В тази книга са събрани 16 приказки, разказвани от мама и тате, баба и дядо на техните деца и внуци, които вървят по петите им и искат приказки - още и още, от сутрин до вечер. Както всички деца, котето, катеричето и гъсочето се чувстват сигурни и защитени край мама и след всяко премеждие се сгушват в нея и прошепват: "Обичам те, мамо!" Татковците умеят да вършат толкова много неща! Те са умни, силни и смели и винаги знаят интересни игри. Мечето, бобърчето и еленчето са щастливи и горди със своите бащи и преди да заспят, тихо прошепват: "Обичам те, татко!" Бабите и дядовците играят със своите внучета, ... |
|
|
"Тази книга не е просто за любов. Тя е за любовта във всичките ѝ форми. Според древните гърци една дума за любов не била достатъчна, затова те си имат цели осем: ерос е думата за страстната, пламенна и луда любов, която е способна да поеме контрол над теб, над съзнанието и над действията ти; филиа е думата за дълбокото и искрено приятелство - тя е символ на лоялност, преданост и готовност за саможертва; лудус е игривата любов, флирта и първите трепети на връзката; агапе е дума за безкористната любов към абсолютно всички живи същества; сторге е любовта към семейството и децата; прагма е думата за ... |
|
|
Срещи с 49 майстори на словото и изкуствата. ... "Познавах лично (и имам шанса да познавам сега, в годините на нови обезценки) повечето от героите на тази книга – нестандартни, талантливи, неопитомени от идеологеми и цензура майстори на литературата и изкуството. Между премълчаното и патетично изреченото за тях, между професионалните анализи на критиката и блудкавите клишета от жълтите хроники, често се губеха нюансите на личността. Тук се опитвам да уловя детайлите – криволиците по пътя, неудовлетворението и сладките мъки на славата, любовта и терзанията, завистта и презрението, иронията и самоиронията. Вярвам, че ... |
|
|
В този сборник са събрани няколко емблематични произведения на Мопасан от различни творчески периоди, които смело могат да се нарекат типично френски истории. Романът "По водата" е отпечатан за първи път в списание "Литература и изкуство" в началото на 1888 година, а в края ѝ е издаден в отделна книга, в която се разкрива една съвсем различна черта от характера и творчеството на Мопасан - на страстен почитател на гребането и пътешествията по вода. Героят от "Господин Паран" пък е типичен парижки еснаф, чийто живот е отровен от нетърпимия характер на жена му и от подозренията за това, ... |
|
|
Неудобен за властимащите генерал от разузнаването е изпратен на спешна мисия в Ирак да преговаря с терористична групировка за живота на българин. Попаднал в ада на войната, генералът се сблъсква с потресаващата реалност на човешкото падение: обезценяване на човешкия живот в името на политическото оцеляване, търговия с оръжие, наркотици, съдружие на държавни институции с престъпни групировки - това е малка част от утвърдената схема на военната мафия, срещу която се изправя генералът. Животът му е в опасност. Видни политически фигури се отричат от него. Посягат на семейството му. Най-добрият му приятел трябва да умре... Ще ... |
|
|
"Вятърът - тоя нехранимайко - заради него обедняхме и ходехме боси и гладни. Защото искахме да го хванем, да го яхнем, да се вдигнем с него над земята. Да летим свободни, млади и да галим върховете на планините с петите си. Вятърът. Заради него остаряхме така неусетно. Той нахвърля сняг върху косите ни. Вятърът. Заради него изгубихме силите си, той ги взе и ги отнесе на небето, да ги даде на звездите, за да светят още по-ярко, а ние да мечтаем още по-силно да ги стигнем." Из книгата "Разказах тези спомени на дъщеря си - Мария, за да не забравим. Да не забравим всички онези, които направиха живота ни такъв, ... |
|
|
Д-р Хана Стивънс е британска писателка на кратки разкази и художествена документалистика. През 2021 г. излиза сборникът ѝ Когато ги няма, разказващ историите на хора, които изведнъж изчезват - възрастни и деца, майки и бащи, съпрузи и любовници, съседи и приятели. Истории за неизлечими липси, за разкъсани връзки, за разбити животи. Хана Стивънс е директор на организацията Wind & Bones, която използва разказването на истории като катализатор за положителна социална промяна."Според Съвета на началниците на националната полиция в Обединеното кралство дадено лице се смята за изчезнало, когато местонахождението му ... |
|
|
Редакция и съставителство: Невена Дишлиева-Кръстева. ... Благодарение на тези страници заедно събираме едно десетилетие, връщаме се към Синьото, Ах, Мария и Витамин Б, към москвич Алеко и касетките, в Созопол, какъвто беше някога. При други мили... Заедно сме riders on the storm, holy divers и absolute beginners. Завинаги в ягодовите полета. Недосегаеми и вечни. ... |
|
|
Книгата Прегръща те сова е сборник с разкази и стихотворения, предназначен да разпръсне, изтанцува и преразпредели тъга и гняв, да намери красивото, което може да крепи жени, които търсят нови пътища към истината. В заблудата на материята истините са различни в различните очи, но всъщност истината е една - на Бога. Никакви отговори няма в книгата, а само търсачество на истини. Любовта е път, истините са пътища, осъзнатостта е път. Да може да различиш какво причиняваш на себе си и защо, какво причиняваш на другите и защо - може би това е мъдрост. Да се избяга от емоциите и страстите, защото те са причинени от материята, е ... |
|
|
Героят на Мопасан Господин Паран е типичен парижки еснаф, който живее от лихвите по ценните си книжа. Но безоблачният му живот е отровен от нетърпимия характер на жена му и от подозренията за това, кой всъщност е бащата на Паран-младши. Чистото и строго изображение на околния свят, в който присъстват едновременно и прекрасното, и грозното, превръщат всеки от разказите на писателя като: "Щастието", "Един дуел", или "Признанието", в духовно търсене, издигащо човека над животното. Натуралистичната проза на Ги дьо Мопасан е образец на реализма като личен мироглед, който писателят се стреми да ... |
|
|
Ги дьо Мопасан (1850 - 1893) е знаменит представител на натурализма и въпреки ранната си кончина оставя след себе си шест романа, три пътеписа, сборник с поезия и над триста разказа, благодарение на които е всепризнат за майстор в краткия жанр. Настоящият сборник съдържа седемнадесет от най-добрите образци измежду тях."Мопасан беше почитан от публиката, защото пишеше просто и ясно, откровено, с мярка и мощ. Беше обичан, защото излъчваше весело добродушие, мъдър хумор, който прозираше дори през сълзите..." Емил Зола "По въпросите на стила Мопасан е най-добрият учител." Джон Голсуърти "Мопасан, ... |
|
|
Зорница Гъркова завършва Магистърската програма по творческо писане на Факултета по славянски филологии на СУ "Св. Климент Охридски". През 2013 г. Университетско издателство публикува сборника ѝ с разкази "Пътят на мравките", а през 2016 г. разказът "Те никога не казват", дал името на тази книга, е отличен с първа награда в националния конкурс за къс разказ на името на Рашко Сугарев . От 2017 г. е част от редакторския екип на онлайн списанието Свободно поетическо общество. Зорница Гъркова не изгражда разказите си около героите и техните душевни и физически перипетии. Тя изгражда ... |
