"По близо до пръстта От една илюзия в друга илюзия - както капката роса се стича от листо в листо, но най-накрая пада на земята. та тъй и ти. Сред залисии и надежди, сред усилия и бездействия - все в нови пътища, с нови идеи, винаги уж отначало, а всъщност само по-далече от небето, по-близо до пръстта." Сезонът на плашилото е книга за края, който е и начало; за вечното ни бродене по лентата на Мьобиус, за лабиринтното ни битие и за настъпването на собствените ни следи. Книга за разпадането и разпиляването, за песъчливата същност на нашето битие, за пясъчната природа на паметта, за изтляването, за превръщането ... |
|
|
"Да разкопчаеш бавно тялото когато въздухът не достига както узрелият кестен разтваря бодливи юмруци най-важни са илиците на вените уморени флотилии заседнали в тях откъсват се на съсиреци букети от прецъфтяващи макове потичат от шията към корема и червеното поле на разкопчаното ти тяло затрептява на утринния вятър." Аксиния Михайлова ... |
|
|
Избрани и нови стихотворения 1990 - 2020 г. ... "От картините в поезията ѝ струи мощна и дълбока красота. Това е песнопение на жена, което разтърсва. Глас на рядка птица, чиято мелодия, отекваща в едно балканско небе, омайва и заслепява. Аксиния Михайлова е алхимик. Тя си присвоява думи, които всички ние смятаме, че познаваме, отвежда ги другаде, потопява ги в кладенеца на живота си и ни ги връща преобразени. Дадена ни е голяма поетеса. Това е дар от небето." Никола Крус, Льо Соар, 29 юни 2019 Без адрес Може би ненапразно посади половината си живот на билото, макар че коренището на твоя дом се ... |
|
|
"Ще приготвя обяд от цветя, ще го поднеса в златна чиния, ще подредя на масата свещ, две чаши вода, ваза и бутилка вино. Ще приготвя обяд от цветя - нещо ароматно и зримо, като торнадо в степта и вихрушка в комина. Ще изям обяда с цветя. ще пия вода, ще измия чиниите с вино, вазата ще строша и ще чакам - свещта да изтлее. Тогава ще ме намериш." Габриела Цанева ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Сгушена дълбоко насред историческото имение Уудмонт в Блустоун, Вирджиния, се издига изоставена оранжерия, потънала в облак от цветя. Вътре се крият корените на едно приятелство, започнало при невероятни обстоятелства, и тайните, които заплитат живота на четири жени през годините и поколенията. Един ден, помолена да снима сватба в Уудмонт, Либи Макензи се запознава със собственичката Илейн и с младия Колтън Рийз, които се опитват да възкресят запуснатото, но невероятно красиво имение. Либи веднага е привлечена от чара на старата оранжерия. С какво я омагьосва това място? Чие е името Сейди, издраскано върху стената? Коя е ... |
|
|
Сезонът на ураганите започва с убийство. Вещицата е мъртва. И когато няколко хлапаци откриват разложения ѝ труп край една канавка, цялото градче в дълбоката мексиканска провинция се впуска да разследва как и защо е извършено убийството и е обзето от какви ли не страховити слухове, догадки и подозрения. Повествованието се разгръща в шеметен словесен порой и чрез разказите на неколцина от жителите, свързани по един или друг начин със смъртта на Вещицата, се потапяме в един сякаш прокълнат и обречен свят, изпълнен със суеверия, митове и жестокост. Тук пороците, болката и насилието са се просмукали в самата тъкан на ... |
|
|
От авторката на "Градината на пеперудите", "Майските рози" и "Лятото на ангелите". ... От спокоен квартал, който изпъква сред градската среда с добрите си условия и сплотени съседи, изчезва осемгодишната Бруклин Мърсър. Малкото русокосо и синеоко момиче е отвлечено, докато се е прибирало от училище, а родителите му се обаждат в полицията чак на следващия ден - прекалено късно по правилата на разследващите. Случаят съвпада с двайсет и пет годишнината от изчезването на Фейт - сестрата на Брандън Едисън, агент от ФБР, който се присъединява към разнищването на загадката заедно с екипа си. Той ... |
|
|
В търсене на истинското щастие, човек обикновено не забелязва, че вече го е намерил. Една истинска забавна история. Всеки преследва щастието така, както го разбира. Опитва да осъществи мечтите, които животът му предлага и сънува сън, който смята за свой. Но... емоциите са конник, който лесно пада от коня! А най-важното откритие е, че човек сам променя живота си. ... |
|
|
"Винаги съм искала да разказвам истории, казва тя. На 14 години исках да стана режисьор, малко по-късно започнах да пиша сценарии. След това разбрах, че това, което най-много обичам, е да си играя с думите, да разказвам истории със средствата на литературата." Елиса Ферер И Елиса Ферер си играе с думите, като ни разказва една история на два гласа - единият на момиченцето Нурия с трудно детство, другият на трийсетгодишната Нурия, която се опитва да разплете миналото на своето семейство и влиза в диалог със своя някогашен още непораснал Аз. Това е историята на бавното и мъчително съзряване на героинята - ... |
|
|
Безмилостен сериен убиец, който търси отмъщение и сее страх в цялата страна. Млада жена, която се разкъсва между кариерата във ФБР и семейството си. И загадъчен професионалист, който е наистина добър в намирането на хора. Мъж, който сменя имената си като хотелските стаи. Мъж, когото не бихте искали да ядосате. Мъж, който в момента се казва Картър Блейк. Едно пълно с опасности, вдигащо адреналина преследване и магнетичен герой, който уверено тръгва по пътя на Джак Ричър. ... |
|
|
"паркирала съм точно 3 стъпки преди изгрева и чакам слънцето рисувам на свободна практика пиша практикувам свобода на писане развивам си фантазията слагам си усмивка вместо грим и те целувам сантиметър вляво" ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Съвременна българска проза" на Университетското издателство "Св. Климент Охридски". ... Нека заглавието на тази книга не Ви стряска. Това не е тягостен роман, чийто сюжет се развива на прага на отвъдния свят. Нито печална равносметка на житейски път, стигнал до безизходица. Който е прочел първите две книги от трилогията, романите "Дани" и "Брокат и парцали", знае, че героите на Иван Голев са всичко друго, но не и отчаяни хора. Тъкмо обратното, животът около тях и в тях кипи, обзети са от страсти, а съдбата ги води през често пъти горчивите, но винаги ... |
