Къде са корените на силата, просперитета и бедността? ... Блестяща и увлекателна, книгата Защо нациите се провалят отговаря на вековен въпрос: защо някои нации са богати, а други бедни? Дали причината е в културата, в климата, в географията? Или може би в незнанието кои са правилните политики? Казано с една дума: не. Нито един от тези фактори не е определящ или съдбоносен. Дарон Аджемоглу и Джеймс Робинсън убедително показват, че в основата на икономическия успех (или на липсата на такъв) стоят създадените от човека политически и икономически институции. Базирайки се на петнадесет години задълбочени изследвания, Аджемоглу ... |
|
Книгата има за цел да разкрие противоречивото въздействие на урбанизацията и миграцията върху семейното поведение на жените от преселилите се в града семейства след Втората световна война (главно от 50-те до средата на 80-те години), чиито трайни последици са в основата на преживяваните днес кризисни демографски процеси у нас. Изследването е интердисциплинарно - съчетава историографския, демографско-социологическия и културологичния подход и аналитичните инструменти на други хуманитарни и социални науки. Монографията е адресирана както към академичните среди - специалистите в областта на демографията, социологията и ... |
|
"През 1924 г. едва бях прехвърлил двайсет години, когато един ден на улицата за първи път ме осени мисълта да напиша произведение за масите. Беше като прозрение: реших да посветя живота си на изследване на масите. Бях обсебен от тази мисъл. Нищо не можеше да ме разколебае... Много по-късно ми стана ясно, че изследване само на масите би било повърхностно. То трябваше да се допълни със също толкова основно и задълбочено изследване на властта... Не съжалявам за времето, което посветих на масите. Двайсетте години, изминали след пристигането ми в Лондон, се занимавах едва ли не само с масите и властта. Събитията в света ... |
|
Мери Биърд е не само най-известният британски специалист по класически цивилизации, но и ревностна феминистка. Тя предлага нов поглед върху темата за неравенството между половете и показва отношението към жените във властта в исторически план. За тази цел подбира примери от класическия свят до съвремието: от Горгона Медуза и Атина Палада до Тереза Мей и Хилари Клинтън. Биърд изследва културните корени на женомразството, като обръща специално внимание на гласа на жените в обществения живот; на това как се е променяла представата за връзката на жените с властта; как силните жени се противопоставят на това да бъдат вкарани ... |
|
Социологията успешно е обяснявала многобройни макроскопични феномени: структурални феномени като неравенството на обучителните шансове, устойчивостта на магическите вярвания, американското религиозно изключение, френското изключение на „властта на улицата“, тенденцията на демокрациите към олигархия; феномени, отразяващи тенденции като секуларизацията на религиозните вярвания, рационализирането на морала, появата и укрепването на култа за правата на човека; конюнктурни феномени като началото на края на съветската империя поради „звездните войни“ или финансовата криза от 2008 г., провокирана от желанието на няколко ... |
|
Серия "Етоси". ... "Едно от централните схващания, които ще бъдат поддържани в тази книга, е, че формирането и реформирането на идентичността не е неизменна даденост на културата и историята, не завършва с достигането на зряла възраст и не може да се раздели рязко на публични и частни елементи. Същото може да се каже и за самата теория". Крейг Калхун ... |
|
Социален конструкт или реалност? Въпросът за човешките раси е най-голямото табу на нашето време. Политици, медии и дори учени категорично твърдят, че човешките раси изобщо не съществуват - те са само социален конструкт, а биологичните различия между хората се изчерпват само до цвета на кожата. Но подобно на табутата от минали епохи, нашето отношение към този въпрос често е резултат от самозаблуда и пожелателно мислене. За всеки, който следи спортни състезания, расовите различия са очевидни. Расата е все по-важен фактор в здравеопазването, особено по отношение на генетичната предразположеност към определени болести, ... |
|
"Китай. Социално-икономическо развитие от древността до наши дни" е книга, каквато не е издавана до този момент в нашата страна. Целта ѝ е да запознае българския читател със страната с най-продължителните в историята на човечеството държавна традиция и цивилизационен процес, разкрити от гледна точка на социално-икономическите процеси. Основният акцент е върху съвременната обществено-стопанска динамика на Поднебесната, разгледана от позицията на различни измерения – политически, геополитически и геоикономически. Разработката се основава на широк кръг източници: документи на ръководствата на Китайската ... |
|
Защо равенството прави обществата по-силни? ... Тази книга не е просто още един набор от рецепти и готови решения за правилно подреждане на света. Темите, които обсъждаме са резултат от дълъг, над 50 годишен период на изследвания, първоначално посветени на опити да разберем причините за големите разлики в продължителността на живота и различията в здравословното състояние между хората на различни нива на социалната йерархия в съвременните общества. Както и други изследователи, които работят над социалните фактори, влияещи върху здравето, квалификацията ни в областта на епидемологията означава, че методите ни се използват ... |
|
Фейсбук засега е най-влиятелната социална мрежа у нас, в която има около 3,5 милиона потребители в България. Тя влияе при общуването с близки, приятели, колеги или просто с хора със сходни интереси и въжделения. Често пъти е поле на спорове и несъгласия и дори влияе и при организирането на протести, в свалянето на правителства и издигането на нови лидери. Ние използваме Фейсбук като влагаме своите думи и мисли, понякога с лицето си, а понякога - анонимно. Даваме ли си сметка за това как тя променя нас и другите около нас? Как лайковете и споделянето на няколко снимки могат да доведат до отрицателно отношение към цели ... |
|
В книгата са преведени текстове по социология на господството на големия германски социолог и социален мислител Макс Вебер (1864 - 1920). Вебер разглежда господството от две основни гледни точки: във връзка с легитимността и като организация, т.е. институционна структура. За да бъде едно господство устойчиво, само психологическите мотиви за подчинение не са достатъчни, а подвластните трябва да са убедени в правото на властимащите да управляват, т.е. че господството им е легитимно. Концепцията за легитимността заляга в основата на Веберовата обща типология на господството с три основни типа: господство на закона ( ... |
|
Трудният път към доброто общество. Монографията представлява задълбочено проучване на представите за публични политики, на начина, по който обичайно се изследват те, и на процесите за тяхното формулиране и прилагане. Нейното създаване стана необходимо поради идентифицираните многобройни бели петна в знанието относно публичните политики и нуждата от изграждане на по-реалистична и комплексна научна концепция за процеса на тяхното формиране и прилагане. В първата част на монографията е разработена нова, разширена и обогатена концептуална рамка за изследване на публичните политики, в която са вградени важни и недостатъчно ... |