"Думите... Сякаш целият ми живот е минал в търсене на точните думи. Наистина ли е толкова важно да назова? Тези месеци често чувам: "Стига си анализирала. Спри да го мислиш". Или "Господи, след толкова обсъждане, наистина ли живееш истински?". Дори: "Прекалено много говориш. Не трябва да казваш всичко. Остави нещо за себе си". Думите са част от живота ми. Толкова важна част, че са ме завладели. Нощем се събуждам, защото фраза се е родила в главата ми. Все още не скачам от леглото, за да я запиша, но през деня се връщам към нея. Наоколо се нареждат други думи, нейни приятелки. Те си ... |
|
|
Книгата е шести том от поредицата "Лица и събития от моето време" и е считана за творба, която най-добре описва българската действителност и съкровищницата на българския дух. Симеон Радевият архив се оказа неизчерпаема съкровищница на българския дух, на политическата история на народа ни и на развитието и разцвета на българската журналистика и публицистика. Неговите "Строители на съвременна България" и "Македония и Българското възраждане" в продължение на един век остават ненадминати и заемат водещо място в историята на българската книжнина. Със своите спомени, обемащи десетки хиляди ... |
|
|
Съставител: Иван Иванов, Надежда Стоянова. ... Сборник в чест на 80-годишнината на професор Симеон Янев. Настоящият сборник е скромен опит на филологическата общност да чества юбилея на един от знаковите си учени и писатели - професор Симеон Янев - автор на повече от тридесет научни и художествени книги, на стотици статии, студии и рецензии, редактор на елитни периодични издания, преподавател и изследовател, формирал и формиращ литературно-историческото мислене на поколения българисти. ... |
|
|
Академик Иван Радев на 70 години. ... "...Всичко, което е достояние на човека, е вложено в езика. Рядко се замисляме за дългия живот и вечната душа на думите, рядко правим изводи за отмъщението, с което ни отговарят. Аз винаги съм на колене пред езика – в смут и несигурност пред неговата сила и морал, обвеяни с мистика и непреходност... Дано успея да си напиша това, което ми е дадено…" Иван Радев ... |
|
|
Симеон Радев е роден в град Ресен, Македония, на 19 януари 1879 г. Първоначално учи в българските училища в Ресен, Охрид и Битоля, а след това завършва френския лицей Галата сарай в Цариград и право в Женева. През 1905 г. става главен редактор на в-к Вечерна поща, а през 1906 г. заедно с Александър Балабанов слагат началото на сп. Художник. По-късно (1911) основава всекидневника Воля и взема дейно участие в неговото списване. По това време обнародва и своята книга Строители на съвременна България - едно от големите и оригинални историографски изследвания у нас. Още твърде млад, Симеон Радев се отдава на дипломатическа ... |
|
|
Настоящият сборник се основава на текстовете, представени за първи път на конференцията Изборът на поета, посветена на 50-годишнината на Ивайло Иванов (1972 - 2016), състояла се на 9 декември 2022 г. във Великотърновския университет. В близо 50 статии, студии и рецензии се прояснява образът на един от най-ярките български поети от края на XX и началото на XXI век. Отблизо са проследени перипетиите при утвърждаването на неговата литературна личност и специфичния избор на почерк, осъществен през 90 -те години на миналия век, както и особените техники на присъствието и фигури на отсъствието, белязали творческото битие на ... |
|
|
Съставители: Малина Новкиришка-Стоянова, Ралица Илкова, Симеон Гройсман, Красимир Манов. Сборник доклади от научна конференция, организирана от СУ Св. Климент Охридски. ... |
|
|
Публицистика. Есеистика. Критика. Разговори. ... "Живеем в това общество и сме свидетели на този чудовищен процес на раздробяването му. За съжаление той не е абстрактен, а реално-унищожителен, който срина из основи всичко, съградено с труд, пот и всеотдайност от поколения - мечтатели и родинолюбци. Да, тридесет години вече това общество се гърчи, агонизира, смалява се като тежко заболяло от неизлечим рак. Защо ли? Защото е погрешна диагнозата, вместо да се приложи животоспасяваща операция, болестта се залъгва с елементарни медикаменти. Няма лъжа, има истина и тя е, че обществото ни върви към гибелен край и се прави ... |
|
|
След книгата Лора, Яворов и аз, изследването на госпожа Радева, е посветено на фаталното пресичане на съдбите на Пейо Яворов и Лора Каравелова, което е неоценимо литературно-историческо съкровище. Книгата разглежда темата за обсебеността в различни аспекти - например тази на Яворов от жените в живота му и обратното, както и онази, творческата обсебеност, търсенето на отговора на вечните въпроси. Но тук има един по-различен поглед към събитията и към героите на трагедията. Виолета Радева акуратно преразглежда някои от неоспоримите факти по темата, чиято абсурдност се старае да разкрие, привличайки нови, непознати, ... |
|
|
"Още една книга застава на лавицата до творбите, документиращи талантливото постоянство, с което Благовеста Касабова трасира пространствата на българската художествена словесност. В безусловното си посвещение на родната литература тя десетилетия наред чете със сърцето си имената на нейните класически върхове и съвременните ѝ местожителства. В мащабните измерения на този прочит личат на личности, творби и събития, които са неотменна част от националната ни история и култура. Сега там застава и нейната книга за Калина Малина - още един мост, чийто майсторски градеж прибавя нови черти, контрасти и полутонове ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Учените у нас и по света посвещават голяма част от своите изследвания на търсенето на ключа за противодействие на стареенето. Стъпка по стъпка вървят все по-напред в опознаването на този естествен човешки процес. Днес хората стареят много по-бавно, отколкото това се е случвало преди две, три и повече десетилетия.Може ли старостта да се спре или поне малко да се забави?Каква е загадката на дълголетието? Не е ли в умереното хранене, в това да не прекаляваме с пиенето, удоволствията? Може би се крие в редовното прочистване на организма от гнилостните процеси, които водят до стареене? Или пък се дължи на движението, ... |
|
|
Столетниците са омайни, мъдри хора. Някои изумяват с бистър ум, ясна памет и красноречие, други са мълчаливи и умислени. Едни са весели, въпреки тежестта на годините, други са прегърбрени от тях. Някои са младолики, други - с набраздени от времето лица. Но всички, за които ще прочетете, са специални. Столетниците са изключителни хора. Друговремци. Останали още малко на тази земя, сякаш за да я направят по-добра. Цялата мъдрост е в тях, цялата тежест на живота. Цялата тъга е прибрана в избледнелите им очи и цялото примирение е там. Цялата надежда таят, че младите ще дойдат да ги видят. И цялото разочарование, че тях ... |
