Село по време на любов. В Северозапада всичко е възможно - да се изгубиш, да се намериш и дори да откриеш голямата любов! Когато фотографката Изабел попада случайно в Наше село - поредното занемарено, изоставено и почти забравено село в Северозапада - очаква да направи няколко артистични кадъра в черно-бяло, да се качи на колата си и да се прибере обратно в столицата, където я очакват обичайните проблеми и хаотичния ѝ личен живот. Със сигурност обаче не е очаквала да бъде непреодолимо привлечена към красива, но изоставена къща, легендата за която мълви, че е пазена от смок с особен нрав. Ала Бела е разумна, зряла ... |
|
|
Илиана Илиева е автор на книгата "Жабешки скок. Тристишия, хайку, танка" (2004) и на стихосбирките "ти, който хакна планетата" (2008), "Пента и Пижо. Малки и още по-малки песни" (2009), "Говорещите руни на реката" (2011) и "Предмети" (2014). Член на българския хайку съюз (БХС) и "Хайку клуб - София". Редактор в Електронно списание "LeterNet" и зам. гл. редактор на списание "Хайку свят". "Смятам, че това е може би най-силната книга на Илиана - компактна, дълбока, силна като енергия на внушението. И като истинска поезия. Вълнуваща, ... |
|
|
"Ива Спиридонова има дълбоко уважение към думите, което я застрахова да ги употребява напразно. Разпознаваема е нейната поезия, което я прави автор с физиономия, с послания от сърцето, но от грамотното сърце, което първо се е научило да обича, а после да пише, че обича. "От мен до другото безсмъртие" е любовна книга. Но не само. Откровена книга. Но не само. Смела книга. Но не само. Това "още нещо", което я прави безспорен литературен факт, е точно този респект от думите - много близко до призванието, до неизбежната потребност да се разголиш до сричка и до... душа." Камелия Кондова, редактор ... |
|
|
Елена е опитала от живота на славата и известните. Шеметно вървящата ѝ нагоре кариера на журналист и водещ обаче е рязко прекъсната, когато се оказва се оказва в центъра на вниманието, сама и бременна от известен мъж. Единственият ѝ шанс да опази себе си и детето си е да се скрие в новия малък крайбрежен хотел на родителите ѝ, където никой не я познава. Пет години по-късно, тя вече е изградила нов живот, с нова самоличност, и миналото е останало само един далечен спомен. Всичко е чудесно, докато телевизията, в която работи сега, не решава да внедри нова система за управление на софтуера. Програмистът, ... |
|
|
"Камък по блудницата" на Атанас Стойчев не е просто поредната му книга: текстовете са написани сякаш от двойник на автора, негов духовен близнак. Хем, различен, но и присъщ, хем заместващ, но пък оригинален като оригинала. Има ли нужда писателят Стойчев от двойник? Едва ли, но двойникът му - има. Защото води сказа уж от свое име, а използва това на автора. В крайна сметка се е получило нещо нежно, съкровено, усмихнато и прекрасно. Посланията на тези разкази не само са някак странно различни от предишните текстове на Стойчев, но и чуваш ясно гласа му, сякаш ги артикулира на ухо, полушепнешком. Тонът е спокоен, ... |
|
|
Увод: Ирина Седакова. ... Тези свойства са необходими за извършване на много обреди, но преди всичко за лечебните практики, и тъкмо на тях посвещава своя труд доктор Мишев. В тази книга Георги Мишев изследва водата, едната от стихиите, без които човек не може. Не може не само затова, че няма да оцелее ожаднял и обезводнен. В това човекът си прилича и със земята, и с растенията, и те трябва да "пият", за да дават плод. Човекът не може да живее без вода поради други нейни онтологични свойства - хигиенни, освежаващи, а и естетически (да гледаш течащата вода е истинско удоволствие, неслучайно фонтаните украсяват ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Водата съставлява около 70% от човешкото тяло и 80% от мозъка. Без нея животът е невъзможен. Тя съществува в три различни състояния: като течност – водата, която пием, от която правим лимонада и в която плуваме; като твърдо вещество – ледниците, замръзналите локви или кубчетата лед в чашата с лимонада; и като газ – невидимите водни пари, които се носят във въздуха. Само си представете колко много процеси в природата зависят от нея! С впечатляващи графични илюстрации и увлекателен текст, изпълнен с любопитни факти, тази книга е чудесно попълнение към библиотеката на всяко любознателно дете. Илюстрациите в книгата са дело ... |
|
|
Една жена губи детето си, губи мъжа си, озовал се в затвора, губи уредения си живот в големия шумен град. И решава да избяга на откъснат остров в морето с едва четиристотин жители, за да преоткрие себе си, да се спаси. Да започне начисто. Сменя името си, отрязва красивата си къдрава коса, не общува почти с никого. Но можеш ли да избягаш от болката, от предателството, от отчаянието, превърнало се в смисъл на дните ти? Водата, символ на самотата, на самоналоженото изгнание, но и на пречистването, тук се превръща в главно действащо лице. Пред вас е поредната блестяща творба на Джон Бойн, най-четения и превеждан ирландски ... |
|
|
Виолет Тусен е пазителка на гробище - работа, която мнозина биха сметнали за отблъскваща, но за нея е спасение и ново начало. Тук тя намира убежище, предлагайки утеха на скърбящите, защото само позналите загубата на най-близките могат да разберат чуждата болка. Градината ѝ се превръща в пристан, а отглеждането на цветя и билки, на плодове и зеленчуци и носи усещане за смисъл. Така постепенно усвоява умението да се радва на малките неща - чаша ароматен чай, прясно откъснат плод, импровизирани вечери с приятели в градината... Тя, която няма никого и нищо на света, открива умиротворение в този малък оазис на мълчанието, ... |
|
|
Когато шестгодишната Мариса губи майка си, баща ѝ я отвежда на малък тайландски остров в Андаманско море. Там тя изгражда дълбоко приятелство с Ариел и двете заедно изследват чудесата на горите, рифовете и плажовете. Задържайки дъха си с минути, те се учат да се гмуркат в дълбините с лекотата и хармонията на мантите, които започват да разпознават по име. Когато обаче в деня след Коледа през 2004 г. цунамито в Индийския океан достига сушата, те са пометени от първата вълна и разделени. Осем години по-късно Мариса живее в Ню Йорк. Дните ѝ минават в лутане из улици и паркове, а нощите – в търсене на утеха в ... |
|
|
Мигове. Животът ни е сбор от мигове. Някои от тях съкрушително болезнени и изпълнени с вчерашна мъка. Други носещи красива надежда и обещания за утре. Преживяла съм стотици мигове в краткия си живот - мигове, които са ме променяли, които са ме предизвиквали. Такива, които са ме ужасявали и оплитали. Но най-важните - онези разбиващите сърцето и спиращите дъха - в тях винаги е присъствал той. Бях на десет години, когато изгубих гласа си. Тогава част от мен бе открадната, но имаше един човек, който съумяваше истински да чуе гласа ми в тишината. Брукс Грифин. Той бе светлината в мрачните ми дни, обещанието за едно красиво ... |
|
|
Иван Павлович Неумивакин - доктор на медицинските науки, професор, действителен член на международните академии по информатизация и енергоинформатизационни науки на Руската академия по естествени и медицинско-технически науки, заслужил изобретател на Русия, лауреат на държавна премия, член на президиума на Общоруската медицинска асоциация на специалистите по традиционна народна медицина и лечители, водещ народен лечител на Русия, удостоен с висши награди в тази област - "Кехлибарена звезда на магистъра", както и много други отличия. От 1959 г. в продължение на 30 години Неумивакин се занимава с космическа ... |
