Как да направите дома си щастливо място от автора на Малък наръчник по хюга. Могат ли домовете да ни правят по-щастливи? Може ли дизайнът да допринася за благополучието ни? Можем ли да създаваме по-хубави домове, в които не само да живеем, а да процъфтяваме? Отговорите на тези въпроси са били пред очите ми през цялото време. Защото, докато растеш в Дания, две неща са неизменно край теб. Дизайнът и хюга. В новата си книга Майк Викинг обяснява как дизайнът на домовете влияе на качеството на живот и как благодарение на хюга можем да създадем възможно най-добрата среда за нашето здраве и благополучие. Като се позовава на ... |
|
Спокойствие и радост всеки ден. Гмурнете се в осмисления живот! Открийте традициите на осъзнаването! Изживявайте в мир всеки свой ден! Изданието на "National Geographic" - "Живот в хармония" ще ви даде практични идеи за постигане на вашата хармония - как да намерите спокойствие и щастие, как да се фокусирате в правилните цели, как да изживявате позитивно и пълноценно всеки един ваш ден от сутринта до вечерта, дори и при срещите с хора - познати и непознати. Чудесни статии, които ненатрапчиво и с изключително полезни съвети ще ви помогнат да си върнете спокойствието и увереността, че всичко се постига, ... |
|
Искате да пробягате маратон? Да се научите да свирите на китара? Да смените професията си? Можете да постигнете и най-смелите си цели, ако следвате японския метод за преобразуване на навици кайзен. Той е добре познат в света на бизнеса от години, но все повече хора го прилагат и в ежедневието си. В превод "кайзен" означава "подобрение" или "промяна към добро", а авторката Сара Харви обяснява с примери как да се усъвършенстваме с малки, незабележими промени. Вместо да обещава драстични резултати, методът кайзен поставя фокуса върху постепенния напредък. Подходът е гъвкав и лесен за ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
Марек Марек чете с упоение, пие до припадък, а в тялото му от дете пулсира болката, увеличавана непрестанно от заселилото се вътре в него птичище - нематериално, неназовимо и не повече птицеподобно от него самия. Еди-кой си всяка вечер разказва зимата, понеже зимата трябва да бъде разказана, за да дойде лятото. Франц Фрост сънува несвои сънища, мощни лоши сънища, които изтощават докрай ума и изчерпват действителността. Монахът Пасхалис иска да стане жена; да е някой друг и някъде другаде. Ерго Сум бил ял човешко месо, а всеки, който навкуси от човешки вътрешности, по необходимост се превръща във вълк. Ясновидеца вижда ... |
|
С книгата "Дом дневен, дом нощен" Олга Токарчук печели престижната немска награда "Мостовете на Берлин", както и симпатиите и на най-взискателните читатели. В романа, чрез странно преплитане на сюжетни линии, съдби, описания, душевни терзания, сънувания и събуждания, авторката споделя своите най-съкровени размисли за живота - сън, усещането, че никой от нас не знае и не може да знае дали е такъв, който само сънува живота, или живее наистина, че нашият Съд ще бъде събуждане, защото през целия си живот само сме сънували, че живеем. ... |
|
Казват, че момичетата никога не чувстват бащиния си дом истински, защото са родени да създадат свой собствен при мъжа си. Там, където ще родят и отгледат децата си. Валерия никога не е живяла в бащина къща. Никога не е чувствала уюта и топлината на истински дом. За това не е чудно, че след смъртта на майка си решава да потърси корените си, които са в китното селце Българе, в сърцето на Родопите. Ще може ли младата девойка да излекува раните в душите на новооткритото си семейство? Рани, нанесени от майка ѝ. Ще успее ли да излекува и собственото си наранено сърце? И ще се сбъдне ли най-съкровеното ѝ желание? ... |
|
Човекът на словото, преподавател по литература в Сорбоната и литературен критик разказва история, която започва, когато той е на 13 години, и стига до своя край около 62-ата му годишнина. Светът на книгата ще провокира своите читателите да вярват в идеята, че "всичко ще се нареди", независимо откъде идваш - като социална и културна среда, стига да съхраниш човешкото в себе си. Париж, 2016 г. Франсоа Бернард е уважаван преподавател в Сорбоната и литературен критик. Той разказва една история, която започва, когато е бил на 13 години. Марсилия, 1967 г. Франсоа расте без обич и подкрепа от отчуждените си родители. ... |
|
"Без дом" е разказ за живота на малкия Реми, който не знае кои са родителите му и е принуден сам да изкарва прехраната си. Момчето обикаля пътищата на Франция заедно със стария артист Виталис и неговата "театрална" трупа от три кученца и една маймунка. След много трудности и премеждия момчето открива своя истински дом. ... |
|
Книжката съдържа над 100 стикера, с които детето може да играе, залепяйки ги върху цветните странички. Какво може да намерим в дневната, в кухнята или в градината? Малчуганите могат да създадат свой собствен интериор, докато се забавляват. Книжката е част от поредицата Моята стикерна книжка на издателство Пух. ... |
|
Да започнеш да градиш всичко важно в живота си отначало, когато си на четиридесет и три години - това би стъписало всяка жена. Но точно пред такава реалност е изправена Джули, когато научава, че зад красивата фасада на брака ѝ е имало потаен лъжец, друга жена, та дори и дете, за които тя нищо не е подозирала. Налага ѝ се да стисне зъби, да преглътне болката и да потърси спасение в една стара къща на остров край бреговете на Южна Каролина и да се научи да се справя сама. Но и тук я дебнат изненади - нещо, което изобщо не е очаквала, е че ще бъде заставена да приеме завеяната си сестра, с която отдавна не се ... |
|
Адриана израства сред виковете и скандалите на "безупречното семейство". След един неуспешен брак, също толкова "перфектен", тя успява да избяга и да сбъдне мечтата си. Вече утвърдена писателка на розови романи, тя решава да разкаже три истории за "безупречни отношения". Книгата разкрива процеса на писане на книгата Безупречен дом. Дебатът кое е емоционално насилие и кое не - е между писателката и нейния най-добър приятел Андрей. След много чаши уиски и спагети Карбонара, Адриана разказва за вечно киселия и сърдит Спас и съпругата му Сияна, за съгласието на Яница да живее с изневерите на ... |
|
"В партийния дом на реактора, в реактора на партийния дом - под отхлупения капак нахлуват чужди погледи. Целият свят вече знае всичко за Чернобил. Между световните столици през планетата прескачат искри и летят телеграми. Москва с половин уста най-накрая признава. Киев е в траур, макар и неофициално. А у нас мълчат, пролетта се развива без паника. Тя търси с уста устните ми, стиска през фланелката разгорещените ми гърди. Иска да ме спаси, да поправи, ако е възможно, грешката на баща си. Инфантилният спомен в невидимите обръснати косъмчета ме смачква на прах, разтапя ме, отпускам ръце. Това я разочарова вероятно, ... |