"Колко е хубава тази земя лъчезарна! Как със нейната хубост да се разделиш! Господи, ако с дълъг живот ме дариш, ще ти бъда през цялата моя смърт благодарна!" ... |
|
|
Петър Димков вярва, че няма нелечима болест и че трябва да се лекува не само тялото, но и душата на човека. Помага на всичките си пациенти безплатно. Приема ги в дома си, на софийската улица „Златовръх” и за пет десетилетия спасява над 100 000 човешки живота… "Срещнете се с идеите на един от великите българи, гения на съвременната промяна, който далеч преди осемдесетте години на XX век предусети идването на Светлината и сред нашия народ... Защото в продължение на повече от 60 години отдаде сили, знания и всеки миг от живота си в служене на България и българския народ чрез светлината на ума си, чистотата на душата си ... |
|
|
Разказите от "Аматьори, професионалисти и други участници" приличат на моментални снимки направени от полудял фотограф, кръстосващ тичешком и без посока софийските улици. Някъде спира за по-дълго, другаде само преминава. Във фотографиите-разкази са запечатани драматични моменти от иначе баналното всекидневие. И най-често превръщат в герои полу-безименни човешки същества. С тях всичко се случва в едно постоянно и несекващо настояще. От което психологическият и физическият им профил става значително по-изразителен, а мълчанието между думите е заредено с подтекст, постоянно взривяващ очевидните истини. ... |
|
|
Рене Арав е един от малцината наши сънародници от еврейски произход, преживели драматичните години на Холокоста. Роден и живял до навършването на осемнайсетата си година в София, той се опитва да възкреси спомените си от онези години и да отдаде почит на хората, които са променили съдбата на семейството му. През изтънялата нишка на спомена авторът ни превежда през годините на щастливото си детство по времето, когато в България е приет и действа антисемитският Закон за защита на нацията (1941 - 1944), през семейната си драма или Сапунената афера, завършила с обесването на двама членове на фамилията Арие, и опитите за ... |
|
|
Книга на Васил Георгиев - сборникът с разкази Деград - със сигурност ще е едно от събитията на литературната 2011. Васил Георгиев, авторът на сборниците "Будистки плаж" (2009) и "Уличник. История на софийските улици" (2010) е един от най-оригиналните, неочаквани и свежи нови български писатели. Деград е сборник с 13 разказа, написани между 2008-2010. Разказите маршируват върху тънкия лед на битието, свободно от прокъсаните дрехи на коректността, благоприличието и фалшивия имидж. Деград е книга за разпадането на тази фалшива човешка личност, а разказите в нея убедително показват съблечения й хипостаз – ... |
|
|
"Един мъж по следите на мистериозно среднощно изчезване, се връща по стъпките на своето и чуждото минало - в своя гардероб, сред руините на бащината къща, по софийските улици, на брега на Дунав, насред чаршията в Скопие. Преживявайки разпадането на своята любовна връзка, за да оцелее по следите на изгубеното, той разполага себе си на входовете и изходите на настоящето. Дали това интензивно издирване е в състояние да надмогне усещането за живота като съставен от страхове и липси? Възможно ли е един личен бог да стабилизира свлачището на живота, за да забави напредването на лудостта, която превръща хората в машини за ... |
|
|
Още 20 истории."Различна е Незабравена София от предишните две книги на Тони Николов за софийските потайности. Издигната е на ново ниво, където художественото въздействие върху читателя е по-масирано, по-мощно, детайлите са подбирани с хирургическа точност, наративът е все така целеустремен, но неговото рало потъва по-надълбоко в нелечимите български рани. Иначе схемата на историите е позната - в един дъждовен или есенен, или зимен ден нашият разказвач-следовател се разхожда из улиците на любимия си град и се вслушва в техните придихания, започва да описва онази амалгама от видимо и невидимо, от спомени, асоциации, ... |
|
|
20 истории. ... Един човек се разхожда из софийските улици, изглежда едновременно и съсредоточен в себе си, и леко разсеян, ако се вгледаш по-внимателно в него, ще разбереш, че през съзнанието му тече интензивен вътрешен монолог, човекът понякога се спира, оглежда някоя къща, връща се няколко крачки назад, вади телефона си, снима, надниква в задния двор, отдалечава се, отново снима, издебва обитател или съсед, заговаря го, усмихва се по много характерен свой начин... А ние наблюдаваме този наблюдател, улавяме неговата мисъл, че историята на сградите и съдбата на техните обитатели се преплитат и отпечатват едни в други. ... |
|
|
Искате ли да научите за римското градоустройство на Улпия Сердика, да разберете къде е била османската часовникова кула на София, как се е променил градът след Освобождението през 1878 г. и какви са били съдбите на архитектите, дали облика на българската столица с талант и вдъхновение? Искате ли да се разходите по изгубената улица "Търговска" преди бомбардировките през Втората световна война и преди изграждането на сталинската архитектура на Ларгото? Пътеводителят "Исторически маршрути - София" ще ви помогне да се ориентирате в интригуващото културно наследство и разнообразие от архитектурни стилове ... |
|
|
Апарат е роман, който едновременно осмисля и обезсмисля консуматорското битие. Това е книга за началото на края на света, който ни очаква, ако продължаваме да живеем по този начин. Апарат също така е и роман за осъзнаването на българския преход и на световния пазар като мними постижения, резултат от погрешното разбиране на свободата. Апарат е портрет за човешката личност като апарат за ефективност, апарат, който не можем да контролираме и който функционира независимо от нас. Васил Георгиев (1975) освен писател е също така и адвокат, и доктор по право. Преподавател по конкурентно право на в СУ "Свети Климент ... |
|
|
"Идеята за този роман ме преследва от дълго време. Вярвам, че нашето съзнание съдържа миналото и днешното в себе си някак едновременно. И разбрах, че колкото и да бягам по далечни брегове, имам нужда да напиша роман за София, за вътрешните дворове между старите кооперации, за софийската мъгла през декември, за нещата, които ни промениха и за това, как въпреки всичко сме си останали същите, ние, децата от центъра на София, на които им се случи да живеят в интересни времена. Това е и роман за хората, които вече не живеят тук, но сенките им сякаш продължават да се мяркат по улиците, защото улиците няма да са същите без ... |
|
|
В Хроника на болката Иво Иванов ни потапя в дива амалгама, съставена от напълно различни, действителни истории, разхвърляни във всички точки на времето и пространството. Да, между тях съществува съединителна тъкан - болката. Но дали тя е повод за отчаяние и разруха, или суровина за онази необяснима сила, върху която се крепи чудото, наречено човек? Отговорът зависи от теб и от това какво се крие между твоите корици. В последните години нашият свят бе разтърсен из основи. Всяка точка на нашето малко синьо кълбо бе подложена на пандемии, поляризация, войни, популизъм, катаклизми и инфлация. Да, много бяха поводите за ... |
