И други истории за моето пътуване към целостта. ... "Как моята смърт спаси живота ми" е забележителната автобиография на световноизвестния духовен учител Дениз Лин . С очарователна смесица от съчувствие и пламенно убеждение, родени от силна болка и травмиращи преживявания, Дениз описва как е преодоляла ужаса от насилие в детството си и кошмара от това да бъде простреляна от непознат като тийнейджър. След това преживяване лекарите ѝ дават малки шансове за живот, но със забележително присъствие на духа тя успява да се възстанови и да открие духовно просветление. От обикновеното до необикновеното, от ... |
|
"Колко е хубава тази земя лъчезарна! Как със нейната хубост да се разделиш! Господи, ако с дълъг живот ме дариш, ще ти бъда през цялата моя смърт благодарна!" ... |
|
Или как може да бъде преодолян ужасът от смъртта. Съдбата ни като човешки същества е нашата тленност, но понякога страхът от смъртта ни завладява до такава степен, че ни прави неспособни да живеем пълноценно. Макар и неосъзнат, този страх често е в основата на редица психични разстройства: необяснима тревожност, депресия, фобии, страх от остаряване... Прозрението за нашата смъртност често излиза наяве вследствие на пробуждащо преживяване - съновидение, болезнена загуба (смъртта на обичан човек, развод, загуба на работата или дома), болест, травма или напредването на възрастта. "Може ли да бъде преодолян ужасът от ... |
|
Връзки между поколенията, родови тайни, синдром на годишнината... Как да си изградим геносоциограма? ... Ние всички сме брънка от веригата на поколенията и понякога ни се налага "да погасяваме задълженията" на нашите предци. Тази "невидима лоялност" ни подтиква да възпроизвеждаме - искаме или не, съзнателно или не - приятни или болезнени изживявания от миналото. Истината е, че сме по-малко свободни, отколкото си мислим, но можем да отвоюваме свободата си, след като разберем сложните взаимоотношения, изтъкани в нашия род."Синдромът на предците" е една крайно увлекателна и изпълнена с примери ... |
|
Черна комедия. ... Това е книга, в която Смъртта среща хората, но хората не срещат смъртта си. Това е книга, която не взема жертви. Но това е книга, която може да ви умори от смях! Повярвайте, нито един читател не е пострадал, докато чете тази книга. Но на много души могат да им се подкосят краката, докато прелистват тези страници. Време е за равносметка и авторът господин Смърт ни помага да си я дадем много, много преди Края. Той самият е свидетел как хората живеят живота си и често се пита защо правят толкова много за тялото си, а за душата си - толкова малко. Господин Смърт, като всички смъртни, има страхове - от ... |
|
"Привечер стигнаха границата и Нена Даконте забеляза, че пръстът ѝ с венчалната халка продължава да кърви. Митничарят, с наметало от груба вълна върху лъскавата триъгълна шапка, прегледа паспортите на светлината на карбидната лампа, като едва се държеше на крака под напора на пиренейския вятър. Двата дипломатически паспорта бяха редовни, но той вдигна лампата, за да се увери, че снимките отговарят на лицата. Нена Даконте беше почти дете, с очи на щастлива птичка и медената ѝ кожа излъчваше карибски зной в зловещата януарска вечер, а тя тръпнеше, потънала във визоново палто, по-скъпо от едногодишната ... |
|
Свобода О, няма свобода без смърт! Една във друга те горят. Свободна е оназ уста, крещяща миг преди смъртта. Затворникът неопростен свободен е във оня ден, когато тежката врата открехва най-подир смъртта и става голият зандан храм на свещена свобода. Свободен е войникът с меч замахнал в ръкопашна сеч, свободен е бикът хриптящ, забил рог в аления плащ, свободен - роба, в своята мъст спечелил гроб и шепа пръст. От страст и злъч искри умът, щом в него се прицелва смърт и в най-свободната ръка кипи отровния стакан. Надеждата или страхът са на живота кръв и плът. Как мразя жребих аз такъв! Срамувам се от свойта кръв, от ... |
|
Колко рядко се случва в живота да откриеш книга, в която всяка идея е смислена и всяка дума звучи правдиво! Точно това имах щастието да открия в новата книга на Джо Витале "Животът. Инструкции за употреба". Сигурен съм, че и вие ще се изпълните с дълбока признателност за труда на автора, когато вземете присърце безценните напътствия в книгата. От всяка страница можете да научите нещо стойностно. От това ръководство става ясно, че Джо Витале е научил много от живота. Той изразява знанията си с изящна простота, така че всеки, който чете тези мъдрости, незабавно да може да ги приложи. А освен всичко останало, ... |
|
Противоречив по съдържание и форма, романът е предмет на разгорещен дебат върху въпроса докъде стигат границите на творческата свобода в литературата. Да озаглавиш автобиографичен роман "Моята борба" е рискована постъпка, която се нуждае от аргументация, за да не бъде разбрана погрешно. Буквалното заимстване на заглавието на манифеста на националсоциализма, написан от Адолф Хитлер, прави асоциацията неизбежна. Читателят обаче няма да открие прояви на симпатия или опити за пропаганда на националсоциалистическата идеология нито в настоящата, първа част на "Моята борба" на Карл Уве Кнаусгор, нито в която ... |
|
"Дао е птица без крила, тя лети винаги в Безкрая. Птиците с крила летят в света. Дао е леко, защото в Дао няма земя. Дао живее в себе си, в чудния си разкош. Когато умреш в Дао, ставаш още по-жив. Когато си в Дао, умирайки живееш, защото Дао е винаги живеещо. Живея, защото съм умрял в Дао, иначе как щях да бъда жив? Открих, че когато живея в Дао, смъртта ми е жива, а животът ми е радостно умрял. Не можеш да умреш в Дао, защото Дао отсъствува. Който има Дао, смъртта му свети още тук. Най-красивото на Дао е, че не присъства, а пък ако присъстваше, нямаше да Го има. Това, че виждаш един човек, не означава, че той е жив, ... |
|
Книга двадесет и пета от поредицата "Златни детски книги". ... Издателство "Труд" Ви предлага тази книга "Хитър Петър и Настрадин Ходжа. Тримата глупаци", в която са събрани едни от най-популярните комични герои на българската литература. Хитър Петър е герой от българския фолклор. Неговото име олицетворява българина по времето на Турското робство. Както самото му име подсказва, той се отличава с хитрост, остроумие и лукавство. Основен негов съперник в разказите е Настрадин Ходжа, олицетворение на типичния турчин. След Освобождението на България в популярен герой, носител на тези качества, се ... |
|
Дните И така си минават дните, някой пада, друг полита, и никой не разбира. Е, да де - някои разбират, и разговарят по темата, поръчват си кафе за из път, обещават да продължат разговора, ще се чуят. Константин Трендафилов ... |