"В дебютната стихосбирка на Мирослав Бърдаров (роден 1967 г.) се смесват и шумят най-различни почерци, реплики, малки и големи истории, цели писмености. Само по себе си това не е Бог знае какво, и най-романтически настроеният поет трябва да е разбрал, че светът е отдавна съчинен, измислен, че и описан отчайващо добре. Номерът е, как от вече зададеното, от реди-мейда на света, със същите до болка похабени знаци да опишеш собствените умори и екзалтации, щастия и пропадания. И те да звучат като казани за пръв път. Или поне малко по-встрани от вече видяното. В най-добрите стихотворения от тази стихосбирка Мирослав ... |
|
|
Братислав Иванов е дългогодишен преподавател по японски език. Директор е на Българо-японския образователен и културен център, създаден към 18 СОУ „У. Гладстон“ с финансовата подкрепа на японското правителство. Предлаганият увод в японската писменост е поредната книга на Братислав Иванов, предназначена за българи, изучаващи японски език самостоятелно или в различни организирани форми. Тя ще бъде незаменимо помагало не само за тези, които правят първите си стъпки в японския език, но и за всички, които имат интереси в областта на теорията и типологията на писмото. ... |
|
|
"Ние, българите, сме изконно писмен народ. Историята на българската писменост е неразделно свързана с хилядолетната българска история. Това е основната теза, която авторът Светлозар Попов защитава в книгата си Българската писменост. Известна и непозната. Обикновено, когато говорим за българската писменост, имаме предвид известните ни Глаголица и Кирилица. Авторът прескача този праг и прави опит да проследи корените на писмеността далече назад във времето и пространството. Той я обвързва не само с руноподобното писмо на нахлулите в Европа хунобългари, но и с историята на азбучното писмо и с най-ранната писменост ... |
|
|
Изследването предлага различен подход към българската литературна и културна история през XIX век. Разгледано е взаимодействието устно - писмено през призмата на комуникативните прояви и рецептивни нагласи и възможности на българите в културно - историческите условия на века. Използването на концепта "глас" открива нови възможности за конструиране на представата за българската словесност през разглеждания период. Социалните форми на словесността: изпълнение, записване, написване, четене, слушане, пеене, разказване, се съвместяват именно в същността на човешкия глас, който може да бъде едновременно звучащ, но и ... |
|
|
През 1957 г. край добруджанското селище Мурфатлар беше открит скален манастир от Първото българско царство. По стените му са издълбани множество надписи, повечето от които на езика на Аспаруховите българи, изписани с оригинална писменост. Настоящата книга е опит за цялостно изследване на мурфатларскта писменост: вид на писмото (азбучно, сричково или логограмно), брой и образ на знаците в него, връзка с други писмености, врече и начин на възникване, и разбира се, дешифровка. ... |
|
|
Книгата е структурирана в четири основни части. Първата част "Езикът - този прекрасен феномен" разглежда видовете комуникация, комуникацията при животните, членоразделната реч, специфичните характеристики на човешкия език, основните хипотези за произхода на езика, теориите за езиковите промени, смесените езици, изкуствените езици. Втората част "История на писмеността" представя понятието "графика", дописмените визуални послания, възникването на писмеността, тайните на етруската писменост, писмените системи на народите в Централна Америка, магията на древните руни, възникването и развитието на ... |
|
|
Книгата изследва т.нар. „народна история” в светлината на концепцията за колективната памет. Проследено е нейното конструиране и функциониране от периода на национално и държавно формиране до наши дни и ролята й на „автентично”, „предавано от поколение на поколение вековно знание”, според романтичната визия на ХІХ в. за „народния дух”. Основни проблемни кръгове са взаимодействието между устно и писмено, институционално и локално, научен дискурс – популярна книжнина – фолклорна наративизация. Конкретният анализиран материал са „преданията” или (псевдо)историческите разкази за битките и гибелта на цар Иван Шишман и тези за ... |
|
|
Настоящата книга е 7-ми том от събраните съчинения на отец Георги Флоровски. В него са събрани статии и студии с централно богословско съдържание и материали от ранния творчески период на отеца, в които той се занимава главно с история на руската мисъл и книжовност. ... |
|
|
В книга 34 темата на броя е екокритика."Списанието е единствено по рода си в България, което по конкретен проблем и тема събира литературоведски, културологични и езиковедски текстове в едно общо поле. За разлика от останалите български списания, които публикуват текстове, които техните автори по принцип работят, тук водеща е тематичността и текстовете се пишат специално за конкретния брой. Акцентираме на амалгамата от посоки - литературни, езиковедски, културологични, защото така списанието очертава широкия профил на филологическото днес и съхранява този позагубен негов статус. Затова и можем да кажем, че за ... |
|
|
В книга 33 темата на броя е популярната литература."Списанието е единствено по рода си в България, което по конкретен проблем и тема събира литературоведски, културологични и езиковедски текстове в едно общо поле. За разлика от останалите български списания, които публикуват текстове, които техните автори по принцип работят, тук водеща е тематичността и текстовете се пишат специално за конкретния брой. Акцентираме на амалгамата от посоки - литературни, езиковедски, културологични, защото така списанието очертава широкия профил на филологическото днес и съхранява този позагубен негов статус. Затова и можем да кажем, ... |
|
|
В книга 32 темата на броя е литература и театър."Списанието е единствено по рода си в България, което по конкретен проблем и тема събира литературоведски, културологични и езиковедски текстове в едно общо поле. За разлика от останалите български списания, които публикуват текстове, които техните автори по принцип работят, тук водеща е тематичността и текстовете се пишат специално за конкретния брой. Акцентираме на амалгамата от посоки - литературни, езиковедски, културологични, защото така списанието очертава широкия профил на филологическото днес и съхранява този позагубен негов статус. Затова и можем да кажем, че ... |
|
|
В книга 30 от списание Литературата темата на броя е литература и кино."Списанието е единствено по рода си в България, което по конкретен проблем и тема събира литературоведски, културологични и езиковедски текстове в едно общо поле. За разлика от останалите български списания, които публикуват текстове, които техните автори по принцип работят, тук водеща е тематичността и текстовете се пишат специално за конкретния брой. Акцентираме на амалгамата от посоки - литературни, езиковедски, културологични, защото така списанието очертава широкия профил на филологическото днес и съхранява този позагубен негов статус. Затова ... |
