"Интересува ме нормалният характер, който може да има перверзността." Мартин Коан Романът разглежда темата за детската порнография въз основа на задълбочено изследване на нормалността на отвратителното и разсъждава върху фотографията - магнетизма на застиналото изображение, а оттам и върху скока от аналоговите до дигиталните технологии с напрегнатия ритъм на черен полицейски роман, който спира дъха, но не дава изход. Един напрегнат полицейски разказ, който навлиза дълбоко в мрака, битуващ в "нормалните" хора. С темата за детската порнография Коан изследва вариантите на "нормалността" на ... |
|
Открийте снимки от филмови сцени и факти за любимия ви филм "Хари Потър и Даровете на Смъртта". Специално за почитателите на Хари Потър - плакат с героите от филма! Съдържа: голям плакат с героите от филма факти "зад кадър" снимки и интервюта с актьорите от филма ... |
|
Какво остава зад кадър в живота и в работата на популярната водеща и нейния екип? Как тя оцелява в телевизионната центрофуга и какво прави, за да не изгуби принципите, мечтите си и дори... себе си? Дните в кадър и зад кадър са описани от Меги в жанра на черната комедия. ... |
|
Книгата е археологически опит за реконструкция на социалното битие на фотографията. Тя е не просто локална история на фотографията или история в снимки на Варна от края на XIX век насетне. Като всяка археология тя разчита късчета от миналото, съхранено в прастари снимки, разплита всеки от материалните им слоеве, за да подреди пъзела на появата, развитието и разцвета на един художествен занаят, отначало в празничния, но постепенно във всекидневния живот на един град. Днес, когато телефоните ни са заредени с нескончаеми муниции да се щракаме дигитално, аналоговото ни минало се отдалечава все повече и с ускорение от нас. ... |
|
Модалност и индексичност в Битие и време ."Това е една от най-елегантните книги върху Битие и време. Елегантността ѝ се дължи не на красивия слог или на изящната структура, а на непринудеността, с която превежда читателя през философския лабиринт на Хайдегер. И ако лекотата на движението разкрива философската структура, то скритият елемент в елегантната постройка на книгата е междувременно изтеклата огромна работа върху Битие и време, която Дарин Тенев неизменно има предвид, без да натрапва на читателя. Интерпретацията, която ни предлага авторът, е невъзможна без усилията на широк кръг мислители, но тук ... |
|
"Вместо увод. Той се стараеше да пише като Пушкин . Да пие като Хемингуей . Да чука като Буковски . И да изглежда като Марлон Брандо на млади години. Но накрая тя му каза: 'Твърде добър си за мен!" И го напусна. Без нея стиховете се удавиха в алкохол, чукането беше само перверзен спомен. А той започна да изглежда като Марлон Брандо на стари години. Можеше единствено да озвучава зад кадър собственото си раздърпано ежедневие. А тя? Не прописа като Ана Ахматова, не пиеше и не се друсаше като Джанис Джоплин, не смени много съпрузи като Елизабет Тейлър, но беше такава, че всички искаха да чуят гласа ѝ, ... |
|
Списание "360 градуса" обобщава най-интересното в света на приключенията и пътешествията, без да загърбва важните каузи на нашето време. Преглед на най-стойностното в света на екстремното: парапланер, алпинизъм, планинско колоездене, скейт, сърф, зимен фрирайд, както и градска и аутдоор култура. Специално място е отделено на алпиниста Людмил Янков и написаните преди трагичната му смърт през 1988 г. страници. Важен е погледът и към пожарите през изминалото лято и случващото се на Витоша, както и акциите с кауза, които през последните години промениха представите за гражданското общество в България. И още: ... |
|
Забавни случки от моя живот. Любимци на публиката. ... След десет години на екран с "Клуб НЛО" и десетки роли във филми и спектакли Георги Мамалев има какво да разкаже. Дори най-големите му фенове не са чували забавните истории зад кадър, в които участват Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Тодор Колев, Константин Коцев, Велко Кънев, Павел Поппандов, Стефан Данаилов, Антон Радичев и много други обичани артисти. В "Усмихни се, човече!" Мамалев споделя и весели случки от детството си, от училището, от казармата, дори от семейната кухня. Читателите ще научат как преди да се наложи като актьор е бил ... |
|
"Есенният ни брой се получи доста планински. Както и летният, впрочем. Можем да кажем, че това е стечение на обстоятелствата (и в известен смисъл е), но това не би било съвсем вярно. Всъщност причината е простичка - обичаме планината, макар че не сме там толкова често, колкото ни се иска. И си даваме сметка за това по-рядко, отколкото би трябвало. Но докато трупахме теми за броя, стана пределно ясно колко хора от екипа и колко приятели на 360° свързват някои от най-значимите случки за тази година с върхари, склонове и диви планински гори. Независимо дали при това споменават Трън, източните Родопи, швейцарските Алпи ... |
|
Текстовете от настоящото издание чертаят собствените ми поетически търсения, вместени в любовните перипетии между две други усилия, между две други книги. Не съм си и помислял да ги издавам, смятах да ги оставя на паметта и съдбата. И не поради вазовски свян и патриаршески съображения, а по-скоро поради някакъв естетски страх, за който споменах вече. Поместените текстове тук нямат характер на мистификация, макар идеята за подобно начинание дълго да отлежава в главата ми. Напротив, в тези редове авторът сваля доброволно воалите си, като дама, която разкрива даровете си, но не съвсем, защото внимателното око може да ... |
|
Стефан Стефанов е роден разказвач. Той пише четивно, енергично, неотстъпващо - с остър социален и политически усет за провала на нашето общество и упадъка на днешния свят. Начинът му да наблюдава и осмива е уникален, но талантът му иде в модерните времена от Суифт , минава през Гогол и Хашек . "Новите сериали се снимаха в Тонго, защото беше по-евтино. Всичките трима продуценти от България бяха решили, че Тонго е много екзотична дестинация, която е и доста по-евтина от Слънчев Бряг, въпреки че беше на около шест хиляди километра от България. Човек можеше да мерне заснемането на някой сериал по улицата. ... |
|
"Всяка биография е вписана в историята. Значителна или незначителна, биографията говори за времето си, за обществото, доколкото можем да слушаме, да четем и да интерпретираме. Дали една автобиография или автопортрет заслужават внимание, не е работа да съди или няма значение това, което си мисли и си представя авторът. Всичко е между две абсолютни граници - раждането и смъртта. Раждането е чудо на чудесата. То е първа и винаги уникална среща между природното и свръхприродното. В това е чудото. Смъртта е радикалното предизвикателство да търсим цял живот смисъла на живота. Моите мемоари е разказ за моето търсене." ... |