Петър Георгиев Петров е роден на 2 май 1944 г. в с. Балкан махала, община Лъки, област Пловдивска. Завършва основното си образование в с. Манастир, а средното - в Техникума по механотехника "Васил Левски" - гр. Кърджали. Висше образование придобива в София, специалност "Икономика на промишлеността и стопанското управление". На 21 март 1970 г. се жени за Радка Василева Караиванова от с. Манастир. Настоящата книга посвещава на нея и децата си Таня и Васил. През целия си живот Петър Петров работи в гр. Лъки. Идва в новосъздаденото селище в 1966 г. и започва работа като автомонтьор в "Автобаза" ... |
|
Настоящото изследване е едно от първите по рода си издания по проблемите на политическата наука в България. То има интердисциплинарен характер и е колкото предимство на автора, толкова и недостатък за науката, тъй като не е нормално след почти четвърт век преход да няма подобно издание. В монографията се разчупват някои тесногръди виждания за политическата наука и успоредно се разкриват дълбоките исторически корени на политиката през вековете. Книгата е предназначена за широк читателски кръг от учени, експерти, политици, журналисти и други. Тя може да се ползва и от студентите от Университета по национално и световно ... |
|
"...Бях дълбоко разтърсен от прозрението, че около нас съществува свят, за който нищо не знаем. Чувствах се изплашен и обнадежден от това, че съм намерил начин да проникна в едно невидимо - и красиво, и страшно! - измерение. Няма как то да не породи едновременно страх и възторг; филогенетично сетивата ни не са устроени така, че да позволят по-дългото му възприемане или безопасно пребиваване в него. Случайно ли древните ayahuascero шамани са открили съчетанието от растения, в основата на напитката аяхуаска, или са следвали необходимостта човешкият род да надникне в невидимата част на пейзажа? По Амазонка има над сто ... |
|
Вазовият род е много богат като имена, като наследници, като съдби - а приносът му в историята и в културата на съвременна България е тема необятна, но благодатна, за да се откроят фигурите на този толкова скромен и толкова велик български род. Той има свои представители във всички области: на духа, на военното дело, на военното изкуство, на медицината, журналистиката и дипломацията. ... |
|
Златка Борисова е родена в Самоков, в подножието на Рила планина. Завършва средното образование в родния си град, а след това руска гимназия "Иван Вазов" - Пловдив, следва в медицинския институт "Йорданка Филаретова" - София, както и института за международен туризъм - Бургас. Произхожда по бащина линия от средновековен чипровски болярски род, а по майчина линия от унгарски цигани махараджи. Потомка е на Илия Маринов, създателя на първото свободно училище в България. Продуцира 16 документални филма, пише сценарии за театрални постановки и филми, автор е на стихове на български и гръцки език и текстове ... |
|
Настоящата книга е искрен и изстрадан разказ за страдания, надежди, тежки житейски уроци, написана увлекателно, без излишни претенции. Спомените на д-р Влахкинов са ярки, живи, емоционално пресъздадени, оставят усещането за приказни, невероятни приключения в чужди земи, но с горчивия привкус на познатата ни пошлост и невежеството на овластени некадърни чиновници и "дипломати". И най-важното - това не е книга, написана с омраза и високомерие към България. По-скоро е изповед на човек, който иска да представи своята истина, да "снеме" от плещите си вината на незавърналия се блуден син, защото по-високо от ... |
|
Второ преработено и допълнено издание. ... За страна, прекарала 500 години от историята си като част от Османската империя, България на пръв поглед има оскъдно османско наследство. Освен очевидното - стари джамии, мостове, чешми и понякога сгради - повечето българи трудно биха назовали паметници от този период, защото... не знаят почти нищо за тях. Традиционно, учебниците по история представят този период от българското минало основно с културните постижения и борбите за национално освобождение през Възраждането. Те казват малко или никак за живота на хората във вековете между османското завоевание и написването на " ... |
|
"Множеството из улиците бе толкова голямо, щото никой не можеше да ходи и върви така, както иска, а бе тласкан от вълната от хора. Имаше голям страх, когато се достигна мостът на река Марица, но се мина без нещастие. Улиците, отдето мина графът, бяха буквално натъпкани от посрещачи и гръмовито ура цепеше въздуха. Никога никому град Пловдив не е направил такова бляскаво, възторжено и сърдечно посрещане... Няколко пъти Игнатиеви молеха да им изпеят Шуми Марица и сами пригласяха. Да здравствует навеки България! - бяха последните думи на графа." В. Пловдив, 21 - 23 септември 1902 г. "Нека храм-паметникът и ... |
|
За страна, прекарала 500 години от историята си като част от Османската империя, България на пръв поглед има оскъдно османско наследство. Освен очевидното - стари джамии, мостове, чешми и понякога сгради - повечето българи трудно биха назовали паметници от този период, защото... не знаят почти нищо за тях. Традиционно, учебниците по история представят този период от българското минало основно с културните постижения и борбите за национално освобождение през Възраждането. Те казват малко или никак за живота на хората във вековете между османското завоевание и написването на "История славянобългарска". ... |
|
Какво ли се крие зад блясъка на великолепния живот? Какви ли непризнати падения са маскирани под усмивките на лъчезарните лица? Накъде повлича човек сблъсъкът му с истината кой всъщност е той? На тези въпроси търсят отговор героите в "Този великолепен живот". Оперна примадона, завладяла световните сцени с невероятния си глас, истинска Дива... Учител по музика, страстен колекционер на снимки, изрезки от вестници, записи... Млада жена, която тръгва по следите на своята майка... И една потулвана десетки години тайна, изплувала от куп захвърлени на битпазара стари снимки... Мъгляв, мрачен отрязък не само от живота ... |
|
В "Смъртта на Рицаря Челано", вдъхновен от едноименната фреска на италианския художник Джото, неусетно са съчетани различни наративни жанрове: мит, хроника, сказание, приказка, разказ. Езиковото въображение на авторката вплита в неговия вътък радостта заедно с филигранната, често пъти неочаквана меланхолия, сътворявайки причудлив очарователен свят, отрупан с всички дарове на приказното разказвачество (рицари, вълшебници, царски синове, принцеси, богове, животни, които говорят и картини, които оживяват, войни, жертвоприношения и поклонения) разказани с език, който поднася неочаквани изненади. Останалите разкази в ... |
|
"За да четеш и разбираш поезията на Мария Славова, мисълта ти трябва да умее да се хвърля в най-дълбокото и да изкачва най-високите върхове. Няколко вида последователност не е лесносмилаемо четиво, а книга, която би могла да те преведе през теб самия по няколко различни пътеки, обръщайки хода на времето и посоката на собственото ти световъзприемане. Последвай я без колебание!" Ива Спиридонова "Философска, но не философстваща, поучителна, но не назидателна поезия. Скъпи читателю, не зная дали това поетично пътешествие през Няколко вида последователност ще те направи по-последователен, но със сигурност ще ... |