Съставител: Роси Михова. ... Роси Михова е съставител на книгата Трима насаме. Задочни разговори с Макс Фриш и автор на интервюта, включените в книгата. Тя е журналист на свободна практика и автор на материали, отразяващи културни събития във Виена. От 2017 г. води поредица интервюта с известни българи, базирани върху книгата Въпросник на Макс Фриш. Като част от своите Дневници (1966 - 1971) швейцарският белетрист и драматург Макс Фриш публикува своя Въпросник, в който педантично формулира стотици провокативни въпроси. На тях отговарят с храбра честност изявени наши съвременници. Тези задочни разговори се случват ... |
|
|
В Насаме с незабравимите ви очакват 45 разговора с някои от най-обичаните българи, които вече не са между нас, но винаги ще помним. Ще се запознаете отблизо с някои от най-известните и великите български актьори, писатели, кинаджии, художници, учени, сред които са имената на Катя Паскалева, Георги Калоянчев, Тодор Колев, Стоянка Мутафова, Георги Данаилов, Валери Петров, Леда Милева и много други."45 срещи от стотици и не по-малко вълнуващи други, които съдбата ми подари като журналист през отминалите три десетилетия. Избрах да споделя в книга точно тях, без да се опитвам да сравнявам значимостта и таланта на ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Лайтмотивът на романа е вечната тема - борбата за душата на твореца. Кой път трябва да бъде избран - пътят на властта, охолството, самолюбуващата се материалност, или пътя на лишенията, смирението и безкористния труд. В житейския и професионалния сблъсък на двама от своите герои - художници - авторът пресъздава и великолепна картина на сложната и противоречива епоха от 50 -те години на XX век до края на века. Сигурно е, че романът на Любомир Халачев Портрет на непозната жена ще се превърне в събитие в живота на съвременната българска литература. Авторът, който ни е добре познат от предишни талантливи творби, между ... |
|
|
"Ако перифразирам Одън - "дъждът роди поет". Може би лондонският дъжд, може би меланхолията на мегаполиса, самотата на космополита? Не зная какво е родило тези стихове. Съмнявам се, че и Димитър Ганев знае. Но се радвам, че ги е написал. Силна, дълбока книга." Иван Ланджев "Да фланираш из един свят, вече видян и описан преди теб, да се рееш из книги, градове и любови, вече прочетени и обходени... И с един късноромантически замах да ги снабдиш отново с отровния чар на тъгата, да събудиш минали гласове, да бродиш подир Бродски из късните есени... Иронии и меланхолии да се застъпват пътем... ... |
|
|
Как да строим мостове между тях."Пропастта между поколенията често прилича на пъстър каньон - от едната страна се вият пътеки, отъпкани от опита, а от другата блестят нови, още неизследвани. По-зрелите носят в себе си спомена за времена, когато писмото на хартия беше събитие, а разговорът - ритуал. По-младите пристигат с енергията на дигиталния свят, където всичко се случва сега и веднага. Когато тези различия се срещнат, се случва магия - иновации, които стъпват на здрава основа, и традиции, които се обличат в нова форма. Това, на което ни учи Любомир Гетов, и завладяващият начин, по който разказва всяка история, ... |
|
|
Всеки може да си направи природно студио за красота в своя дом. В тази книжка ще откриете прекрасни идеи как да се погрижите за себе си с помощта на природата. Книжката е в удобен, джобен формат и е с размери 10 х 13 cm. ... |
|
|
През май 1913 г. стотици хиляди българи в Източна Тракия празнуват освобождението си. Само месец по-късно радостта им се превръща в кошмар. Докато българските войници се сражават и умират на бойните полета на Междусъюзническата война, башибозукът и османската армия нахлуват и подлагат мирното население на гонения и изтребление. Стотици хиляди наши сънародници бягат, изоставяйки дом и поминък, десетки хиляди, сред които жени и деца, са зверски убити. Трагедията е огромна, но някак си остава в сянката на Първата национална катастрофа. Пет години по-късно книгата на проф. Любомир Милетич Разорението на тракийските българи ... |
|
|
Бъдеще с история."Преди две години, на връщане от конференция в Казахстан, можах да обиколя уникалния Узбекистан. Това бе стара моя мечта, защото като археолог знаех, че там са оставили следи велики цивилизации, включително тази на прабългарите. Макар да бях подготвен, останах изумен от величието на Хива, Бухара и, разбира се, Самарканд с мавзолеите на покорителя на света хан Тамерлан. Отнесох със себе си много впечатления, които сега книгата на Любо Гетов ми припомни. Тя наистина е един наръчник не само за историческите забележителности, но и за всичко интересно, което може да се види в тази средноазиатска страна. ... |
|
|
Жената, която спи непробудно, мъжът, който е мнозина, и гениалният лекар без капка морал - трима невероятни герои ще ви отведат в един наглед невъзможен свят в толкова чакания първи роман на Любомир Николов! Мислим се за монолитни и правилни, следваме свои ценности и ставайки сутрин, започваме новия ден с подредбата на предвидимия свят от вчера. Има обаче неща, които са неподредени: останките от разбил се самолет, петната кръв, пръснатите топчета по пода, звукът от шамар и счупената кост, всичко счупено, взривено, хвърлено и разбито на части. Има свят, който се създава, като се счупи тоя. И тогава проглеждаме пак. Има ... |
|
|
Камбана Намерих в тревата език от камбана. Нагоре погледнах - камбана видях. Едва се полюшваше - зеленясала, няма. Пепел от нея се ръсеше. Прах Обложен със туфички мъх бе металът, години в тревата зелена лежал. Поръбено с капки роса наметало паяк над бездна от бронз бе развял. Звуци да екнат в небето. Съзвучия. Капчуци да текнат. Да млати кълвач. Камбани - кокичета под капчуците - от южняка люляни - да бият до здрач. Звъни и ликуй, весели се, камбано. Желязото кално в небето забих. Съешете се, звуци, звуци, кал изначална, ечи и ехти, намълчал се език! Любомир Николов ... |
|
|
"На долапа има прахче, ей такова, като грахче. А, за лапане ли? Не, за спане. Но една мушица, истинска гладница, хич не се стърпя, лапна прахчето за сън. Излетя навън, но ѝ се доспа. Както я сънят обзема, с прахче-грахче във корема я намери дрозд. Дълго той не зяпа, ами я излапа и навири нос. После в жиците гладника кацна и зачурулика. Както пееше тогава, почна да се свечерява. Както си стояха, всички се прозяха. Сънчо полетя след птиците, по лъките и гориците, също и по жиците. Тъй например слона вдигна телефона, от пиукане приспан, се зави с ухо-юрган. Легнаха чорапки свити, сън замрежи им очите. ... |
|
|
Книжката е част от поредицата "Моята първа книга" на издателство "Пан". ... Какви са били хайдутите - горски разбойници или народни закрилници? Колко дълго продължава хайдутството по нашите земи? Само мъже ли са хващали оръжието, или е имало и жени в дружините? На тези и други въпроси ще отговори тази книга, посветена на най-тайнствените и романтични герои от нашата история. ... |
