История на една жена поставена сякаш от живота на колене, която решава да направи нещо различно, провокирана от свои приятелки. Срещата ѝ с млада циганка преобръща всичко в нея, само за да преоткрие себе си, да осмисли грешките си и да намери онова, което би могло да я направи цяла. Романът разказва една история в няколко времеви линии - историята на Ая, живяла също и в друга епоха под името Керана. Съдбите им се допълват, за да подредят възприятията на една объркана жена днес, нуждаеща се от по-голям смисъл. Пътят към поемане на отговорност не е лек, но е задължителен за всеки, който търси себе си. А това винаги ... |
|
|
Невъзможна, но красива история за първата любов и непоносимата болка от загубата ѝ. Макс е 14-годишен ученик, когато за първи път се среща с Лили, артистка на трапец от пътуващ цирк, който всяка година изнася представление в Берлин. Лили е циганка и целият ѝ свят е коренно различен от този на Макс и неговото семейство - всичко от привичките и обичаите им до разбиранията за живота и мястото им в политическия и социален живот на Германия в навечерието на Втората световна война. Разделени от избухването на войната, те се срещат отново три години по-късно и тогава приятелството им прераства в любов. Но една ... |
|
|
Имперсии от една светла младост, преминала в мрачно време. Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... "Слънчеви зайчета и други зайци" е сбирка от импресии, описващи една младост, преминала в началото на втората половина на двайсети век в България. Това е носталгичен поглед към отлетялото време, ненавиждано по политически причини, но същевременно и обичано заради неповторимите младежки години. От всеки ред лъха любов към този период от живота, който като всеки друг няма да се върне никога. Описаните истории са често необичайно буйни, но са ... |
|
|
Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... Мина Мау преживява два престоя в психиатрия, съпровождани от страхове, псевдохалюцинации и фалшиви спомени. От продължителния прием на лекарства напълнява и губи част от младежкия си чар, който обаче - както по-късно осъзнава - ѝ е носел и много празнота и лутане. Новата Мина - такава, каквато я откриваме в "Една четвърт", страда, ликува, обича и се бори. Тя е мрачна и светла. Като всеки човек. Романа, който отгръщате, тя пише в периода 2012 - 2013 г. Всички издателства, на които го изпраща ... |
|
|
Страстната история за Кармен, вдъхновителката на поколения творба на Проспер Мериме."Талантът на Проспер Мериме е бляскав и тъмен като Испания, която той изобразява с цялата ѝ рафинираност и убийственост в страстите. Там той е Гоя на писаното слово." Барбе д'Оревийи ... |
|
|
Оперета в 3 действия. Либрето Игнац Шнитцер по повеста на Мор Йокай с участието на Българската хорова капела и Оркестър "Симфониета" на БНР. Диригент - Драгомир Ненов. Действащи лица и изпълнители: граф Петер Хомонай, главен бан на Темешварската област - Николай Смочевски; граф Карнеро, унгарски кралски комисар - Димитър Димитров; Шандор Баринкай, млад емигрант, наследник на земи и замък в Унгария - Любомир Бодуров; Коломан Жупан, богат търговец на свине - Видин Даскалов; Арсена, дъщеря на Жупан Мирабела, възпитателка на Арсена - Рени Пенкова; Отокар, син на Мирабела - Кръстьо Недев; Чипра, циганка - ... |
|
|
„Проза“ е нейната втора стихосбирка. Писането на Оля Стоянова се отличава с един внимателен поглед към всекидневното, към детайла. Задните дворове, дребните работи, пътните табели, случайно дочутите реплики и изобщо баналното, което „се промушва отвсякъде“, лягат в основата на тази стихосбирка. Фразата е къса и стегната, образността е конкретна, черно-бяла и изчистена от излишен поетизъм. Почти документални описания, плътни и видими. Стихотворенията на Оля Стоянова са населени с лица и истории — от бабите в Петрич до „Виетнамският лечител от Надежда“. Впечатляваща и сурова книга, в която можем да видим как прозата на ... |
|
|
"Къща на село" "Разпнати гоблени с езера, принцеси и елени; съхнат костите им на ръждиви кабари без възкръсване и без умиране. Тук сме само жълта фотография, свита на фунийка, през която гледа паякът във времето. Прецедено слънце през тензуха; с него баба шиеше пердета, после ги потапяше в белина, да синеят на прозорците, в които вятърът надува гайдата. Закачалката не пуска празната куртка на татко." За автора: Катя Стоилова завършва магистратура "Българска филология и история" и магистратура "Приложна психология" в ПУ "Паисий Хилендарски". Специализира "Приложна ... |
|
|
Антония Колева е културолог с интереси към реториката, историята, антропология на науката. Автор на книгата „Картини на миналото, картини на бъдещето” (2001) – приложни интерпретации върху културата на късния социализъм и прехода. От 2000 г. редактира уеб-сайта Литература плюс култура, http://grosnipelikani.net/. С романа си „Нерешителни имоти” от поредицата за белетристични дебюти „Гамбити” Антония Колева се опитва да достигне до недостъпни за науката места. Покрай привидно деловата сфера на пазара на недвижимо имущество се завихрят разкази за инфлацията и за нарушаването на акционния радиус на човека. Изострят се до ... |
|
|
Милена Буржева е поетеса, писател и театрален критик, известна както в България така и във Франция. Автор на множество публикации и седем книги на български език. "Празници умират като хора" е осмата ѝ поред книга. Четири, от предложените в нея разкази, са публикувани в три френски списания. "... Една стая винаги вика някой при себе си и ако не отиде някой отиват духове,а тя тогава започва да вика още повече и отиват още повече духове...""... Понякога те седяха до мен на масата и си говореха кой какво от тях е откраднал, кого е пребил или убил. " Значи и в големите къщи може да има ... |
|
|
Всеки от нас си има своята улица и всеки сам е най-добрият експерт по нея. ... В историите за улиците имаше някакъв магнетизъм, който ни държеше в състояние на превъзбуда понякога седмици наред. Научавахме неща за градовете, които никога не бяхме подозирали - като това, че циганките във Вършец познават улиците на града по-добре от всички останали, защото ги метат. Картата на България се променяше и в нея определени места придобиваха неочаквана плътност - Козлодуй ни стана симпатичен, защото хората бяха много откровени за града си; Копривщица ни натъжи, защото разбрахме, че там Голямата история е затиснала малките и че ... |
|
|
"Предизвикателство! Няма как да избягам от тази втръснала ни напоследък дума, но до нея опирам, прелиствайки новия опус на Красен Камбуров. Ала в случая предизвикателството е сатириконско - с него авторът нагърбва да е уродлив към себе си, както и към немалко глухи свои сънародници. Що за творба е пред нас? Какво споява есетата, епистолите, диалозите, екскурсите, мемоарите, чистата белетристика? Само сатириконство ли и от какъв тип е то? Мистиката, която структурира романите му, тук е вече мистификация тотална. Десетки герои от историята и културата дебатират на живо пред нас по всички възможни мисли и тегоби на ... |
