Въведение във философията

"Никое въведение не въвежда във философията: тя винаги е в нас като размишление за въпроси, отговори и всеобщи отношения със света дори тогава, когато е малък. Качествено той не се различава от големия, тъй като винаги е изпълнен с различни неща, към които е насочен стремежът за разбиране и единство. Този стремеж разкрива всеобщността в особености, чието представяне налага и систематичност, и рапсодичност в описанието и обяснението на класически и съвременни схващания за философията с основните ѝ теми и понятия, връзката им с езика, науката, религията, културата, идеологиите, общественото устройство, или накратко: с всичко. Затова тук се ползват откъслеци от класически произведения и се обясняват основни понятия без привилегироване на автори, методи и школи.

Все пак въведението завършва с дванайсет портрета на влиятелни мислители, допълнено с речник на понятия в най-употребимото им значение и кратки сведения за автори и техни произведения. Ако в речника стои стандартът, в изложението са дадени достатъчно поводи за нарушаването му, което би подпомогнало осъзнатата ориентация във всеобщността на съществуването, наричана философия."
Димитър Денков

Димитър Денков завършва философия през 1981 г. в СУ Св. Климент Охридски, където след специализация по социология на знанието работи като асистент, доцент и професор по история на философията, ръководител на катедра История на философията и декан на Философски факултет в периода 2011 - 2019 година. Има 16 успешно защитили докторанти от България, Германия, Чехия и Ирак; изнасял е лекции в университети в Германия, Турция, Чехия, Сърбия, Китай.

Автор е на 7 историко-философски, политически и публицистични монографии, сред които: Мартин Хайдегер. Онтология на трагичното, Що е Просвещение? - текстове, жанрове, контексти, Въведение във философията, 17 юни на Симеон Сакскобургготски и други; съавтор е на няколко учебника по философия на средното училище, както и на програми и антологии по философия; преводач е на основни произведения на И. Кант, Г. Хегел, К. Маркс, Фр. Енгелс, М. Хайдегер, Х.-Г. Гадамер; под негова редакция са и някои от българските издания на Лайбниц, Ницше, Фройд, Ръсел, Хусерл, Маркузе и други.

Ръководил е множество национални и международни приложни и научни проекти: концепция на държавни зрелостни изпити, финансиране на системата на висше образование, рейтинга на български университети (заедно с Ч. Найденов), обучение и преквалификация на учителите в средното образование, ромските училища в България, междукултурен диалог и други. Има над 80 научни статии в наши и чужди научни списания на немски, английски, испански, френски, унгарски, полски, гръцки и към 400 публикации в периодичния печат, най-вече във в-к Сега, чийто колумнист за съботно-неделното издание е между 2004 и 2019 година; част от тези статии са събрани в книгата Гледки от българския вагон.

Изток-Запад ТМ ЕООД
София, 1000
ул. Стара планина 5, ет. 2
iztok.zapadbg@gmail.com

Въведение към въведението
Понятие за философия

• Общо определение
• Философската нагласа
• Философски облици
• Към историята и функцията на понятието за философия
• Вглеждане в единното
• Философия и наука
• Специфика на философското научно отношение
• Философията като наука
• Философията като метафизика и диалектика
• Битие и небитие
• Битие и нищо
• Човекът и философският опит
• Философските направления

Свят

• Светът в логически и граматически контекст
• Естествена наличност и констелация
• Три свята: общата представа
• Светът като вечност и преходност
• Два свята: науката
• Светът като единен
• Неделимост и множественост
• Неделимост и единственост
• Собствено философската картина на света

Метод

• Проблемът на метода
• Мнение и истина
• Преход от мнение към истина
• Философско-методологически нагласи
• Методът като средство за постигане на истината
• Методът като средство за постигане на истината
• Философията като метапознание

Човекът

• Човекът откъм природното, божественото и общественото
• Рефлексии върху културната и комуникативната общност
• Човекът сам по себе си
• Общественото същество
• Обобществяването на човека: Маркс

Съзнание

• Двойната интенционалност
• Субект-обектното отношение. Субективност и субактивност
• Нива и начини на проективно осъзнаване: сетивност, разсъдък, разум
• Смисъл и принципи
• Философията като Просвещение

Аз

• Полагане на Аза
• Историческото единство на човечеството
• Исторически фигури на Аза

Лица и образци

• Платон (428/9 - 347 г. пр. Хр.): идеята
• Аристотел (384 - 322 г. пр. Хр.): началата и причините
• Тома от Аквино (1225 - 1274): житие и битие
• Декарт (1596 - 1650): метод, мислене, протяжност
• Нютон (1642 - 1727) и Лайбниц (1646 - 1716): светострой
• Хюм (1711 - 1776): опитът и многообразието
• Кант (1724 - 1804): чистият разум
• Хегел (1770 - 1831): абсолютната идея
• Маркс (1818 - 1883): промяната на света
• Хусерл (1859 - 1938): чистото съзнание
• Ръсел (1872 - 1970): теориите, фактите, свободомислието
• Витгенщайн (1889 - 1951): езикът

Речник
Библиография