„Изпод перото на Атанас Наковски излязоха редица романи, посветени на образа на големия град, разглеждан като живо същество, като сложен организъм. В такъв аспект творецът доказва, че е майстор на така наречената градска проза - един от най-трудните жанрове в областта на отечественият роман. След Иван Вазов и Георги Стаматов примерно ние нямаме много образци на проза, която сюжетира и повествува тематиката на големия град. Нашият автор продължава добрата традиция на българските критически реалисти, които не се интересуват само от индивидуалната духовна, характерологическа, ролева, мотивационна и т.н. специфика на ... |
|
В романа "Другата галактика" Атанас Наковски поставя много сериозен и непреходно актуален проблем: да оцелееш не просто като житейска единица, като средностатистически поданик, а като личност, която, въпреки всичко, е вярна на себе си и е способна да се извиси над гмежта от задъхани амбиции за материално (и политическо) обезпечаване. И с постигнатото писателят ни убеждава, че все още има творци, които поддържат вярата ни, че изкуството е поле на честта. В тома е включен и романа "Зловеща вселена". ... |
|
"Всеки от героите на Атанас Наковски е неповторим, а това всъщност е белегът на истинското изкуство - правото на личен знак, на дамга, на собственост. Образи без личен знак са произведения на занаятчии." Антон Дончев "Прозата на Наковски е немислима без стръвно потапяне в страстите на делника - там, където кипи от напрежение в човешките отношения, където подлост и чест се размиват всеки час. И в този смисъл закономерно е, с оглед на тая нагласа у писателя, да го срещнем като автор на възлови книги за литературата ни."Здравко Чолаков ... |
|
Тази книга на Атанас Наковски носи белезите на откровена, на места безпощадна, житейска и творческа равносметка. Авторът разкрива пълнокръвна картина на своето време, показва ни собственото си израстване като творец, разказва за общуването си с едни от най-известните български писатели. И всичко това на фона на историческите и обществени промени. "Всеки от героите е неповторим, а това всъщност е белегът на истинското изкуство - правото на личен знак, на дамга, на собственост. Образи без личен знак са произведения на занаятчии." Антон Дончев ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
Калина е хвърлена във вихъра на Гражданската война в Гърция в средата на XX век. Младата жена се бори да оцелее сред глада и жаждата, ужасите и трагичните преживявания в канавките и бункерите, изтощителните маршове, с тежки рани и престой в болници, а след това в затворнически килии в женските лагери на островите на Егейско море. Всеки ден тя води жестока борба със смъртта и това я прави все по-силна. Единственото ѝ желание е да оцелее въпреки изтезанията и да вярва, че ще се измъкне от лабиринта на страданието. Когато все пак се връща у дома, всичко вече е съсипано, унищожено. Тя трябва да избере между еднопосочен ... |
|
На пръв поглед "Хлапета" на Александър Чобанов е неангажиращ роман, разказващ за гимназиалните щуротии на трима приятели. Но проследявайки детайлно историята и символиката на описаното, става ясно, че в основата на книгата са залегнали много по-дълбоки теми и мотиви. Сюжетът ни връща в 90-те години на миналия век. Атанас, Ангел и Петър заминават за летен лагер, който е на път да ги промени завинаги. Момчетата откриват загадъчен ръкопис и срещат две момичета, които тотално преобръщат живота им. Какво е общото между ръкописа, Ралица и Яна – тримата приятели разбират в края на тяхното магическо приключение. ... |
|
"За кого пише Атанас Стойчев ? Отговорът е лесен - авторът обожава да започва книгите си с посвещения, с които да се освободи от отговорност, в стил Използвай на свой собствен риск. В тази книга има даже две - на целия род до седмо коляно; на приятелите, с които останахме приятели; на приятелите, с които се разделихме; на онези, с които не станахме приятели и също така на познати, които няма да се познаят в нея и на непознати, които ще се познаят. Така че, дори да имате късмета да не сте му роднина, със сигурност може да се откриете в посвещението и да бъдете спокойни, че пише за вас. И точно това ви е грешката - ... |
|
"Камък по блудницата" на Атанас Стойчев не е просто поредната му книга: текстовете са написани сякаш от двойник на автора, негов духовен близнак. Хем, различен, но и присъщ, хем заместващ, но пък оригинален като оригинала. Има ли нужда писателят Стойчев от двойник? Едва ли, но двойникът му - има. Защото води сказа уж от свое име, а използва това на автора. В крайна сметка се е получило нещо нежно, съкровено, усмихнато и прекрасно. Посланията на тези разкази не само са някак странно различни от предишните текстове на Стойчев, но и чуваш ясно гласа му, сякаш ги артикулира на ухо, полушепнешком. Тонът е спокоен, ... |
|
Избрани стихопрозрения, баснопрозрения, ретропрозрения и хайкупрозрения, сред които ще откриете "Сънят е водопад над пещера", "Животът ни захвърля в нищета", "На дъното на всеки ден е мрак", "Омраза ако си посял неволно", "Нощта е черна пеперуда", "Махалото на късмета", "Ода за влюбените" и други. Атанас Звездинов (псевдоним на Атанас Василев Атанасов) е роден на 05.08.1943 г. в София. Завършил е славянска филология (чешки и български език и литература) в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Работил е в Националното радио, като ... |
|
В "Любов до повръщане" са събрани най-горещите разкази, невинните фантазии на Атанас Стойчев от предишни книги. Ако и вие сте горещи, може да ви се наложи да вземате студен душ. Атанас Стойчев е писател от висок порядък - той е не само сладкодумен майстор на прозаичния сказ, но и умен, много наблюдателен и прозорлив събеседник. Стилът му на писане е забележителен - знае как да поддържа и да засилва сюжетното напрежение, подборът на думите му е напълно хармонизиран с поведението и манталитета на образите, всяко изречение е изпипано до блясък. Да не говорим за психологическия рисунък на героите му - той е ... |
|
Мисли - весели и невесели, анекдоти, куриози, парадокси, любопитни случки и истории... ... ""Когато боговете се смеят" е своеобразна антология, обединила както мъдри и дълбоки размисли за хумора и сатирата, така и забавни примери на проявлението им в живота и литературата, ловко уловени щрихи на човешки нрави, направени мимоходом, оценки на творци от различни области на живота..." Николай Тодоров ... |
|
Главният герой на романа Дъжд в Париж Андрей пристига в Париж за пет дни и мисли, че този град може да го извади от поредица неуспехи и лични сътресения. За негово съжаление, през цялото време навън вали дъжд, поради което се отдава на пиене и спомени в хотелската си стая: за младостта през 1990-те години, за първата си любов и като цяло - за всичко за първи път - в Къзъл, столицата на Тува. Родителите и приятелите му вече са напуснали града, но това е неговият дом, от който той не желае да си тръгне... Искреността и прецизността на автора, вниманието към детайла създават образа на четирийсетгодишен мъж и неговия живот в ... |