това казва Иво Сиромахов в едно интервю за в-к "168 часа". Е, цяла България познава Сиромахов с непресекващото чувство за хумор, в което се съдържат не само такива "обезболяващи", но и ударна доза "витамини" за поддържане на добро настроение, въпреки всичко, което не харесваме ежедневието и в родната действителност. Чувството за хумор на Иво Сиромахов извира от телевизионния екран и печатните медии, от социалните мрежи и разбира се, от книгите му. От години го познаваме освен като писател, и като актьор, драматург, радиоводещ. Кариерата му на сценарист пък е свързана с дълги години работа както зад кулисите, така и под прожекторите на "Шоуто на Слави". Иво Сиромахов е автор и на десетки книги, които са сред най-продаваните заглавия от съвременни български автори. Сред тях са "Българско радио", "Моят таен любовен живот", "Шекспир 3Д", "За мен е чест", (написана съвместно със Слави Трифонов) и други.

Публикации на Иво Сиромахов се срещат в списанията "Maxim", "Playboy", "Hustler" и "MAX". Работил е и като завждащ отдел "Култура" и във в-к "24 часа", където публикува и политически фейлетони. Въпреки, че името му се среща много често по всички медии, не знаем много за него и личния му живот. Какви книги чете самият той? Една от тези, които харесва, е автобиографията на Андре Агаси. Любимият му спорт? Ездата. У себе си най-много цени чувството за хумор. А какво не може да понася? Глупостта. В случай, че искате да знаете повече - как, кога, къде започват неговият житейски и професионален път, ето какво показва биографичната справка: роден е в София на 29 декември 1971 г. Завършва Националната гимназия за древни езици и култури и след това театрална режисура в НАТФИЗ.

Като студент работи - заедно с Ути Бъчваров водят предаването по БНР "И ловец съм, и рибар съм". През 1995 г. Става носител на наградата за дебют в изкуствата. през 1996 г. Завършва висшето си образование. Има и немалко изяви като режисьор в Малък градски театър "Зад канала" и Театър "Българска армия", Сред постановките, които е режисирал, са например "Женитба" от Гогол (в НАТФИЗ), "Обърни се с гняв назад" от Джон Осбърн, "Макбет" от Уилям Шекспир (Малък градски театър "Зад канала"), "Чаровна нощ" от Славомир Мрожек, (ДКТ-Сливен) и др.

Каква е тайната на успеха? Макар че от устата на Иво Сиромахов всичко звучи весело и змешно, ето какво казва той пред медии за успеха:

"Ако имаше изведена общовалидна формула, вероятно всички щяха да я следват. Но пътищата към успеха са различни и нито един от тях не е къс. В крайна сметка успяват само онези, които са готови да вървят дълго, да влизат в битки и да се лишат от някои неща. За всеки успех се плаща и колкото по-голям е успехът, толкова по-висока цена е платена за него."