Към феноменология на антропологичния опит. Съставител: Кольо Коев. ... Идеята на този подбор от фрагменти, принадлежащи към ръкописното наследство на създателя на феноменологията, Едмунд Хусерл, е да подчертае експерименталния характер на неговото мислене. Колекцията върви по стъпките на изданието ни Светът, който живеем (2022) и се вглежда по-внимателно във феноменологичната антропология на Хусерл, разгръщайки идеи, свързани с отношението родно / чуждо, с историята, поколенията, пренасянето на смисъл, традицията и наследяването. Акцентът върху феноменологичната антропология на Хусерл дава видимост и на радикализма ... |
|
Книгата е част от колекция Извори на издателство Изток - Запад. ... Идеята за философията като строга наука е лайтмотивът на феноменологията на философията на Хусерл, неговите съмишленици и последователи. Строгата наука е идеалът за философия, който трябва да се разграничава от действително съществуващите философии. Според Хусерл европейската философия от самото си зараждане в Древна Гърция винаги се е стремила да бъде универсална и рационална наука, но така и не е успяла да постигне идеала за истинска наука. Стремежът към научност във философията дълго време се смесва с желанието за дълбокомислена мъдрост, така че е ... |
|
Произходът на геометрията и други ръкописи към света на живеенето. Е. Хусерл е основател на една от най-влиятелните мисловни традиции на ХХ в. и съвремието: феноменологичната."В този сборник сме подбрали негови работи, в чиято сърцевина са два забележителни ръкописа: Първият е Произходът на геометрията, който акцентира върху историческата рефлексия във феноменологията. Хусерл изследва културното смислообразуване - процес, придобиващ езиково живо тяло в традицията, която се оказва колкото пренасяща смисъл, толкова и забравяща произхода си. Показва се как през нейните пластове се търси примордиалният смислов хоризонт, ... |
|
Елизабет Щрьокер (една от първите жени-професори по философия в Европа) е основно действащо лице на сцената на днешната феноменологическа философия. Дълги години тя е ръководител на Кьолнския архив на Хусерл и Института по философия към Университета в Кьолн. Нейното творчество предлага едни от най-оригиналните изследвания на Хусерловата философия. Сред множеството произведения на проф. Щрьокер - някои от които днес вече класически - са: Философски изследвания на пространството (1965), История на науката като предизвикателство (1976), Аз и другите (Към въпроса за съ-отговорността) (1984), Феноменологически изследвания ( ... |
|
Какво ни питат великите философи е сборник с лекции, всяка от които се фокусира върху ключовите идеи на някой световноизвестен философ. През 90 -те години на предходния век Лешек Колаковски чете лекции по философия по полската телевизия, които се радват на такава гледаемост, с каквато могат да се похвалят малко развлекателни програми. През 2008 година краковското издателство Знак публикува три цикъла от тях под заглавието Какво ни питат великите философи в самостоятелно книжно тяло. Всяка от тези лекции се фокусира върху ключовите идеи на някой световноизвестен философ, които са от значение както за неговата собствена ... |
|
"Никое въведение не въвежда във философията: тя винаги е в нас като размишление за въпроси, отговори и всеобщи отношения със света дори тогава, когато е малък. Качествено той не се различава от големия, тъй като винаги е изпълнен с различни неща, към които е насочен стремежът за разбиране и единство. Този стремеж разкрива всеобщността в особености, чието представяне налага и систематичност, и рапсодичност в описанието и обяснението на класически и съвременни схващания за философията с основните ѝ теми и понятия, връзката им с езика, науката, религията, културата, идеологиите, общественото устройство, или ... |
|
Феноменологията се е възправила именно срещу психологизма, срещу прагматизма, срещу определен етап от западното мислене, осланяла се е и се е борила срещу тях. Преди всичко тя е била и си остава размишление за познанието, познание за познанието - и нейното прочуто "заскобяване" се заключава преди всичко в отказа от една култура, от една история, в подхващането отново на всяко знание, връщайки се към едно радикално не-знание. Но за да се осъществи тази операция, трябва да напуснем самата наука и да се потопим в онова, в което тя плава "несъзнателно". Именно с такова рационалистко желание Хусерл се ... |
|
Реконструиране на автобиографичната памет: Епистемологична равносметка, основана върху две теории от XIX век Конструиране на автобиографичната памет: Феноменологична равносметка, базирана на Хусерл ... |
|
"Философията е сред най-чудните достояния на човешкия дух. Нейните прояви са толкова странни и превратни, че винаги пораждат противоречиви преживявания - възхищение или пренебрежение, преклонение или порицание. Една философска теория, цяла философска школа и дори една епоха могат да бъдат пространно излагани, но и синтезирани афористично в едно изречение. Обратно, от един афоризъм би могли да се разгърне подробно философско учение. Затова е важно най-напред вместо да определяме философията, да се опитаме да я разберем, да почувстваме нейните особености, присъщото ѝ интелектуално напрежение, поривите ѝ ... |
|
Изследването в книгата се опитва да подходи към философската логика в континенталната традиция през призмата на кръговото разсъждение, което разглежда като разгръщащо се на две нива: на нивото на биващото - това е онтологически кръг, и на нивото на логическото - логически кръг, който в никакъв случай не е порицаваният порочен кръг в доказателството. Проследявайки тази кръговост, авторът непрекъснато я съотнася с вътрешноприсъщата ѝ телеологичност. Философската традиция, която изследва, обхваща възгледите на Георг Вилхелм Фридрих Хегел, Ханс-Георг Гадамер, Карл Хайнрих Маркс, Едмунд Хусерл и Мартин Хайдегер. ... |
|
Мераб Мамардашвили е емблематично име за съветското философско инакомислие: неговите лекции за Декарт и Кант, Маркс и Ницше, Фройд и Хусерл са не салдо идеологически скандал. Те не са салдо и философският скандал, предизвикан от един "говорещ философ" през XX век (неслучайно Жан-Пиер Вернан заявява: "Мераб, както и Сократ, не е бил човек на писаното слово"). Те са преди всичко едно съвсем ново предизвикателство пред всички онези, които са загубили доверието си в класическия европейски разум. Предизвикателството да се търсят шансове на разума в това, което Мамардашвили нарича некласическа рационалност. ... |
|
Или за възможностите на един междукултурен диалог като философия на пустотата. ... "Всички дхарми (в това число и нирвана), се казва във философията на Изтока, са пусти (по природа), умът е създател и поддръжник на реалността. С оформянето на една личност (умоподдържана) тя започва да съществува в полето на общото с всичките си потенциални цели и амбиции според средата и културата, която я определя. На Запад се казва (като се визира феноменологията на Едмунд Хусерл), че нашето съзнание, доколкото има предел и интенция, винаги е съзнание за нещо, т.е. съзнанието е съзнание в голяма степен само като Аз, преживяващ ... |