Д-р Елизабет Кюблер-Рос (8 юли 1926 - 24 август 2004 г.) е родена в Швейцария. Тя е психиатър, хуманист и съосновател на световното движение за хосписни грижи. В своята епохална книга "За смъртта и умирането" (1969 г.), тя за първи път дефинира петте етапа на скърбенето, през които минава човек, очаквайки края на своя живот на земята. Д-р Кюблер-Рос е автор на 24 книги, преведени на 36 езика. Дарила е утеха на милиони хора, изправени пред собствената си смърт или пред смъртта на любим човек. Всеотдайната ѝ работа с терминално болни деца, с болни от СПИН, със старци и с други отиващи си от живота ... |
|
|
"Искам да ви разкажа моята истинска, но невероятна история. За много скептици и непросветени хора тя ще прозвучи като фантазия, плод на болен мозък - шизоферник, както обичат да казват хората, разказващи подобни истории. Трябва да ви кажа, че аз смятам,че съм нормален човек, в пълно съзнание и с бистър ум. Дълго време се борех със себе си, след всичко, което ми се случи и което ще споделя с вас. Животът е дар от Бог - Висшия разум. Той е вечен. Изживейте го пълноценно. На този свят не трупайте много материални блага, а духовни. Материалните блага са изпитание за духа. Не ставайте роби на парите, защото така човек ... |
|
|
"Дори и да се върнеш тази нощ, тихо да влезеш като шепот в душата ми, ако ти дойдеш, за да ме накараш да плача насън - аз ще те помоля да останеш още малко, ще поискам да те запазя за малко притихнала в мен. Ще те скрия под клепачите си и ще те превърна в далечно светещо нещичко! След всички въжета, на които висят мъртъвците, има и една слънчева люлка, спусната, за да поеме душата." Станимир Димитров ... |
|
|
"Чета тези стихове през меланхолния опит на ежедневието и чувствителността на изтичащото време. През характерната за Венелин Бараков почит към живота с приковаваща конкретика. Пътят и извървяването му: думите сега са за след това." Йорданка Белева "Търпението да гледаш как сянката на ежедневието постепенно се удължава и се превръща в памет, а сянката на паметта преминава отвъд - това е поетиката на делничния стоицизъм, който пронизва стиховете на Венелин Бараков. Светлината от изгрев до залез. И след това." Петър Чухов ... |
|
|
"Настоящата книга съдържа сведения на старите автори относно съдбата на готите на Балканите и в Европа след смъртта на Атила. Армията на Източната Римска империя по това време е доминирана от готи и хуни на Балканите. Независимите българи, подпомогнати от българите в империята, водят множество войни с империята, които водят до църковна самостоятелност на българите в рамките на империята. Паралелно с тези събития остроготите, отделили се от хуните, преминават Дунава и се стремят към върховната власт в Константинопол, но не успяват и правят многократни опити да се заселят в разни краища на Балканите, вече заселени от ... |
|
|
Съставителят на книгата Борис Данков е събрал ръкописи, писма, документи, като по изрично изявено желание на съпругата на поета Никола Вапцаров, не са могли да станат достояние на общественото внимание преди нейната кончина. Сега 14-те тетрадки, явяващи се своеобразен личен дневник на Бойка Вапцарова, воден в продължение на близо 30 години, разбунват тайно и явно подхвърляни псевдообвинения и нападки, хвърлят нова светлина върху събитията през погледа на жената, за която поетът Иван Давидков преди десетилетия бе казал: „Разберете, обичал я и големият поет, страшно я е обичал. Тя също го е обичала сърдечно и непосредствено. ... |
|
|
От автора на бестселърите "Оставих те да си отидеш" и "Виждам те". ... Любовта на Макс и Пип изглежда вечна и неразрушима. Те са най-силната двойка, която познавате. Когато обаче двегодишният им син се разболява от тежка болест, това преобръща света им. За първи път Макс и Пип са на различни мнения. Лекарите са вдигнали ръце и поверяват бъдещето на детето в ръцете на родителите му. Те трябва да вземат невъзможно решение. По който и път да поемат, ги чакат много страдания, болка, съмнения, съжаление и взаимни обвинения. И всеки от тях иска нещо различно. Дали решението, което са взели, е най- ... |
|
|
Големият американски поет Уолт Уитман (1819 - 1892) е роден в Хънтингтън, Лонг Айланд, в семейство на квакери - религиозната общност на пацифисти и борци против робството. Нарича себе си Космос и поезията му е стихия, която помита читателя. Хуманните принципи на сексуална и религиозна търпимост в поезията му надхвърлят границите на неговото време. Трийсет и шестгодишен, издава една-единствена стихосбирка, която преработва и допълва до самата си смърт: "Листа със стихове" (Leaves of Grass). Десетки години превеждано буквално, това заглавие всъщност е тъкмо с този смисъл - оказа се, че Уитман нарича leaves ... |
|
|
"Преди да се родя и след смъртта ми" създава нова, неидеализирана картина на българското село от 20-те години на XX век, пречупена през всевиждащия и надсмиващ се поглед на разказвача. ... |
|
|
"Преди известно време една доста високопоставена, но не по-високо от директор, личност без всякакъв повод изтърси на публично място, че съм произхождал от богато, аристократично семейство. Изплаших се, дълго време си въобразявах, че произхождам от такова семейство, и седнах да напиша биографията си още преди моето раждане само и само да докажа обратното на този човек и да му натъркам мутрата с неоспорими факти. Още отсега злорадствам, като си представя как чете моята биография, примигва и се изяда от гняв, че не може да ми прикачи ни един от греховете на оная презряна класа. Не, природата не само че не е ... |
|
|
След края на класиката има за свой обект две гранични повести: "Двойник" на Фьодор Достоевски и "Египетска марка" на Осип Манделщам. Повестта "Египетска марка" е уникална с композицията, персонажите, с начина, по който интерпретира идеята си за социалния хаос във времето на радикални промени в Русия. В нея откриваме една отворена композиция, която позволява текстът да набавя своите значения от широко поле контексти. Един от тях е "Двойник" на Ф. Достоевски. Двете творби са свързани от общата тема за града. Но Петербург не е единствената междутекстова връзка. Лабиринтът, социалният ... |
|
|
С излизането на книгата през 1968 г. (тогава със заглавие "Преди да се родя. И след това.") Ивайло Петров изненада и читателите и критиците си. В нея той по особен начин парадира носталгичните настроения в "селската" белетристика от 60-те години и подлага на преоценка традиционните идеологеми - роден дом, семейно-родова общност и т.н. Безподобна книга за българската литература, единение между всеопрощаващ смях и спонтанен трагизъм, завършено повествование, но с отворен финал, защото "можеш ли да се изплезиш на смъртта"! Вечна игра - на думи, на картини, на хора. Една приказка, в която краят ... |
