"Сам се чудеше понякога - уж се държеше съвсем човешки, а изведнъж се превръщаше в звяр. Особено в гората. И особено нощем. Превръщаше се в животно. Нападаше, бягаше, падаше, лежеше, готвеше се за скок, спотайваше се, хитруваше, мреше, само и само да не бъде уловено, само и само да оцелее. Цар беше да броди из планината, да живее в нея и да бъде част от нея. Пълзеше по урвите, катереше се по баирите, долавяше всеки шум и всеки звук, сетивата му се изостряха и го предпазваха от грешна стъпка. Движеше се, сякаш носеше карта пред себе си с обозначени всички животни и растения в околността. Следеше ги като на екран. ... |
|
Сборник хумористична проза. ... Аркадий Аверченко - един от най-популярните руски хумористи - е малко познат на българския читател. Признание за неговия талант е титлата "Крал на смеха", с която руската публика единодушно го коронова. Той е основател на "Сатирикон" - най-известното сатирично списание от началото на XX век в Русия, преобразило изцяло руската хумористична традиция. Под насмешливото му перо се раждат стотици разкази, фейлетони, анекдоти, голяма част от които звучат удивително съвременно, а други са автентични свидетелства от една драматична епоха. ... |
|
Попаднали през 1917 година в месомелачката на болшевишкия преврат, напълно променила живота им, двама от поетите, представени в тази книга - Владислав Ходасевич и Саша Чорни , напускат завинаги родината си, а третият - Николай Гумильов , едва трийсет и пет годишен - е убит като народен враг. Но както пишат самите те, гордият им дух е останал да лети над мрачната житейска бездна, защото е прозрял безсмъртието. Владислав Ходасевич (1886 - 1939) е поет, преводач и пушкиновед. Роден е в Москва. Внук на известния литератор Яков Брафман, приел православието. Бързо стига до извода, че при болшевиките литературната дейност ... |
|
"Може би някои читатели не са подготвени да възприемат едно към едно събитията в романа "Заветът на Медея". По-лесно изглежда да усвоят като лична естетическа норма присъствието в съвременния литературен процес на такъв безподобен автор, какъвто е Красен Камбуров. Той е значителен български писател, премълчаван като че ли целенасочено от повърхностните ценители на книжовността. Въпреки това, а може би именно заради това тъй типично нашенско отрицание на излъчващата свръхенергия дарба, аз долавям, че в настоящия роман Красен Камбуров ни води и към неизчезналите все още читателски поколения, отдалечени по ... |
|
Маргарита Петкова пише за любовта както никой друг, а в стиховете ѝ хиляди българи припознават собствените си чувства. Затова нейните стихове се приписваха на ръка, след като книгите ѝ още с излизането им моментално свършваха в книжарниците. Сега се споделят в социалните мрежи, но продължават да палят същите емоции. Най-пресният пример са Белите ми нощи - спечелилите си хиляди почитатели стихове на поетесата (още докато се раждаха) и събрани сега между кориците на книгата ѝ. Маргарита Петкова отново пише за любов, но чертае нови посоки за българската поезия. Тя отново е предизвикателна. ... |
|
Александър Дюма не е само "Тримата мускетари" и "Граф Монте Кристо". Той е бащата на легендарната френска кухня. За първи път на български излиза венецът на неговия живот - готварската библия "Голям кулинарен речник". Обемистият труд е плод на няколко десетилетия събирачество, както и на безброй трапези с изобилие от кулинарни изкушения и куриозни случки с най-известните личности на XIX век. Много герои от романите му са кръстени на знайни и незнайни майстори на черпака, с което Дюма е искал да им се отблагодари за гастрономичните пиршества, на които е присъствал като съучастник и главен ... |