Историята, лагерите, комунизмът, любовта и стремежът към свободата, престъплението и наказанието, равносметката и прошката. През зимата на 1946 г. Димо Костурков, доктор по право от Сорбоната, пътува към опустошената от войната България. Изпълнен е с надежди и идеали, а във влака среща и красивата Ана, която се прибира да погребе баща си. Още на перона у дома ги чака сблъсък с жестоката реалност - комунистите са заграбили властта и няма да я пуснат. На двамата млади им предстои да опознаят истинското лице на строя - насилието, издевателствата, лагерите, изселванията... Десетилетия по-късно режимът се люшка в предсмъртна ... |
|
|
Поредицата Първолаци - шест книжки с много забавни и интересни задачи, упражнения и тестове, обхващащи всички теми от предучилищната подготовка на детето. Те са органично свързани в цялостния комплекс на поредицата и целят да развият у детето познания за графиката на буквите и цифрите, тяхното изписване, умения за смятане, за логическо мислене и анализ и всичко необходимо за адаптацията му към училищните изисквания. Настоящото помагало е съобразено с изискванията и програмите за предучилищна подготовка на децата. ... |
|
|
Четвърти том от поредицата "Български хроники" обхваща историята на нашия народ от 1943 до 2007 г. ... "Голямото престъпление на комунизма не бяха само репресиите и убийствата – най-страшното престъпление на комунизма бяха масовите духовни убийства, бе това, че превърна целия наш народ в народ от страхливци, лицемери и двуличници, защото всички виждахме истината, помежду си шушукахме и псувахме, а по площадите викахме "ура" и гласувахме единодушно "за" каквото ни кажат; смъртта е кратка, физическите болки отминават и се забравят, мили читателю – душевното осакатяване е с дълги последици: ... |
|
|
Разговорите с Екатерина Йосифова , водени от Николай Трайков между 2009 и 2013 г., тематизират поезията и живеенето от 50-те години на XX век насетне. Тяхното голямо достойнство е в свободния творчески подход към т.нар. "анкетен метод" и постигнатата атмосфера на реално общуване с една от най-значимите български поетеси. Читателите стават съпричастни на истински творчески диалог, прорязан от дълбинни споделяния за писането и съществуването. Диалог, в който въпросите и отговорите често се трансформират в прозорливи тълкувания и самотълкувания. ... |
|
|
Това издание е окончателна редакция на "Български хроники". Баш историците мислят човешкия живот преди всичко във факти. Стефан Цанев го превръща и в състояния и рефлексии. Целта е тези, които идват след нас, да не бъдат отегчени, уморени, дори мисловно умъртвени от Историята. Авторът на Хрониките демонстрира потенциалната естественост на случилото се. Неговите исторически страници са като трохите на Хензел и Гретел - подобно на тяхното завръщане, нашата историческа вгледаност винаги ще си остава по-скоро възможност, а не даденост. В този ред на мисли подходящ анонс към историческите хроники на Стефан Цанев е: & ... |
|
|
Книгата е опит за създаване на единен реален модел, на желан от всички, реализируем вариант на бъдеще за България и народа ни. Той възниква от руините на настоящето, като вътрешно непротиворечива система, с правилно осъзнаване на смислите заложени в мирозданието, приложени в начина на управление на обществото ни реализирани в обществено-икономическите отношения на ежедневния ни начин на живот. Книгата е опит за създаване на пълна картина на единния свят, изтъкан от видими и невидими процеси. В нея се повдига завесата и се осветява скрито познание, което позволява сами да сътворим реалността на живота си, да избираме и ... |
|
|
"Четенето на книги, освен всичко друго, е здравословно. Целият човешки организъм, всички органи работят заради мозъка, спре ли да работи мозъкът, организмът губи мотивацията си да съществува и започва да се разпада. (Справка: повечето пенсионери, отивайки уж на "заслужен отдих", престават да използват мозъка си и бързо се скапват.) Затова мозъкът не трябва да се оставя нито миг в покой! Всички сте виждали в края на всеки филм да се точат дълги надписи с имената на хората, създали филма - когато ти четеш, твоят мозък трябва сам да извърши цялата работа, която са свършили всички онези стотици хора: режисьори, ... |
|
|
"Зелените очи на вятъра" е роман, с който човек се научава да не се предава. Винаги е имало силни на деня, винаги е имало хора, които превръщат поклона в свое ежедневие. Примирявайки се с необходимостта да пълзят, те трансформират унижението в мерна единица за своя възход. Намират пътека към материално благополучие, добре нахранени са, дрехите им са елегантни. На мястото, където би трябвало да е сърцето, имат локва с отровна течност. Те са утрешните силни на деня. "Зелените очи на вятъра" ни запознава с онези, които се изправят срещу тях. Те са по-силни от поклона, по-високи от унижението. Те не се ... |
|
|
Здравка Евтимова е българска писателка и преводачка, родена в Перник през 1959 г. Три нейни романа ("Четвъртък", "Божество на предатели" и "В града на радостта и мира") и четири сборника с разкази са публикувани в САЩ. Романите ѝ "Четвъртък" и "Една и съща река" са издадени в Италия и Македония, а романът "Четвъртък" е публикуван и в Китай и Сърбия. Три сборника с разкази на писателката излизат във Великобритания, а отделни нейни сборници с разкази - в Гърция, Канада и Израел. Разказът на Здравка Евтимова "Рядко" е включен в антологията " ... |
|
|
Изграждане на библейски възглед за света. ... "Да нямаш други богове освен Мене. Не си прави кумир или каквото и да е изображение на нещо, което е на небето горе, на земята долу или във водата под земята; да не им се кланяш, нито да им служиш..." Изход 20:3-5 Идолопоклонство. Това е проблем на човека от много време. И както свидетелстват първите две заповеди, дадени на Мойсей на Синай, Бог сериозно му се противопоставя. Според д-р Хърбърт Шлосберг , в неговата книга "Идоли за погибел", всички идоли спадат в две категории: идоли на природата и идоли на историята. Разбирайки къде идолите застават ... |
|
|
Пиеси ... "Театърът е на първо място Слово. Още през петдесетте и шейсетте години се запознах с творчеството на създателите на модерния театър след войната: Бекет, Йонеску, Пинтър и др. Те създаваха, с малки изключения, не само нов, но и дълбок, многопластов театър, основан на словото... Една театрална пиеса се създава, за да бъде въплътена от режисьора на артистите на сцената пред публика. Само така тя се изявява в цялата си пълнота. Но това не значи непременно, че не може да се чете печатният й текст от един потенциален зрител като литературен текст. При условие, разбира се, тя да е създадена като Слово, а не ... |
|
|
От 1943 г. до 2007 г. Книга от поредицата "Съчинения в 12 тома". ... "Когато написах първия том на "Хрониките" и се хвалех, че съм прочел повече от 40 000 страници – аз не знаех какво ме чака. Колкото повече се приближавах към нашето време – страниците се увеличаваха в геометрична прогресия. За да напиша този последен том – освен стотиците книги, трябваше да прочета и хиляди пожълтели и прашни страници из архивите. Но не това беше страшното. Времето, за което става дума в този том – времето на социализма, – е днешното време разделно: живи са още (част от) ония, които бяха на власт – живи са и ( ... |
