"Книгата на литературната историчка Катя Зографова е своеобразна енциклопедия на женските присъствия във всички сфери на националния ни живот, при това разгърната в широк времеви пояс на седем столетия - от времето на падането на българското царство под османско владичество и светлата саможертва на цар Шишмановата сестра Кера Тамара - до наши съвременнички от ХХ век... Авторката подбира внимателно и с професионален нюх на документалист имената на влиятелните жени, играли значима роля в историята на България, без да се отклонява в проблематични, търсещи евтина популярност посоки... Наричат Катя Зографова " ... |
|
"Пред нас е мащабен книжовен проект, градящ контексти и литературноисторически реконструкции, въвлечен в европейски хоризонти и едновременно с това внимателно, любовно и детайлно вгледан в неизвестни фигури, теми и сюжети. Авторката е директор на "Националния литературен музей", чиято мисия е да издирва, изследва, опазва и популяризира литературните ценности от времето на Светите братя и до днес. Катя Зографова умело проследява вълнуващи вековни "диалози" на българската с европейските литератури: влиянието на великите скандинавци Ибсен, Киркегор , Хамсун, Стриндберг , на немскоезичните класици ... |
|
Фани Попова-Мутафова. Писателката, която едва не умира в затвора, осъдена от Народен съд. Жената, която спазваше докрай мотото да не унива в трудните времена и да не се превъзнася в дните на слава. Мъдра, очарователна, талантлива и... противоречива! Следва призванието си и упорито се старае да се приспособи към сменените политически условия - единствен начин забележителните ѝ исторически романи да бъдат преиздадени при новата власт. Един световен поет я нарече колосално явление в българската литература, достойна за Нобелова награда. И мисля, че не сбърка - тя наистина е такава! Ако искате да се срещнете с ... |
|
"С тази книга Благовеста Касабова изплаща един тежък дълг на нашето литературознание. Разнопосочни политически ветрове са кръстосвали родните земи, но съдбоносните им капризи с особена сила се разразяват през миналия век. Първата му половина бележи крушението на националния ни идеал - обединението на разпокъсана България не се осъществява; в страната се установява диктатура от съветски тип. Една от първите нейни жертви е Фани Попова-Мутафова, която Кирил Христов нарича "шеметен връх в българската литература". Със своята знаменита сага за Асеневци тя възражда великата Вазова традиция и издига ... |
|
Вазовият род е много богат като имена, като наследници, като съдби - а приносът му в историята и в културата на съвременна България е тема необятна, но благодатна, за да се откроят фигурите на този толкова скромен и толкова велик български род. Той има свои представители във всички области: на духа, на военното дело, на военното изкуство, на медицината, журналистиката и дипломацията. ... |
|
Второ издание. ... Книгата представя световете на големия български поет Пейо Яворов : неговите любови, каузи, стихове, страсти и загадки... Бездните на трагическата му душа са разкрити в сложната им взаимосвързаност с жените в интимния му живот: неосъществената голяма любов с Дора Габе , потулената история с Весела Монева-Олзомер, епичната любовна война с Лора, истинната роля на Дора Конова според неразлистените ѝ мемоари, значимостта на Яворовата Мина в литературата, драматургията, мемоаристиката и ритуалната памет на българите... Книгата представя и професионалните находки на авторката. В ролята на литературен ... |
|
„ Катя Зографова е утвърден изследовател на българската литература от целия ХХ век с подчертан вкус към работата с архивите, биографичните повествования и неординерните наблюдения.“ проф. дфн Николай Аретов „Катя Зографова е сред онези литературни историци, за които лекотата на изложението е не само желана цел, но и постижим императив. Може би защото съчетава в книгите си нагласата на изследователя, който търси нови прочити на класиката с музейния работник, те винаги се отличават както с показването на нови обекти, така и със стил, който е дружелюбен към неспециалистите.“ д-р Йордан Ефтимов „Всичките нейни занимания ... |
|
"Това е една история отпреди половин век, история за любов и свобода, която едва днес разчитаме в цялата ѝ дълбочина. Първата част на книгата е драматична хроника на 60 -те години на ХХ век, разкрита през "романа в писма" на хърватската класичка Весна Парун и българския актьор Вели Чаушев . Интимният сюжет от писмата им от 1963 - 1965 - до последното 30 години по-късно, е поставен в глобалния контекст на времето: "измамната свобода" на 1962 и последвалата през 1963 г. Студена война с тягостното ѝ отражение върху културните процеси и междудържавните отношения. Не е премълчан фактът, ... |
|
В "Играещата със стихиите - Елисавета Багряна" литературоведът Катя Зографова проследява живота и описва премълчани, изопачени или малко известни факти за поетесата - участието в защитата на българските евреи през 1940 г.; съвместното ѝ участие с Дора Габе в каузата за освобождение на Добруджа; изваждането от лагер преди 1944 г. на комунистите Асен Босев и неговия брат; явяването и неуспялата защита в процеса на Никола Вапцаров ; спасяването от лагера "Куциян" на анархиста Делчо Василев (по неговите собствени признания след 1944 г.). "Още първият раздел - "Звездната" Багряна, ... |
|
Съставители: Катя Зографова , Д. Билярска, С. Чешмеджиева. ... "С настоящия том, включващ автобиографични и биографични текстове на писателя Светозар Димитров, познат на публиката с псевдонима си Змей Горянин, Националният литературен музей и издателство "Изток-Запад" започват новата си поредица "Незабрава", посветена на значими имена и произведения на българската литература, попаднали под ударите на тоталитарната цензура. Изцяло са представени: "Червеният хотел" - история за рода на писателя и първите му години; мемоарните страници "Моят приятел Елин Пелин", включени по ... |
|
Книгата съдържа две монографии - Асеновци и българската държавност в тетралогията на Фани Попова-Мутафова и Епическият монумент на свободата в романа Войната свърши в четвъртък от Неда Антонова . ... |
|
Самокритика на български писатели (1946 - 1962) ... Сборникът събира „принудени“ или по-скоро изискани от комунистическата власт „самокритики” на български писатели, сред които личат имената на Димитър Талев , Димитър Димов , Владимир Василев, Фани Попова–Мутафова, Пеньо Пенев, Валери Петров , Никола Фурнаджиев , Богомил Райнов и др. Част от тях са заставени от репресивната машина да произведат или просто да подпишат такива текстове. Други – убедено се включват в кампаниите за разгръщане на „критиката и самокритиката“ в НРБ. Книгата не само разкрива драмата на опитващите се да съхранят своята автономност и ... |