Анжела Пенчева, автор на две публикувани книги и заради лекарска грешка - в инвалидна количка, нейна "добра приятелка и второ Аз", представя третата си изповед - Моята борба за малко независимост. Ясно и силно отеква простичкото послание на Анжела към ходещите и говорещите свободно: Аз съм нормален човек като вас, отнасяйте се към мен както към другите."Дошла съм на този свят не с вик, както всички очакват да прочетат, но щом тези редове ги има, значи, че и мен ме има." Анжела Пенчева Анжела Пенчева е родена на 27 юли 1967 г. в гр. София. Тя е млада жена с трайно физическо увреждане. Състоянието се ... |
|
Противоречив по съдържание и форма, романът е предмет на разгорещен дебат върху въпроса докъде стигат границите на творческата свобода в литературата. Да озаглавиш автобиографичен роман "Моята борба" е рискована постъпка, която се нуждае от аргументация, за да не бъде разбрана погрешно. Буквалното заимстване на заглавието на манифеста на националсоциализма, написан от Адолф Хитлер, прави асоциацията неизбежна. Читателят обаче няма да открие прояви на симпатия или опити за пропаганда на националсоциалистическата идеология нито в настоящата, първа част на "Моята борба" на Карл Уве Кнаусгор, нито в която ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
За всеки, който чувства потребността да обича! Започна да вали Започна силно да вали, както е в душата ми изтерзана Като силна буря дето брули клони, търсеща и изтерзана, неразбрана. Едно сравнение изпълнено със вяра крещящо, откриващи нови хоризонти, недописано, оставено за после... с надежда да преоткрием себе си. Мария Желева ... |
|
Да отстояваме вярата, да изповядваме Христос, да вършим Божият воля, да се съпротивляваме на Сатаната. ... Борбата e да отстояваме вярата, да изповядваме Христос, да вършим Божията воля, да се съпротивяваме на Сатаната. Това е книга за смисъла на християнския живот и за неговата истинска същност. Джон Уайт пише с желанието да предаде на читателите си онова, до което сам е достигнал в своя живот: убеждението, че вечният Бог ни обича и иска да ни даде най-доброто - повече вяра в него и повече уподобяване на него. Любовта му ще ни донесе и болка - така силна, както и радостта, защото християнският живот е борба. ... |
|
"Винаги, когато съм разглеждал снимки от миналото, най-дълбоко ме е трогвала светлината в тях. Слънцето, чиито лъчи са създали снимката - лъчите, които като осъдени на смърт гълъби са накацали върху хората, тревите, дърветата, покривите и всички предмети в снимката и са застинали завинаги там, в този документ на спомена и носталгията. Думата "фотография", преведена на чист български език, е "светлопис". Нещо, написано със светлина. Но нима ние не пишем всичко именно със светлината? Когато тя си отиде, ние просто няма какво да пишем. Ненаписаното е именно това, което мракът на забравата е похлупил ... |
|
"Мислейки за Ботев ние мисли за националната си гордост и чест. Ние си припомняме онази величествена историческа метафора на седмичното духовно бдение на Левски и Ботев в една мразовита воденица отвъд Дунава. Ние сякаш чуваме гласовете на двамата апостоли на българската революция. И разбираме защо народът така тачи тези истински национални икони. Защото във тях и чрез тях българският народ постоянно се самоосъзнава като достойна и свободолюбива нация, постоянно се самоочиства от метастазите на жилавата дядовъльовщина и хаджииванчопенчовщина. И защо най-сетне така галванизира своята кръв със светлината на героизма, ... |
|
"Имах четири футболни любови в живота си - Динамо, Милан, Челси и националния отбор на Украйна... По пътя си срещах различни хора, хора, без които нямаше да се превърна в онова, което съм днес. Имаше възходи и падения. Това беше огромна жертва в името на работата ми - единственият начин, чрез който можех да превърна мечтите си в реалност. Дойде време да се огледам и да разкажа какво съм преживял. Да благодаря на тези, които ме придружиха в нелекия път, който избрах. Никога нямаше да се справя сам." Андрий Шевченко "Той беше невероятен футболист, който е невъзможно да бъде сравнен с никого. Сякаш на терена ... |
|
Тази книга е един опит да се съчетае и пресее натрупаното съвременно Познание и информация, с определена духовно-религиозна насоченост, и да очертае личния авторски светоглед и отговори по най-важните (текущи и вековечни) въпроси. Разглежда специално Българската културна идентичност и литературна традиция във връзка с "гения на езика" и духовната мисия на българите... Също щекотливата тематика около 2012 г. с астрологическите прогнози и апокалиптични предсказания, от от съвсем друга гледна точка и авторова преценка. Георги Панайотов (1960 г.) под псевдонима Авторъ Авторовъ издава историко-философски и ... |
|
"Днес ние притежаваме могъщество, каквото някога приписвахме на Бога! Но,ето че най-сетне рискът, славата и изборът са в ръцете на човека! И не е трудно да докажем, че той е съвършен! В човека е най-голямата ни надежда!" Важно! Моля имайте предвид, че изданието е с недобра полиграфическа изработка и не изглежда в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
Доисторическото племе улхамри е сполетяно от беда: угасва скъпоценният огън, който те пазят и поддържат от незапомнени времена. На онзи, който го намери и върне, вождът Фаум обещава да даде за жена своята дъщеря - стройната Гамла. Двама млади воини - Нао и Агоо, желаещи да се сродят с вожда, се отправят да завоюват огъня от чужди племена. С тях тръгват и по двама верни спътници. В нелекия им път ги очакват необикновени приключения, в това число и сражение един с друг. Този роман е не само увлекателно, завладяващо повествование за бита и обичаите на далечните ни предци - това е книга за приятелството и взаимната помощ, за ... |
|
Книжка от поредицата "Първи книжки за моята библиотека" ... Разработена от специалисти в областта на образованието, тази интригуваща поредица дава на малкото дете първи представи за броенето, цветовете, размерите и намирането на съответствие. Впечатляващите фотографии и ясните надписи насърчават малките деца да откриват и назовават частите на тялото и да използват прости думи, обозначаващи действия. ... |
|
Писма до Диди - 1960 - 1970 г. ... Поетичен хербарий на копнежа. През 1960 г. Х. К. Артман пише изпълнени с копнеж писма и духовити пощенски картички, към които прибавя и любовни стихотворения (по-късно включени в стихосбирката "Auf meine Klinge geschrieben" (написано върху резеца ми) - всички те адресирани до младата актриса Диди Махер от Клагенфурт, където тя продължително време се лекува от тежко заболяване и където поетът често я посещава. Епистоларните и лирически "вербарий" са съчетани с изрезки на карикатури и пасажи с шрифт на санскрит, който и поетът, и актрисата са умеели да пишат и четат. ... |