Самокритика на български писатели (1946 - 1962) Сборникът събира „принудени“ или по-скоро изискани от комунистическата власт „самокритики” на български писатели, сред които личат имената на Димитър Талев, Димитър Димов, Владимир Василев, Фани Попова–Мутафова, Пеньо Пенев, Валери Петров, Никола Фурнаджиев, Богомил Райнов и др. Част от тях са заставени от репресивната машина да произведат или просто да подпишат такива текстове. Други – убедено се включват в кампаниите за разгръщане на „критиката и самокритиката“ в НРБ. Книгата не само разкрива драмата на опитващите се да съхранят своята автономност и достойнство български творци, но и изследва механизмите за производство на лоялност, разработвани от тоталитарната държава между 1946 и 1962 година. Показано е как личната драма се превръща във функция на политиката и как частният почерк се среща с деперсонализирания дискурс на властта.

Бележка на съставителя
Самокритическата възраст на литературата (1946 - 1962)
Начало и край на самокритиката: Славчо Красински (1946 - 1955)
Партийната организация на СБП - признания и прочиствания (1949 - 1950)
Прочистване на творчеството (1950 - 1951)
Случаят "Тютюн" в саморазобличения (1952 - 1953)
Околоаприлски покаяния (1954 - 1958)
Епилози: Фани Попова-Мутафова (1960 - 1962)

Ако искате да сте първият дал мнение за тази книга, направете го сега! Вашето име: Тип: e-mail: Мнение:

Важна информация! Мненията, които най-добре описват книгата, ще бъдат видими при всяко посещение на страницата. За да видите всички останали мнения, моля натиснете бутона "Покажи всички мнения". Без предупреждение ще бъдат изтривани коментари с обидно, расистко, клеветническо или друго съдържание, което нарушава добрия тон.