Покерът е най-популярната игра с карти в света. Той съчетава стратегически принципи с късмет, вероятности, умение да се отгатне ръката на противника и как той би я разиграл, изисква смелост и готовност да защитите убежденията си. Опознайте петте най-популярни разновидности на покера в света и овладейте умения и техники, които ще ви дадат самочувствие да се включите в която и да е игра на покер и да спечелите. Научете се как да разпознаете най-добрата за вас игра, кои стартови ръце да играете и кои да хвърляте, как да изчислявате шансовете, кога да играете с проекторъце и кога да ги избягвате, как да анализирате и ... |
|
В „Пожарът”, продължението на световния бестселър „Осем”, започва поредната партия от смъртоносна игра, заплашваща да се превърне в искрата, която може да потопи света в пламъци... На световната шахматна дъска местата си разменят минало и настояще, смесват се история, наука, алхимия, окултизъм, поезия, митология и действителност. Намесват се и исторически личности: Шели, Байрон, Али паша, Карл Велики, Екатерина Велика, Александър І... И над всичко е огънят като символ на възраждането на живота. Този път в драматичното преследване на тайнствените магически фигури от древния Монглански шах се включват и наследниците на ... |
|
Трагикомична история на модерния ексцентризъм и краха на стремежа към хубав живот. Райското място на Акантия Худини се превръща в зловещо царство на абсурди. Романът проследява неспокойния жизнен път на едно семейство през 60-те години, драматично определен от страха от живота и затварянето в собствения свят. Историята резонира в личния живот на Ева Салис – тя произлиза от музикално семейство, била е обучавана в домашно училище и възпитавана като гениална цигуларка, но когато достига зрелост, се отказва от музиката и избира друго поприще. В книгата домашното училище е един вид кошмар − това е един херметически ... |
|
"Това зад мене расте, удължава се като сянка; това пред мен се изплъзва като риба от ръцете ми. Само острието на ума още ме брани и наранява, държи ме насила будна, крепи на върха си моя дъх, моя дух. Отиват си едно по едно сетивата - но умът ще затръшне последен вратата!" Станка Пенчева ... |
|
Вторият том от съчиненията на Кирил Кадийски съдържа неговите есета, размисли, стихотворения в проза, размишления върху литературното творчество и върху отделни автори, интервюта."Кръвната, органичната свързаност на човека с неговата люлка - Земята, а заедно с това и неудържимото влечение към мамещите дълбини на Космоса; непостижимото, животворящо слънце - бог, но и вътрешното слънце на духа; чудото на битието в звездните сияния, но и в не по-малка степен и в хармоничната избистреност в музиката на птичите криле, диханието на тревата, усмивката на цветето; любовта на човека и неговата омраза, страха от самотата и ... |
|
"Всъщност Смирненски с изключителна изобретателност борави със символистичния арсенал и точно затова изобщо не му се налага да се отървава от него. Напротив, оказва се, че неговата романтична натура има нужда именно от богатството на тази приповдигната образност, за да изрази емоционалните и мисловните полюси, в които вижда света. От друга страна, той неведнъж с лекота обръща символистичния език срещу него самия, кара го да се самоиронизира... И така, творчеството на Христо Смирненски остава един от редките примери за щастливо съчетание на социално-политическа актуалност с писателски талант в нашата литература. Но ... |
|
„Проза“ е нейната втора стихосбирка. Писането на Оля Стоянова се отличава с един внимателен поглед към всекидневното, към детайла. Задните дворове, дребните работи, пътните табели, случайно дочутите реплики и изобщо баналното, което „се промушва отвсякъде“, лягат в основата на тази стихосбирка. Фразата е къса и стегната, образността е конкретна, черно-бяла и изчистена от излишен поетизъм. Почти документални описания, плътни и видими. Стихотворенията на Оля Стоянова са населени с лица и истории — от бабите в Петрич до „Виетнамският лечител от Надежда“. Впечатляваща и сурова книга, в която можем да видим как прозата на ... |
|
Добродетелен воин, присъстващ в света чрез бледа сянка. Младеж, търсещ любовта на млада жена. Търговец, опитващ да купи булка. Старец, борещ се с травми от войната. А някъде там броди убиец, загубил човешката си същност, и жертва, преследваща собственото си унищожение. Една странна история с герои без имена, попаднали в плен на грехове и страсти, но обединени от стремежа си за любов и добротворие."Сянката търсеше Добродетелния воин, изгубен в лабиринта на познанието. Той се обезличи в света на празните погледи и противоречия, оставяйки единствено неговата бледа сянка, лутаща се по пътя на забравата." Из книгата ... |
|
"Стойностната поетеса Виолета Пенушлиева прекрачва лирическите граници и представя синтетична проза, каквито са тези къси разкази. Това е приятна и сполучлива художествена изненада, защото е създадено необичайно повествование с нестандартна образност и със своеобразна лексика, с която се самохаректеризират героите. Това е жива проза - образите израстват от думите свежи, осезаеми, пластично изградени. Тези разкази са са населено човешко пространство с много духовни ценности - героите са с извисена нравственост и пробудена съвест, с безкористна обич към света около себе си. Те не са социално обвързани и върху тях няма ... |
|
Книга от поредицата "Малка ученическа библиотека" ... Антон Страшимиров го нарече "слънчево дете" на българската поезия. И наистина - той беше почти дете, когато "жълтата гостенка", най-честата вестителка на смъртта при поетите романтици го отнесе от живота. Но този "юноша" (така се казва най-яркото от изповедните му стихотворения) успя да създаде едно значимо поетическо дело, което му отрежда място сред големите поети на нацията. Предговор, съставителство и приложение - проф. Светлозар Игов . Одобрено като учебно помагало с протокол №18 от 25 октомври 1995г. на МОНМ. ... |
|
Книгата представя част от яркото белетристично наследство на големия руски писател и поет Осип Манделщам, сравнително слабо познат на българския читател. Превод от руски език Пенка Кънева. ... |
|
Критическа проза. ... Тази книга е посветена на новопроявени тенденции в българската литература от 60-те - 80-те години на XX век и по-специално на т.нар. инфантилна проза. В теоретичен аспект тя разглежда тази проза в качеството ѝ на начален етап в смяната на господствуващия тогава литературен код, а именно катафатичното (в аристотелианския смисъл) с апофатично слово - колебаещото се, нееднозначно слово, възпалително в катафатичната тъкан, схванато в онова време като силно субектно, подменящо и изместващо епическите нагласи, а днес напълно изместило ги. В този смисъл тя е реплика срещу примитивните тълкования на ... |