"Аз и от звездите съм далече на един милион светлинни години, но това ми пречи да ги виждам, когато заблещукат нощем върху небето, да си мисля за тях и дори понякога да имам мълчалив диалог с тях, защото мисълта ми стига много бързо до блещукащия нощем небосвод, тя мигновено стига до него, разорава го нощем и посява там най-тайните си семена. О, какви семена само съм посявал в разораното нощно небе! И колко пъти се е случвало, докато го разоравам, да падне в браздата по някоя звезда и да остане там затрупана, но аз никога не се спрях и не погледнах назад, защото никой орач не се спира и не се обръща назад да погледне ... |
|
Томът съдържа разкази (1974 - 1995 г.). ... "Събрани съчинения - Том 3" представя на читателя разказите на автора между 1974 и 1995 година. Сред тях се нарежда и непознатата за масовия читател книга "Хора и свраки", "Смокове в ливадите", както и по-популярният сборник "Нежната спирала". В съдържанието са включени книгите "Как така?", "Малко отечество", "Луда трева", "Педя земя", "Нежната спирала", "Скакалец", "Хора и свраки", "Смокове в ливадите"."Това е частна инициатива на една малка група хора ... |
|
Томът съдържа разкази (1967 - 1972 г.). ... "Събрани съчинения - Том 2" събира на едно място разказите на Радичков в промеждутъка от 1967 до 1972 година. С издаването на "Барутен буквар", международната литературна сцена започва да обръща по-сериозно внимание на автора. Историите за партизанската съпротива и нейното проявление в сиромашията на българското село спечелват вниманието и на чуждестранния читател. За това съдим по множеството преводи на "Барутен буквар", който се появява на датски, албански, немски, полски, руски и други, сред които и последния превод на испански. Книгата е плод на ... |
|
"Спомени за коне" е един от най-важните сборници с новели на Йордан Радичков. Текстовете в книгата разказват за един от най-близките приятели на автора - писателя Емилян Станев, за затварянето на една воденица и плъзването на слухове, суеверия и духове около нея и може би една от най-силните новели на Радичков, дала име на сборника. Новелата "Таралеж" проследява житейския път на един малък и симпатичен таралеж, на когото съдбата е отредила да съществува в поляните около вилата на българския автор Емилиян Станев. Докато Емилиян преглежда следващите си коректури и си тананика "Реве и стене Днепър ... |
|
Томът съдържа разкази (1959 - 1965 г.). ... "Събрани съчинения - Том 1" проследява първите стъпки на писателя в литературното поле. Още първата му книга "Сърцето бие за хората" е забелязана от литературната критика, която тепърва ще се лута в търсенето на определения за литературата на Радичков. От работата като журналист, перото му го отнася в сферата на художественото писане. И ако в първите три сборника той може би има известни колебания за собствения си почерк, то "Свирепо настроение" е онази книга, която дава на българската литература и на самия автор знак за началото на съграждането на ... |
|
Томът съдържа разкази (1977 - 2000 г.), разкази за деца и разкази, непубликувани в авторови книги. ... "Събрани съчинения - Том 4" е един от най-интересните и разнообразни томове от поредицата поради многообразието си и многообхватността на текстове в себе си. В него са поместени, както и някои от добре забравените последни нови книги на Радичков от края на 20 век, сред които "Умиване лицето на Богородица", така и всички негови детски книги. Заедно с това читателят ще открие и непубликувани досега разкази на Радичков. В съдържанието са включени книгите "Умиване лицето на Богородица", " ... |
|
С рисунки на Йордан Радичков. ... "– Врабчетата са моя стара слабост. Винаги съм мислил, че всеки човек преди да порасне, някога е бил врабче. – Според Вас съществува ли днес Онова нещо? – Това е един мой герой от Ние, врабчетата. Да. Онова нещо трябва да съществува винаги и навсякъде, само че аз не знам неговия образ. За религиозния това може да бъде бог, за някои - съдбата, за други - възмездието. За мен е онзи нравствен коректор, който всеки един от нас носи в себе си. Всеки трябва да има по едно свое лично нещо, което винаги го следва, следи и наблюдава всяко негово действие. След като твърдим, че няма бог, ... |
|
Йордан Радичков. Интервюта събира най-интересните разговори с писателя в период от началото на 60-те до средата на 90-те години. Книгата представя 24 разговора за телевизия и печатна преса и снимки из живота на автора. В разговорите Радичков говори за детството си, за семейството си, за фантастичните си, почти нереални ранни спомени, за фолклора, театъра, литературата, за българската душа и за душата на родната му страна. "Човек трябва да е убеден, че има огромни сила и енергия у себе си, че може да хване целия свят ей тъй, в шепата си, че вода да пусне. И колкото повече съхрани това безумие, този оптимизъм и ... |
|
Изданието е по повод 90 години от рождението на Йордан Радичков. Илюстрации: Ива Димитрова. ... "И тъй, нагърбвам се със задачата да продължа по-нататък, като започна отново да сковавам бедния плавателен съд и лека-полека да пълня трюма му. Нямам никакви шансове за успех, но при всеки случай си казвам окуражително: "Хайде, удавнико, на добър час!" Все пак е по-добре да се удавим в океана, отколкото да се удавим на сушата!"С тези встъпителни думи Йордан Радичков кани читателя на едно изключително литературно пътешествие в дебрите на вселената и човешката душа в книгата му от 1987 година "Ноев ... |
|
Художник: Виктор Паунов. ... "От живеещите в блатото най-напред и по достойнство се нарежда жабата. Подир жабата се нареждат поповите лъжички. Подир поповите лъжички следват най-малките обитатели - водните бълхи. Подир водните бълхи идва водомерката. Тя е в такова постоянно движение, че човек не може да каже със сигурност - спи ли нощем, или не спи. Пък и самата водомерка на въпроса спи ли, или не - отговаря: "Знам ли!". Тя все тича по водата, стрелка се, дебне, спира, най-неочаквано подскача, после пак тича и макар че по цял ден тича по водата, краката й са винаги сухи. Как го прави този номер, не знам! ... |
|
Новото издание на "Ние, врабчетата" с твърди корици се появява по повод 90 години от рождението на Йордан Радичков. ... "Виждате ли тая птича перушина, която се люлее и се мъчи да се задържи във въздуха? Тя лети самотно, оглежда се с надежда наоколо и пада все по-ниско и по-ниско. Много перушина се лее под небето и едно по едно перата ще притихнат долу, на земята. Понякога тих вятър ще премине на пръсти, ще ги повдигне и те пак си припомнят, че са летели някога, че са се къпали в синия въздух, гмуркали са се и са шумели весело. Но макар и долу, на земята, макар и мъртва, нашата птича перушина стои тъй, ... |
|
Един ден на вратата в дома на Йордан Радичков се чука. Две момчета с червени фуражки от политехническия университет са пристигнали с копие от книгата на автора Коженият пъпеш. Дошли са за автограф. На въпроса дали са чели книгата, студентите си признават, че не са я чели, но заглавието им напомнило за школата им по ръгби. Радичков разписва книгите, момчетата си тръгват и едва след тяхното заминаваме авторът възкликва "Те са!", но момчетата вече са се изпарили. Това са мнимите телевизионни техници, които неотдавна са оправили телевизора на автора като са задигнали всичките му вътрешни компонентни. Тяхното ... |