... От земна кал и звезден прах духът с плътта ни е омесен. Ръцете тръпнат за размах, а гърлото - изтръгва песен...... Поетът е вестител на истината, той угадава нейните черти. "Доверете се на поета!" Ако Хенрих Шлиман не беше повярвал на Омир, Троя щеше да остане погребана под замята, нямаше никога да разкрие съкровищатата си пред окото на слънцето. Троя потвърди своето съществуване, защото преди да започне разкопките в Мала Азия, Шлиман беше преобърнал хиляди пластове омировски хекзаметри... Да повярваме на Орфей! Той не ще ни отведе назад, към едно разорено от фаланги и легиони царство на разединените ... |
|
|
Проф. Пламен Антов изследва прочутата Алекова творба по начин, по който никой досега не го е правил, в книгата До Чикаго и назад - отвъд пътепис. Към генеалогията на Бай Ганю. Само пътепис ли е До Чикаго и назад? Отивайки на Световното изложение в Чикаго през 1893 г., не се ли озовава Алеко на един друг, съвършено нов материк - но не в пространството, а във времето: в антиутопичния нов свят на бъдещия ХХ век, светът на една нова, постхуманна технологична реалност? От друга страна, случайно ли образът на Бай Ганю се ражда тъкмо там, в Америка, на световния панаир? И не по-малко - в един строго литературен, жанров аспект ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
"Тези стихчета, приятелю мой, можеха да са и твои. Така че, ако искаш нещо, което да ти докосне душата или малко да ти размъти главата, можеш да ползваш това, което държиш в ръката..." Пламен Шопов Пламен Шопов е роден на 1 юни 1961 г. в град Тутракан, но детството си е прекарал в село Дерманци, Ловешко. През 1979 г. завършва Математическата гимназия в Ловеч, а през 1986 г. се дипломира със специалност машинен инженер от ВМЕИ Ленин в София, получава и висше педагогическо образование. В продължение на 27 години работи като инженер в машиностроителни предприятия в Плевен и Ловеч. Работил е като разносвач на ... |
|
|
Поредицата "Книги за ученика" представя литературни произведения, включени в учебната програма за 4. - 11. клас. Текстовете са съобразени с възрастта на читателите. Придружени са с критически анализи и оценки от различни гледни точки, с проблемни въпроси, тематични разработки, животопис - съобразно съвременните методически изследвания. ... |
|
|
Бунт и слово Всеки бунт има своето истинско Слово. Всяко слово е бунт и създание ново. Щом роден съм да дам, аз не мога да взема. Всеки бунт е балсам, всеки страх е екзема. Безсловесни край мен се провикват до Бога. От страха им ранен да изплача не мога. Но се смея без глас, а на глас проповядвам: Всеки ден, всеки час е божествена сватба! Изтърваният миг е изгубена вечност. Всеки бунт е велик, щом е бунт за човечност. Щом в началото бе и накрая ще бъде! Едно слово-небе, една сладка присъда... Пламен Григоров ... |
|
|
Пламен Григоров е автор на няколко книги със стихотворения: "Не късай мрака", "Адвента", "Небесен корен", "Омагьосано пладне", "Полудяло небе", "Подпис в небето" и "Душа на мисълта". Написал е стотици статии и десетки книги, между които: "До оня свят и обратно", "Българските спецсили", "Свръхчовекът от Подземната академия на КГБ", "Нибиру и психотронната война", "Командосите от СОБТ", "В огледалото на неведомото", "Ала и Вимпел - спецназът на ФСБ", "Подземните градове", & ... |
|
|
"Това е поезия, която не се страхува да бъде и екзистенциална, и етична. Защото на нея ѝ е важен човекът в неговите базисни състояния, човекът, който опитва да опази една същина, независимо от провокациите и клопките, пред които настоящето го изправя. Може би и затова в тази книга отвъд чувствата, отвъд справянето с ежедневието толкова важни са измерването на времето, преодоляването на разстоянията, нанизването на пространствата, пропускливостта, която мотивира бягствата, и онзи неистов копнеж да си друг и да бъдеш другаде. Накратко, това е книга за посоките в света, но и вътре в нас, която прави дългото и ... |
|
|
"Смея да мисля, че от младото поколение поети, Пламен Григоров е между първите по талант. Той е образен, метафоричен, много свой, много различен. И това не са суперлативи, а просто истина. Истинска радост е за мене, че познавам поета Пламен Григоров и че мога да се наслаждавам на неговата поезия... У Пламен Григоров грабва стихийното му образно чувство... Бих казал има нещо неудържимо у него, като в един Никола Фурнаджиев, нещо елегично образно като у Асен Разцветников. Разбира се, поетът е със свое лице, единствено число... Вярвам много в него!". Димитър Светлин "По този път не е минавал никой. Дори ... |
|
|
Живият не ми е враг! Живият е спешен случай. Паднал от небето знак и потънал в земен ручей. Живият е брат ранен. Неизгаснала светулка. Той е на живота в плен, на смъртта - бесмъртна люлка. Живият не ми е враг! Но с какво да го прегърна? Щом ръцете ми са мрак, а сърцето ми е въглен... Пламен Григоров Пламен Григоров е роден през 1956 г. Автор е на няколко книги със стихотворения: "Не късай мрака", "Адвента", "Небесен корен", "Омагьосано пладне", "Полудяло небе", "Подпис в небето", "Душа на мисълта", и "Бели клади". Написал е стотици ... |
|
|
Новата политическа поезия иска да споделя неща, които повечето хора обикновено премълчават, защото не могат или не желаят да кажат. Мнозина живеят в страх и срам от думите за собствения си живот насред политическото. Новата политическа поезия се стреми да говори пряко на гражданина, но не за да го съди и назидава, не да го зове за действия или да го мобилизира за съмнителни подвизи, не за да казва истината, а за да вдигне екзистенциалния залог на политическото, да представи политиката като зависима от избора на човека, който съществува в късите напрежения между интимното същество и общественото животно. Книгата съдържа ... |
|
|
"В лицето на тази книга имаме повод да приветстваме опит за лирико-философска дисекция на словесното съзидание. Предложените тук текстове и картинки внушават здравословен скепсис към и постмодерните напъни за възможен ренесанс на списователската арт аура." Бойко Ламбовски Пламен Антов е роден на 12 август 1964 г. в Михайловград (Монтана). Завършил е българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Пише поезия, белетристика, есета, литературоведски статии, публикувани в списанията "Пламък", "Летописи", "Съвременник", "Литературна мисъл", "Език и ... |
|
|
"Стиховете на Петя Цонева в "Белият час" са въздействащи и вълнуващи, от тях се излъчва дълбока и мека тъга за разрухата във всички сфери на битието ни, но и покълва надеждата, че това, което ни спасява в трудни времена, е коренът. Днес, когато се налагат безродни и убийствено безразлични към съдбата на обществото ни властови модели; когато неолиберализмът може да придобие и смазващи измерения, поезията на Петя Цонева ни връща вярата, че духовността продължава да се осъществява. А това е залог, че рано или късно всички наши чисти надежди дават плодове и че нищо не е загубено. Разтворих с доверие тази книга ... |
