Моите 10 принципа за пълноценен живот. ... 19 януари 2018 г. Журналисти от водещи български телевизии, радиа, печатни и онлайн издания са се събрали в популярен столичен мол. Набит, гологлав и брадат ултрамаратонец се качва на бягаща пътека. Той обаче не е там, за да се раздвижи, а за да бяга в продължение на 36 часа в подкрепа на деца, преборили онкохематологични заболявания. Този бегач, за когото повечето българи чуват за първи път, се казва Краси Георгиев - човекът, който след 20 години във Великобритания и САЩ и десетки пробягани маратони и ултрамаратони по света намира нов източник на смисъл обратно в родината си. ... |
|
|
"Поезията на Боряна Богданова е къща, която някой е напуснал. Над покрива ѝ свети немилостиво слънце, а цветята в градината гледат надолу. По стените отвътре има закачени въздишки вместо картини. Но. От ъгъла наднича един възпълничък трепет с алени бузи, прилича на току-що погалено дете. И ти просветва: има някой вкъщи." Ива Колева "Когато самотите тежат върху раменете ти, а между Мен и Ти се простират пропасти от тъжни дъждове, сред които Любовта не може да бъде спасена от удавяне, понеже изтича като живота, ти винаги стоиш на ръба на себе си. И точно там, където се изгубваш безвъзвратно, започва ... |
|
|
Емигрантите Емигрантите нямат си родина, те са чужди навсякъде. През каквато и държава да преминат, те навсякъде са ничии. Често в нощите болка ги налегне - спомен по пристанище едно. И тогава търсят своя град крайбрежен със очи от скръб нежалени. Вечер в кръчми в чаши със червено вино пеят песни забравени. В тях прелива мъката им по Родина и за близки там оставени... А на утрото във градовете чужди, тръгват да спечелят с тежък труд. Тъй лекуват раните незаздравели, емигранти - несретници. Мария Стоянова В допълнение към стиховете от книгата "Добро утро, живот. Поезия" ще откриете и песните на ... |
|
|
Как прокарах собствената си пътека до върха на света. Природата на планините, теренът на атлета и как прокарах собствената си пътека до върха на света. Килиан Жорнет надскача физическите си ограничения, претърпява множество травми, излага се на огромни рискове и постига рекорди, които смайват света. С привидна лекота той извършва онова, което изглежда невъзможно. Нищо обаче не е случайно: от малък тренира тялото и ума си и е напълно подготвен както за успех, така и за провал. Изследва докъде се простират границите на човешката издръжливост и неговите подвизи - като например двойното изкачване на Еверест - трудно могат ... |
|
|
Една история от Андреас Щайнхьофел за паметта, която понякога губим, и за специалната връзка между едно момче и дядо му. ... Това е историята на Макс, каквато я знаете от вестниците и телевизията. Спомняте ли си? Не? Макс живее в този малък град, може би много по-малък от вашия. Представете си как по тази пътека в долината решително са се устремили Макс и дядо му, а госпожица Шнайдер подтичва след тях - три забързани човешки точици. Защо се бяха разбързали ли? Ами, защото бягаха. Защото всички бяха по петите им. Защото това беше денят, в който Макс отвлече дядо си. ... |
|
|
"Ако щете вярвайте, тези стихове ме раздърпаха и гласът ми се разтрепера, докато ги четях на глас. Новата книга на Анатоанета Николова е като нея – чудесна, нежна, естествено захласната, пробождаща със сърдечната си чистота и читавост. Тук всичко е пронизано от светла тъга, лилава споделеност, добросъвестна доброта, почтена недоисказаност, наивност на дете, приказност, изящен рисунък и още по-изящно лирическо поведение. Това е някаква носталгия по бягствата от себе с, и по завръщането у себе си, градска меланхоличност, която не е за всяка личност. Антоанета Николова в стиховете си е ту същество от съществен вид, ту ... |
|
|
Пътят е дълъг над 600 километра, но всъщност е един живот. Изминава се за 21 дни, но всъщност все още вървим. Вървим към себе си, към мечтите си, към живот на свобода от рамките на обществото, чисти, срещнали съдбите на другите и своята собствена. Вървим. Човешки съдби се преплитат по пътя на най-дългия пешеходен туристически маршрут в България - Ком - Емине. Виктория бяга от живота, който ѝ носи само разочарования. Елица търси сили да продължи с мечтата си за рожба, Борис се крие от грешка, която неволно е допуснал, Скалата се опитва да омилостиви небесата, Панчо се стреми към нещо повече на всяка цена, ... |
|
|
Фотографската фамилия Карастоянови. ... "Пред нас е едно необичайно и завладяващо четиво, разположено между териториите на историческото изследване, на мемоарния и фикционалния разказ. Тук са събрани и взаимно усилени дълбоки пластове на времето и личен опит - с изключително чувство към визуалния образ и паметта, която той носи, със заговарянето на документалното в непосредствената интензивност на преживяното. С лекота Анна Топалджикова създава усещане за това как всичко случващо се в Голямата история е преминало през разработените в семейството на Карастоянови нови медии: през авантюрно донесената от Белград ... |
|
|
Под общата редакция на чл.-кор. проф. д-р Иван Гранитски и д-р Панко Анчев . ... Сън за щастие , Епически песни , На острова на блажените ."Пенчо Славейков е един от най-сложните и противоречиви поети в българската литература от края на XIX и началото на XX век. И до ден днешен той не е приет еднозначно като значим и епохален творец, определящ характера и посоката на движение на българския литературен процес след Освобождението. Причината според мен е, че още не е разбран. Явлението П. П. Славейков показва, че българската литература окончателно е навлязла в своята модерност и затова толкова шумно и драстично ... |
|
|
"Затова зрителите, изпълнили стадиона, видяха как един риж котарак премина като пламък през цялото игрище и накрая, свит на кълбо, се стрелна към вратата на сините. Обърканият вратар помисли, че това е топката, и решен на всичко, направи отчаян плонж към Туфо. Но котаракът се изплъзна ловко в страни и скочи върху главата на един фотограф. В това време шарената топка наистина долетя отнякъде и като тупна в меката трева, неочаквано се търколи в другия край на вратата. -Гооол! - изкрещя неистово стадионът. -Гооол! - извика фотографът, забравил за ноктите на котарака. Играчите в синьо затичаха с протегнати ръце към ... |
|
|
"Денонощия" е четвъртата книга на Рени Васева . Една стихосбирка, събрала между кориците си 200 стихотворения, обединени в 40 цикъла. Стихосбирка, която няма аналог в съвременната ни литература, не като обем, който сам по себе си е впечатляващ, но като изобилие и плътност на образи, настроения, внушения и идеи."Ще си позволя само няколко обобщения и няколко щриха, защото всеки текст от тази книга може да каже онова, което аз не мога - да предаде усещането за недоизказаност; за непълнота, която чака да бъде изпълнена с духовна същност, за препълненост, която избликва от всяка дума, стих, докосване до ... |
|
|
Един свят, по-опасен от Долината на смъртта и по-тежък от мексиканските каньони. Скот Юрек е един от най-популярните и обичани ултрабегачи в света. Познат със забележителната си издръжливост и бързина, той завършва първи в почти всички елитни ултрамаратони. Но след като две десетилетия се състезава, тренира, изнася речи и пътува за срещи с феновете си, Юрек усеща нуждата да открие нещо ново. Той се впуска в едно невиждано предизвикателство, което ще го доведе до неизменно израстване като личност и като спортист - поставянето на нов рекорд за време по Пътеката на Апалачите. Когато тръгва през пролетта на 2015 г., Юрек ... |
