"Тази книга е за езика. "Лошото момче" на българската литература отново изненадва читателя, но този път пряката провокация отстъпва, за сметка на изящна лирика, чиято нишка може да бъде проследена в предишните книги на Васил Прасков. Ерудитското заиграване с езика сякаш отстъпва пред чисто емоционалното пресъздаване на философското противостоене по оста любов - смърт, като по някакъв специфичен начин, може би чрез християнско смирение, свързва противоположностите в едно цяло. Дали това е предмордиалният език, търсен в тази поетика, остава да разберем, когато затворим последната страница." Божидар ... |
|
|
"Безпокои ме светлината. И мракът ме безпокои." Да се чете наум и на глас, шепнешком и с гороломен патос. "И пак се чува как земята зрее...". Да се чете в морен полумрак, в светлините на рампата, под пръските на борда, под одеяло с фенерче, на одеяло сред поляна, на опашка за нещо скучно, иззад рамо в метрото, в предлюбовна нега или следлюбовна меланхолия, в книжарница, в сладкарница, през входове и сводове, в кънтящи коридори. "Само се пусни от всичко. Отпусни се. Остави имената за наричане, името си забрави...". Да се чете на болен, на заспиващ, на внезапно събуден, на весела или тъжна ... |
|
|
"Рециклирането на спомени за любов е синоним на възкресение. Рехабилитация на чувствата. Борба с фамилна анамнеза. Физиотерапия за сърцето. Акт, в който създаваш сам себе си от парчетата на предишното си ничие "аз", заприличал на бездомен Бог, загубил вяра в собствената си религия и след умиране, повярвал в себе си отново. Когато душата е на изкуствено дишане, единственото лечение е поезията. Д-р Айча Заралиева го прилага успешно в "междуклетъчното пространство на мислите". Където всяка рециклирана любов става вечна, ничия и твоя едновременно." Ива Спиридонова Айча Заралиева е родена на 1- ... |
|
|
Не всичко свършва със смъртта - точно обратното! ... Знаехте ли, че: Наред с нашето физическо тяло притежаваме и второ - невидимо - което от край време се нарича астрално тяло, а народът го нарича душа? Смъртта на тялото не означава край на личността, а само промяна на житейските условия? Разполагаме с огромен изследователски материал и опит за процеса на смъртта от около 150 години? Са се състояли хиляди срещи и спонтанни контакти с починали хора, които са доказателство за живот след смъртта? Че милиони хора са узнали за съществуването на "другия свят" чрез личните си преживявания на прага на смъртта? ... |
|
|
Посвещение На всички неудобни, луди хорица за всички невъзможни нещица, които дръзко (или тайно) те са сторили, наместо да мърморят или спят... На всички непораснали мечтатели за всички попрекършени мечти, които покрай тях са си изпатили и с туй отварят нашите очи... На всички фрактални времебродници, на всичките "спасители в ръжта", на всичките творци и непокорници, и други като тях... Благодаря! Кирил Ценев Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
|
"И всеки човек - каза Манольос възторжено – може да спаси целия свят. Много пъти си мисля за това, отче, и треперя, такава голяма отговорност ли носим? Какво трябва да направим, преди да умрем? Кой е пътят? Замълча. Нощта се беше спуснала вече, стариците бяха наклали огньове и готвеха, децата бяха наклякали около тях, гладни, и чакаха. Манольос протегна ръка, докосна коляното на поп Фотис, който беше потънал в размисъл и мълчеше. – Как трябва да обичаме бога, отче? - запита той. – Като обичаме хората, чедо мое. – А как трябва да обичаме хората? – Като се стремим да ги вкараме в правия път. – Ами кой е правият път? – ... |
|
|
Приживе - и то без знанието на поетесата, са отпечатани само седем нейни стихотворения. През целия си живот Емили Дикинсън нито търси, нито мечтае за слава и дори не допуска, че някой се интересува от създаваните от нея поетични миниатюри откровения. Когато умира, намират ръкописи на над седемстотин нейни творби, а четири години по-късно (1890) Америка и останалият свят с учудване откриват, че се е появил нов, значителен поет. В книгата са включени избрани стихотворения и писма в превод на Атанас Далчев , Георги Мицков, Миглена Николчина . Специално за изданието Леда Милева преведе четиридесет и осем стихотворения, ... |
|
|
Като дете Илона Майер, дъщеря на унгарски архитект, заминава с родителите си за България, където е командирован баща ѝ. Тук израства и тук се оженва за Жорж Вартан, българин от арменски произход, тук ражда сина си Еди и дъщеря си Силви. И оттук по време на комунистическия режим емигрира във Франция. Силви е на седем години. Животът ѝ преминава "в сянката на майка ѝ" - нежната и силна жена, стълб на семейството. "Мама..." е книга, написана с много любов и с дълбока признателност към жената, с която Силви Вартан е имала особено силна връзка. Успоредно с образа на Илона, живяла нелек ... |
|
|
Исторически роман. Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... "Хоро" е роман, на чието авангардно звучене могат да завидят много от днешните "модерни" и "постмодерни" писатели. И се завъртат страшните, най-българските 1923 - 1925 години. Един след друг падат убити политици и интелектуалци. И сред тях - депутатът Тодор Страшимиров, брат на Антон Страшимиров . Появява се един от най-кратките и трагични некролози в българския ХХ век: "Убиха и брата ми Тодора. Бог да пази България". Това е обстановката, в която е ... |
|
|
Не ми се тръгва... Гледам се на екрана... Всичко на него личи... Тези дълбоки бръчки... Тези стари очи... Бяла брада... Неподстригана... Подстригана бяла коса, Въобразявах си някак... Стават и чудеса... И се надявах, че може да не изглеждам стар... Тези жестоки камери... Прожекторът като фар... Очите ми - вече притворени... Гласът - сякаш на друг... Походката - да не говорим! Видно е: куцук-куцук... И все пак хората слушат... Специално за мене дошли. Всякакви - стари и млади, с трамваи, с метро, с коли... Виждам лицата... Усмивките... Тук-там даже сълзи. И ми е някак хубаво... Старата тръпка пълзи... Връщам се ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Тайни от отвъдния живот. Скритите истини за живота. Книгата разкрива тайните на отвъдния живот, истината за рая и защо никога не умираме истински. Мат Фрейзър дава отговор на най-често задавания му въпрос: Какво се случва след смъртта?. Въпреки очакванията отговорът е доста прост: ние никога не умираме! Опирайки се на хилядите си разговори с духовете на починалите, Фрейзър открехва вратата към скритите истини за живота: какво се случва, когато умрем; красотата на рая и вечния живот; ангелите пазители, които ни закрилят на Земята; ролята на сънищата и как душите се явяват на живите; любов, романтика и сродни души ... |
|
|
Това са Орион и Валентино. Един от тях ще е... първият, който ще умре. Орион Пейгън е чакал с години някой да му каже, че ще умре. Той страда от сериозно сърдечно заболяване и се обръща към Отряда на смъртта, за да научи кога ще настъпи краят му. Валентино Принс започва живота си наново в Ню Йорк. Бъдещето му е безоблачно и многообещаващо. Той се обръща към Отряда на смъртта само защото сестра му едва не умира при катастрофа. Орион и Валентино се срещат случайно на Таймс Скуеър и веднага усещат, че помежду им има дълбока връзка. Но Отряда на смъртта се обажда само на единия от тях, за да го информира, че това е ... |
