След "Димитър Злочести и Войводата Патрев" и "Див огън" книгата "Девети" оформя романовия триптих на писателя Анчо Калоянов. Три книги, фокусирани върху ярки моменти от българската национална история. Ако първата е хроника за живота на българите по време на робството и Априлското въстание, то втората проследява събитията от Първата световна война до Септемврийското въстание от 1923 г. Третата навлиза в дебрите на Девети, Народния съд и хиляди объркани съдби. Три знакови книги за жилавостта и оцеляването на българите въпреки превратностите на историята."И се понесоха ония ми ти коне като ... |
|
"Невероятният анализ на нацисткия език и оценката на Клемперер за ролята на езика в политиката на изтребление на нацисткия режим си остава и до днес образец за всеки подход към разбирането и ролята на езика във времена на реакционност и агресия. "Езикът разкрива всичко" - казва Клемперер." Нина Пауър, културолог и преводач "Бележникът на един филолог" е ключово произведение в опитите да се обясни и преодолее "Lingua Tertii Imperii", езика на Третия райх. И днес, 72 години след първото издание на книгата, тя продължава да бъде изключително актуална, ставаме свидетели на нарастваща ... |
|
Пастор Хьорлин обожава своите внуци - малкия Антон и неговия батко Карл. Но когато чуе, че ще му гостуват за ваканцията, косите му настръхват. Защото в къщата ли са те, всичко става възможно. Възможно е, когато влезе в зимника за ябълки, да излезе с непознат дакел. Или от банята да потече вода, защото Антон е карал да плуват раците, купени за вечеря. Възможно е и да си получи собствените честитки от непознати хора, защото преди това малкият му внук ги е разнесъл по пощенските кутии в градчето. А какви ги сътворява Антон за Коледа... то не е за приказване. Шведската писателка Ева Бексел, потомка на стар свещенически род, ... |
|
Есетата в тази книга са четени по радио "Дойче веле" в периода 1971 - 1978 г. и повечето от тях се публикуват за първи път. "Може би в началото на всичко стои страхът, огромният страх от съществуването, от чудовищното разнообразие на хора и природа. Винаги ме е смущавало, че милиони отделни хора преглъщат идеята за остаряването си и доброволно, често пъти с ентусиазъм, стават фанатични членове на стадото. Защо? Поради какво те се отричат от свободата си, за да приемат покорно и подчинено някакво място в стадото? И не е ли нелогично, че те отричат равноправието и независимостта на другите отделни човешки ... |