Човекът, който е построил чешма за всички, сваля времето от безкрайността до своя живот и ограничава пространството до местоположението на своето творение. Говорим прочее за висшата форма на инстинктите за самосъхранение и продължение на рода: за стремежа на човека да се идентифицира в околната обстановка, да се идентифицира във времето и пространството. И понеже времето не спира, а пространството е необозримо, разбираме, че инстинктите на човека - биологични и истерични, указват всъщност стремеж да слееш времето и пространството в себе си, себе си да направиш измерение на времето и на пространството. Моментът, в който ... |
|
|
Пътеводител. ... "Черно море, което формира източната граница на България, е вътрешно полузатворено море. Керченският проток го свързва с Азовско море, а Босфорът - с Мраморно. Чрез Дарданелите комуникира с Егейско и Средиземно море, оттам, чрез Гибралтарския проток - с Атлантическия океан, а посредством Суецкия канал - с Червено море и Индийския океан." Из книгата Бисер Попов е роден през 1963 г. във Варна. Завършва Институт по международен туризъм "Иван Вазов" - Варна, преминавайки по време на следването си и впоследствие през повечето професии в сферата на туризма, като и досега се занимава ... |
|
|
В началото на 60-те години на ХХ век един млад българин отива като психиатър в ГДР с надеждата, че там ще си намери късмета. Среща Розе, безгрижно и търсещо приключения момиче. Женят се по любов и Розе тръгва след Ванчо за България. Но не издържа дълго. Двамата се връщат в ГДР, където се ражда дъщеря им Нели. Насред лишената от свобода система на ГДР те успяват да създадат свой малък, почти здрав свят. Почти здрав, тъй като гневът в душата на Ванчо, меланхолията му, склонността му към алкохола помрачават щастието им. Режимът на комунистическата партия засилва натиска си върху българския лекар и семейството се вижда ... |
|
|
Националният свят се проявява и въплъщава не толкова в събития, колкото в отношение към моралните категории, властта, взаимоотношенията между хората, любовта и омразата, страха и героизма. Националната литература е изразителката на нацията и националния свят, тяхно естетическо самопознание. Като такава тя е много повече от съвкупност от писателите и произведенията им. Литературата е йерархически подредена система от естетически стойности и създаващите ги субекти. Тя е функция на обществото и нацията, а не е игра на въображението. Да, в литературата, както във всяко изкуство, може да се види картината на действителността. ... |
|
|
Книга 11 от Свитъци по Конституционно право на проф. Георги Близнашки. ... |
|
|
"Уважаеми читателю, Г. С. Раковски издава списанието Българска Старина за първи път чрез книгопечатницата на Стефан Расидеска в Букурещ през месец червен (юли) 12, 1865 г. Списанието е предвидено за публикуване на чисто научни изследвания, без да се занимава с политика и без да насочва публикациите срещу когото и да било. Фундаменталните изследвания по старата българска история в тази книга са: Основни начала на българската най-стара повестност. Българското старонародно вероизповедание. За древността на българския език. Преимуществото на българския език над староелинския, или истинският състав на елинския ... |
|
|
Разказана за деца. ... Тази книга е първи опит в нашата книжнина да се представи българската традиционна митология за деца. Тя е написана с дълбоко вълнение и синовна признателност към поетичното дарование на народа да разказва. Книгата разкрива онзи далечен и загадъчен свят от фантастични образи, който пленява, щом се докоснеш до него. Тя възвръща вечната младост на българската традиционна култура, буди усета за красиво и добро. Странните митологични образи – самовили и змейове, демони и орисници, съживени камъни и дървета, говорещи птици и животни, Крали Марко и хайдутка девойка, отдавнашни български воеводи и царе – ... |
|
|
Като погледнем назад в миналото от висотата на днешния ден, ще видим, че нашият народ е преживял през дълголетната си история епохи на възход и упадък, многократно е изпитвал радост от успехите, но още по-често и горчилката от несполуките. При най-обща съпоставка на добрините и злините, преживени през различните периоди в миналото, Възраждането се откроява като най-успешната и плодотворна епоха в цялата ни история. Това е епоха на съзидание и всестранен напредък. Трудно е дори да се изброят всички постижения през това време. Достатъчно е само да споменем, че тъкмо тогава се създава и укрепва модерната българска нация, ... |
|
|
Наричат го най-красивия град на крайбрежието. Царицата на Черноморието. И наистина Варна очарова с красотата на съвременен град, ширнал се по брега на едноименен залив с просторни зелени улици и модерни сгради, заобиколен от изток и югоизток от водите на Черно море, от юг от ласкавата прегръдка на огромното езеро, защитен от северните ветрове чрез височините на Франгата."В продължение на повече от десет хилядолетия народите, обитавали бреговете на Черно море, древният Понтос Еуксейнос, са постигали забележителни успехи в скотовъдството и земеделието, в експлоатацията на мините и металургията, в усъвършенстването на ... |
|
|
Поредица Литературата на НРБ: История и теория - книга 8. ... Книгата представя изследването на Мая Ангелова за производствения роман в българската литература между 50-те и 70-те години на XX век. Върху широка емпирическа база - подробно аналитично занимание с 10 романа, общо проучване на още над 40 романа и запознаване с десетки повести, очерци, статии и други хибридни жанрове - се разгръща първото по рода си в България цялостно изследване за производствения роман, жив и многослоен интерпретационен текст, който представлява не просто професионално разказана история, но и интересно литературно пътешествие, което ... |
|
|
Взаимовръзките между културата, от една страна, и обществените отношения, посоките и степените на икономическо и социално развитие, както и "успехът" на определени общности - от друга, изглеждат относително подценяван въпрос. Дори публикациите, за които тази тема е централна, като че ли са дълбоко и неосъзнавано потопени в идеологемите на текущата ни цивилизационна ориентация. Още повече - даже определена теза или връзка в тази област да са намерили своите доказателства, засилващият се утилитаризъм на въпросната ориентация ги интерпретира като нещо в най-добрия случай интересно, а не като фактор, от който ... |
|
|
Българският литературен авангард е фокусирана върху модерните литературни явления в България в началото на 20 век. Експресионизъм, диаболизъм, футуризъм, имажинизъм... Знакови имена от българската литературна история творят на това поприще - Гео Милев, Антон Страшимиров, Никола Фурнаджиев, Светослав Минков, Владимир Полянов, Георги Райчев, Атанас Далчев... За пръв път националната ни литература се родее с най-добрите образци в европейската литература. Проф. д-р Иван Сарандев (1934 - 2020) е един от най-добрите познавачи и тълкуватели на българската литературна класика. Автор е на повече от 20 книги, между които ... |
