Това е първата поява на Борис Зайцев на български език. У нас реакцията на почти всички - дори хора, повече или по-малко живеещи с руската култура, е - "непознат". Той е слабо познат и в родината си. Трофим Прокопов, съставителят на неговото най-пълно и още незавършило издание в Русия, се пита: "Защо не знаем за него почти нищо?" А Зайцев е публикувал от двадесетгодишен, в началото на века, и после в емиграция от 1922 до смъртта си през 1972, на 90 години. Създадената от този човек книжнина е огромна: "целият Зайцев" - това са около 700 заглавия: романи, повести, разкази, пиеси, есета, ... |
|
Втората половина на XIX век представя и рамкира втория етап от развитието на руската класическа литература. Националният литературен процес продължава и обогатява най-добрите демократични и хуманистични традиции от предишните десетилетия, но протича в условията на съвсем нова политическа, идеологическа и социокултурна ситуация, в атмосферата на остри идейни борби и на драматични исторически събития, на сериозни колизии и трансформации в ценностната система и интелектуалните рефлекси на обществото. ... |
|
"Наскоро от Париж се върна Тургенев... Поет, талант, аристократ, красавец, богаташ, умен, образован, 25-годишен - не зная има ли нещо, с което природата да не го е надарила", пише Фьодор Достоевски на брат си Михаил през 1845 г. А по това време младият Иван Тургенев все още не е написал знаменитите си романи, както и "любовните" повести, част от които са представени в този том: "Ася" (1857), "Първа любов" (1860), "Пролетни води" (1872), странната и обсебваща "Песен за тържествуващата любов" (1881) и мистичната "Клара Милич" (1883). Всички те са ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
Това издание се основава преди всичко на подбора, направен от самия Стаматов в белетристичните книги, които е издал. В хронологичен ред са включени най-представителните му творби от сборниците: "Избрани очерци и разкази" (1905), "Разкази. Том I" (1929), "Разкази. Том II" (1930) и "Прашинки" (1934), като някои от разказите се преиздават за първи път след първата им публикация. Книгата представя развитието на писателя като разказвач и изграждането на неговия специфичен почерк - от по-разгърнатите, класически повествователни форми до късия разказ в "телеграфен стил" - ... |
|
"Това е четвъртата ми книга и тези, които са чели някои от предишните, вече би трябвало да имат представа що за автор съм. Разбира се, този сборник с разкази и повести много ми харесва. Хареса се и на други, но имаше и такива, които хич не го одобриха. Забележките бяха по-скоро идеологически. Напоследък все по-често чувам мнението, че едва ли не литературата не трябвало да се занимава с действителността... Както знаете и в други времена се е очаквало писателите да са послушни. И колкото по-послушни са били те, толкова по-лоши са ставали нещата за обикновените хора. Историите, които съм разказвал започват във ... |
|
За ценителите на истински словесни шедьоври името на Андрей Платонов е много добре известно, а самият автор за тях е един от най-големите писатели на всички времена. Този Кафка на социализма дълго време стоя забулен в тайнственост и неизвестност, макар че митът за неговото забранено творчество бродеше из тоталитарна Европа като призрак на човек, комуто е отказано погребение. Днес този призрак е материализиран и духът на гениалния Платонов може спокойно да се върне в небесните селения - всички негови прозрения за бъдещето на обществото ни са публикувани, достигнаха до нас, но са съжаление не всички от нас дочакаха ... |
|
Алексей Николаевич Толстой (1883 - 1945) е писател с разностранна и оригинална дарба. Прозаик, драматург, поет, лауреат на многобройни награди, неговите съвременници го наричат "Червения граф". В книгата са включени повести и разкази от началния период в творчеството на писателя: помешчикът Собакин отива на панаира да търси изгубения си кон; бедният студент решава проблемите си, като се оженва за богата вдовица; богатият помешчик Налимов се сватосва за младата Вера, приемната дъщеря на неговите съседи. Историите на хора, живели в Русия в началото на XX век, разказват за обикновени неща: за любов и ревност, ... |
|
"Аллах е плюшено мече" е сборник с разкази и повести от Константин Г. Константинов . Тези истории са забавни и приятни за четене и макар, че понякога здраво разсмиват читателя, в тях има и много отчаяние от днешните времена. Въпреки, че са с много различни сюжети, тези текстове са композиционно свързани и изразяват една друга гледна точка за това, което става около всички нас. Както и предишната книга на автора - романа "Брегът", и тази е написана, за да доставя удоволствие на малко по-интелигентните читатели. Това не означава, че в нея ще намерите литературен снобизъм и елитаризъм, грубиянски хумор ... |
|
Библиотека "Музеи на български писатели". ... "В прозата на Йордан Йовков има нещо, което веднага се вижда и запомня. Изумителна е дарбата му да ни грабва и завладява още с началните изречения на творбите си и ние с нестихващ интерес, нетърпение и затаен дъх очакваме какво ще се случи. Йовков умее да ни хване за ръката, да ни подчини на писателската си воля и покорно го следваме. Повежда ни, за да ни посочи и покаже злото и многото човешка мъка и страдание, но и доброто и красивото, за да ни облагороди и възвиси. Увлечени от магията на писателското му слово, от сюжета и фабулата на творбите, четем с ... |
|
"Блестяща проза! Разказите и повестите на Костадин Костадинов са увлекателни, четат се на един дъх и са написани с безупречна вещина. Изповедите на неговите герои ни хващат за гърлото със своите любови, страсти и магика, завихрят ни в приказна спирала от случки, които не ни оставят на мира, докато не ги съпреживеем и ние. Литература от висока класа, която пречиства." Емил Андреев ... |
|
"Писателят съсредоточава сюжетите на своите разкази в ежедневния бит на обикновените хора. Домът е тясна среда, но в нея се разиграват остри драми, разрешават се конфликти или просто протича живот. Като изключим чисто историческите разкази, Димитър Талев не пресъздава политически борби. В политиката действат други правила и закони, които опошляват бита, разрушават целостта на личността и опорочават добрите ѝ намерения. Затова пък чувствата са силни, чисти, неудържими. Героите на Димитър Талев са силни хора, а не егоцентрици; те са отворени за общуване и споделяне, защото или чувстват, или са с ясно съзнание ... |
|
"Щастието се състои и в това - да побеждаваш злото в самия себе си. Въпросът е само навреме да го сториш."Емилиян Станев ... Сборникът събира най-добрите разкази и повести на Емилиян Станев . ... |