Есета. ... Сърцето пее не от влюбеност, а от любов; и песента му се лее като безкрайна мелодия с вечно жив ритъм, във все нови хармонии и модулации. Сърцето придобива тази способност само тогава, когато си осигурява достъп до божествените въжделения и обвързва съкровената си глъбина с непреходните ценности на небесата и земята. Тогава започва истинското пеене; то не се изчерпва и не пресеква, защото тече от вечно обновяваща се радост. ... |
|
Съставител: Владимир Теохаров. ... "Иисус Същество, Което, като има в Себе си две природи - Божествена и човешка, и едновременно можело да действа и като Бог, и като човек, има и две воли, водещи до единно нравствено решение. Богочовекът унищожил дилемата, чиито два рога поотделно били неизпълними, а като помирил разделените рога на дилемата - като поставил вместо разделящите или - или съединяващите и - и, осъществил възстановяването на човечеството." Отец Павел Флоренски ... |
|
Сборник с материали от кръгла маса с чуждестранно участие, организирана от департамент Национална и международна сигурност на Нов български университет. Съдържанието на сборника е разделено в две части, в които последователно се дискутират особеностите на реформите в системата за сигурност в областта на обществения ред, специалните служби за сигурност и отбраната, както и в областта на гражданската защита, бежанците и частните охранителни фирми. Във фокуса на авторите попадат теми от области като съществуващия дисбаланс в системата на националната сигурност, икономическите параметри на реформите в сигурността, ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
"Мнемозина е гръцката богиня на Паметта. Като дъщеря на Уран и Гея, тя е сред предолимпийското поколение божества. Следователно тя пази паметта за предисторията на света. От Зевс тя родила деветте Музи - покровителки на изкуствата. Чрез тях тя дава на поетите званието и те само повтарят божествените видения. Древните вярвали, че има два извора - на Лета, Забравата, и на Мнемозина, Паметта. А по пътя към безсмъртното отвъдно орфиците вземат мерки да не се объркат тези извори и жаждата за душа да пие само от извора на Мнемозина, тъй като не трябва да забравя паролата за допуск до царството на Персефона. Гърците ... |
|
"Много гръцки математици (особено Архимед) са били и поети, използващи числата и смятането не само естетически, но и заполитически цели. Мистиците търсят скрития смисъл на числата, да видят в тях тайни истини и знакови предсказания. Интересът на Иван Гранитски към числата не е случаен. Той постоянно се обръща към Питагор, когото смята за един от най-големите философи преди Платон. Защото той открил числото като структуриращ елемент на космоса - крайно абстрахиране от телесността на съставните корени у Парменид и Емпедокъл. Количественият принцип на космогонията заменя качествени, телесния." Иван Маразов " ... |
|
Критически анализ. ... Поемата се чете като химн на гетското божество, подобен на омировите, калимаховите или орфическите химни. Започва, както му е редът, с обръщение към бога - сякаш го призовава да стане свидетел на човешкото знание за него. След като определя функциите му, които се очаква да бъдат реализирани, авторът изпраща Залмоксис в неговото пътешествие из ойкумената - познатия свят. ... |
|
"Няма митология, в която да не присъства фигурата на певеца. Тя е особено необходима, тъй като неговата функция е да съхранява свещеното знание, т.е. миторитуалната традиция на народа и да го предава от поколение на поколение. Певецът е образ на колективната памет, той е неин пазител. В гръцката митология поетът получава певческия си дар от Музите, дъщери на Мнемозине, персонифицираната Памет. Поетът предоставя гласа си на божеството, богът го обсебва и го заставя да възпява или да интерпретира неговите речи. За тази цел помага свещената напитка. В нея се съдържа Знанието, което винаги е течно. Второто виждане на ... |
|
В книгата "Тракийският конник" са включени мистична поема от Иван Гранитски и критически коментар от Иван Маразов. Иван Гранитски предлага на читателите си нова поема - този път за военния герой на траките. Богатата ерудиция на автора подклажда поетическото въображение: той сякаш "вижда" своя герой и го разпознава в стотиците имена и под хилядите лица. И, както и в други свои поеми (а в случая напълно оправдано), той стига до върховния смисъл на Героя и неговите подвизи: чрез придобитата слава те му осигуряват вечността на безсмъртието. Тази поема не се различава много от основната функция на ... |
|
Книгата се състои от мистичната поема "Гибелта на Троя" от Иван Гранитски и критически коментар от Иван Маразов. Сцените върху ритона от Далакова могила показват, че Тракия е била земя, където и през 4 в. пр. Хр. звучали епическите сказания за героите и за техните военни и ловни подвизи. Те предоставяли на аристокрацията епически модели за доблест, воините ги пеели по време на походите, а юношите черпели от тях примери за подражание. Затова и изкуството на траките е запечатало славата на героите от миналото в безсмъртни образи."И ето случи се непоправимото Падна възхитителната Троя С раздрани ризи и ... |
|
"В древната хидромитология водата е първична материя: в нея се ражда не само животът, от нея възниква космосът. Океанът е реката, която опасва целия свят. В архаичните митове и ритуали реката е граница и път, тя разделя и съединява. Естествено е тя да се появява в основните преходни обреди: сватба и погребение. В античните представи всички реки не само извират от подземното царство, но в края на краищата се вливат в него. Затова Тартарът, в който са затворени богохулците, е мочурливо място. Реките от лед и огън, които протичат в долния свят на вечния мрак, представляват непреодолими препядствия за връщането на душите ... |
|
Учебникът е предназначен за учениците от СПТУ по строителна механизация. Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
"Ивайло Мирчев обича играта на хрумвания, свободния летеж на инвенции и импровизации, внезапните и на пръв поглед абсурдни смесвания на абстрактни визии, натуралистични фрагменти и лирични импресии." Иван Гранитски "Във всяка негова картина аз виждам света на Ивайло, виждам чувствата му, виждам мислите, радостите и болките му, виждам преживян момент от неговия живот." Борислав Стоев "Мощна, сурова, експресивна и сгъстена като състояние или деликатна и почти неръкотворна като видение от света на поезията - живописта на Ивайло Мирчев е над временните изкушения на модата и пазара, над ... |