В живота няма нищо по-могъщо от любовта. В най-мрачните ни мигове, през най-трудните ни дни, нейната притегателна сила ни дава увереност да продължим напред. Но с възходите идват и паденията, а тогава любовта е в състояние да постави човек на колене, опустошавайки същия този живот, който някога е обогатявала. Нестихващата всепоглъщаща болка, изпълваща празнината след изгубената любов, не прилича на никое друго чувство, въздействието ѝ е почти неописуемо. В това томче са събрани писма, които поне донякъде онагледяват сложната ни връзка с тази пленителна енергия. Тъй като писмото е най-интимната форма на общуване, ... |
|
|
Книгата "Къща от език" (превод Людмила Миндова) включва три от най-важните му стихосбирки - "Барбара и варварина" (1990 г.), "Соломонов печат" (1995 г.) и "Rosa mystica" (2005 г.). В нея поетът изговаря без свян любовта - единствената ни къща, придаваща смисъл на думите. Той нарича тази къща едновременно и църква, и бордей. Църква с безброй запалени стихотворения-свещи за живите и мъртви хора, цветя и животни. Бордей на музите, където йерархии няма и равностойно един до друг се разхождат Марина Цветаева, Паул Целан, Сречко Косовел, Данило Киш, Едвард Коцбек, Рилке, Тагор, ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Книгата е част от поредицата "Ars poetica" на издателство "Захарий Стоянов". ... "Една велика жена, може би най-великата измежду всички жени, живели някога на света" - така нарича Марина Цветаева в своето есе Евгений Евтушенко. Голямата поетеса е представена с лирически стихотворения и поемите ѝ "Поема за Планината", "Поема за края" и "Рейс". ... |
|
|
Изповеди представени от Цветан Тодоров. ... "Интимната проза на Марина Цветаева е впечатляващо свидетелство за трагичната съдба и за гения на руската поетеса. Цветан Тодоров е съставил тази книга от изповедни документи (дневници, кореспонденция, бележки), публикувани едва напоследък. От огромния масив лични тетрадки, любовни и приятелски писма, нахвърляни самопризнания на Цветаева, Тодоров е подбрал ярки фрагменти, разкриващи вътрешния мир на тази изключителна жена. Смутните времена до голяма степен обясняват превратната съдба на Цветаева. Но най-впечатляващо в нейните изповеди е напрежението между поетическия &# ... |
|
|
Райнер Мария Рилке (1875-1926) е един от най-големите поети в немскоезичната литература. Автор е и на разкази, на един роман и на много текстове за изкуството и културата. Превеждал е поезия и проза преди всичко от френски. Неговата кореспонденция обхваща важна част от литературното му творчество. В своята младост Рилке пише и няколко драми, които днес са почти напълно забравени. "Умрели, наслаждавайки се на щастието! Каква красота само има в това! Вярваш ли, че и други са го преживели вече? По този начин човек би могъл да има много животи. Разбираш ли?... Това би било изкуството на модерния човек. Или задачата. Да ... |
|
|
Дуински елегии - един от най-вдъхновяващите монолози в световната литература, Рилке създава в замъка Дуино, който се намира в близост до италианския град Триест и се извисява над светлите води на Адриатика. Там през зимата на 1912 г. Райнер Мария Рилке започва да пише своя поетически цикъл. В градината на замъка той усеща неудържима енергия: Първа елегия го осенява като просветление. И с нея той поставя началото на едно лирично свидетелство за крехкостта на човешкото съществуване. В замъка Дуино Рилке пише първите две елегии и части от следващите, както и началото на Десета елегия, която е замислена като венец на ... |
|
|
Сборникът Ставите на светлината съдържа текстове от най-ранните години на Рилке до последните му зрели творби. Формално тук са събрани три отделни книги - пълните фрагменти поезия в проза от Песен за любовта и смъртта на корнета Кристоф Рилке, Дуински елегии и Сонети към Орфей. А последната част, като един вкусен завършек, съдържа някои повече или по-малко познати стихотворения от различни стихосбирки. ... |
|
|
Първият и единствен роман на един от най-великите поети на всички времена - Райнер Мария Рилке (1875 - 1926), "Записките на Малте Лауридс Бриге" са своеобразна изповед на една тревожна, търсеща душа, която се опитва да осмисли човешката природа и идеали, самотата и смъртта, стремежа да прикрием истинското си "Аз", за да се впишем в изумителния хаос на света наоколо. Рилке ни превежда през видения, блянове, сънища, спомени, които са в рязък контраст с действителността, съчетава с дързост и размах делничните разкази с философските прозрения и черновите на бъдещи стихотворения, търси подбудите зад ... |
|
|
С настъпването на нощта тя дълго седяла на прозореца и се опитвала да отгатне в коя къща умира чужденецът. А че умирал, за нея било повече от ясно. Само тя, единствено тя можела да му помогне, но не ѝ достигала смелост да го подири. Мисълта, че животът на ранения юнак е в ръцете ѝ, вече не я напускала. Райнер Мария Рилке (1875 - 1926) е един от най-значимите поети от края на XIX и началото на XX век. Роден е в Прага, но се смята за австрийски автор. Рилке следва в Търговската академия в Линц, а после записва философия, право и история на изкуството в университетите в Прага, Мюнхен и Берлин. Пътува много, ... |
|
|
Изданието е двуезично - на български език и на немски език. ... Настоящият български превод на "Дуински елегии" от Райнер Мария Рилке излиза почти столетие след появата на немскоезичния първообраз през 1923 г. Въпреки тежестта на изминалото време и на безбройните пластове от тълкувания, диамантеното тяло на Рилкевата поетична мисъл продължава да блести с ненакърнена цялост. Стефан Цвайг, един от най-проникновените познавачи на Рилкевата поетика, обобщава неимоверния езиков подвиг, чието свидетелство са "Дуински елегии":"...тук, в тази свещена есен на своята окончателна зрелост, Рилке ... |
|
|
"Не е въпрос на вкусове и на харесване, когато Поезията те блъсне челно. Когато думите не са хубави или лоши, оптимистични или суицидни, слънчеви или в затъмнение, а единствено възможните, разбираш, че си срещнал Поет и че тази среща всъщност е... неизбежна. Такава ще е съдбата на бъдещите читатели на Писма до Цветаева на Пейчо Кънев. Твърдя го от пресен личен опит. Това не е е книга, която ще затвориш на 13-а страница и ще продължиш следобед или вдругиден. Сгъстената емоция просто не те пуска, докато те разхожда през света и хората, без да напуска в същото време килията на сърцето." Камелия Кондова, рецензент ... |
|
|
И път, не казвам накъде... - том 2 на Валентина Радинска съдържа преводи от Инокентий Аненски, Марина Цветаева, Анна Ахматова, Белла Ахмадулина, Юнна Мориц, Силва Капутикян. Ноември Тъй мъртъв утринният пламък, с настъпващия ден - в раздор! И вятърът със клони вяли все същия извива хор... Утеха е, че във забрава, със смес от бяло и сребро, невидими черти смекчават рисунки с тъничко перо... И слънцето, като в неволя - в мъгла... По-скоро да измолим шейни, поле, и син покров, да тръгнем с облаци лъчисти след нежния и снежен зов - по тези линии вълнисти... Инокентий Аненски ... |
