"Това е малко усилие да се мисли за всичко. Малка, напълно съвременна визия за света. Съвършено лаическа визия. Съвършено анормална визия. Това, което остане след забравата, е самото минало. "Primum tempus" е миналото, което се завръща. Миналото е вградено във всяка гънка на протичащото време. Миналото, с което хората разполагат днес, излиза от царството на сенките... Миналото живее така нервно и непредвидимо, както и настоящето, в което предишното показва лицето си. Миналото е пълно с мании и препълнено с желания в сянката." Из книгата Книгата, нетипичен избор за наградата Гонкур (2002), ... |
|
Вледеняващата история за перфектната бавачка, която убива двете деца, за които се грижи, Нежна песен е написана по истинската история на една доминиканка, гледачка на две деца, която през 2012 г. е изправена на съд за двойното убийство на децата. Самата тя майка, Слимани споделя, че представата да плащаш на някого да обича децата вместо теб я омагьосва. Това винаги води до сложни отношения, защото ние винаги се боим, че той ще отнеме мястото ни в сърцето на децата ни, споделя още тя. "Като дете имах бавачки и винаги ясно осъзнавах мястото им някъде между майка и чужд човек.""Бебето е мъртво. Отнело е ... |
|
Ерик-Еманюел Шмит, автор на романи и пиеси, собственик на театър и сам той актьор, има усмивка на Буда, излъчва хармония и естествена сила... Минават двайсет и пет години, преди да направи най-личното си признание. През 1989 година, в пустинята Сахара, където отива във връзка с един филм, философът се отклонява от групата и оставайки сам през нощта, преживява нещо изключително, открива вярата, приветствайки своето "второ раждане". "Нощта на огъня", чието заглавие е взето от Паскал, преживял подобно откровение, е разказ за този разтърсващ духовен епизод от живота му. "След тази нощ преживях ... |
|
Едно анонимно писмо, изпратено до няколко адреса, разлюлява съществуването на обитателите на площад "Арецо", известен с многобройната колония от папагали. В този елегантен район на Брюксел живеещите различни, понякога ексцентрични и дори перверзни мъже и жени, самотници, двойки, семейни, имат усещане за жестоко нахлуване в тяхната интимност. Писмото събужда толкова много обещания и очаквания, колкото и разочарования и злополучия, всяко субективно интерпретирано. Е. Е. Шмит ни води през този див танц, превръщайки разказа в енциклопедия на желанията, чувствата и удоволствията, на любовното поведение в наши дни. ... |
|
Десетте деца, които госпожа Мин никога не беше имала е изкусен и вълнуващ разказ, чиято героиня, дама на подземния етаж на голям хотел, разказва на един случаен човек от Запада за живота на своите деца, за които не е ясно дали са истински или въображаеми. Той за пореден път доказва изключителната дарба на Шмит да разказва. Госпожа Мин обича да говори за десетте си деца, разпръснати на различни места в необятния Китай. Дали си измисля в тази страна на единствените деца? Или все пак е успяла да заобиколи закона? Дали тъне в тиха лудост? Или пък отрочетата ѝ са въображаеми? Невероятната тайна на госпожа Мин се ... |
|
"Казвам се Саад Саад, което на арабски означава Надежда Надежда, а на английски Тъжен Тъжен."Саад иска да напусне Багдад и хаоса в него и да стигне до Европа, до свободата и бъдещето. Но как да прекоси границите без нито един динар в джоба? Как, като Одисей, да се опълчи срещу бурите, да оцелее в крушенията, да избяга от търговците на опиум, да пренебрегне песните на Сирените, превърнали се в рокаджийки, да се измъкне от жестокостта на един надзирател-циклоп или да изтръгне от любовната магия на една сицилианска Калипсо? ... |
|
В основата на книгата са писмата, написани от едно десетгодишно дете до Господ. Открива ги Маминка Роза, "розовата дама", която го посещава в детската болница. Те описват дванайсет дни от живота на Оскар, дванайсет искрящи и поетични дни, дванайсет дни, равни на сто и двайсет години, изпълнени със забавни и вълнуващ герои. Тези дванайсет дни може би ще бъдат последните. Но благодарение на Маминка Роза, свързана с Оскар с една голяма обич, тези дванайсет дни ще станат легенда..."Мили Дядо Боже, Днес съм на сто години. Като Маминка Роза... Опитах се да обясни на родителите си, че животът е странен подарък. В ... |
|
Какво е истина? Има твоя истина, има моя и истината на всички останали... Всяка истина е само истината на този, който я изрича. Има толкова истини, колкото и индивиди. Истината никога не е една; затова и не съществува. Само силата налага истината, а в силата няма нищо интелектуално, тя принуждава с оръжие; с меч, с бран, с убийство, с мъчения, с шантаж, със страх, с пресмятане на интереси, тя заставя духовете да се споразумяват временно по отношение на някаква доктрина. Истината в единствено число е победа, поражение, в най-добрия случай примирие. Но това не е нито истина, нито мир... Ключовата тема "Евангелие според ... |
|
В романа, както е типично за Фриш, водещо е намирането на собствената идентичност, този път дори по-интензивно, отколкото в другите романи. Изпробвайки във въображението си различни ситуации като един от тримата действащи лица в романа, лирическият Аз търси собствената си идентичност. Но той е разделен на ролите на Гантенбейн, Енделин и Свобода. Отправната точка е преживяването на една неуспешна любовна връзка. Най-яркото разцепване на лирическото его във въображаема личност изглежда е въплътено в образа на Тео Гантенбейн, който под прикритието на престорената си слепота успява да запази брака си с актрисата Лила. Макс ... |
|
След повече от 30 книги, преведени в България, в настоящия дневник, Ерик-Еманюел Шмит за втори път (освен в Нощта на огъня ) прави жест за читателите си: повдига завесата към своя пълнокръвен вътрешен живот и външно обкръжение - семейството, отношението с баща му и средата, начина му на живот. Макар поводът да е тъжен - смъртта и траурът за майка му, Шмит успява да издигне безутешността си, преработването на скръбта в осъзнаване на дълга за щастие, който тази светла жена му завещава като урок по живот, в който има страст към изкуството, чувство за хумор, култ към радостта. Изследвайки собственото си страдание, ... |
|
Книгата е част от поредицата "Безкрайна проза" на издателство "Леге Артис". ... Двадесет и вторият роман на Дюбоа описва историята на Пол Хансен, който от две години е зад решетките в затвор в Монреал и споделя килия заедно със странен член на организацията "Хелс ейнджълс". Хансен е с благ нрав и доброжелателен, с безукорно поведение в един блок в монреалски квартал. "Двайсет и три години бях надзирател, портиер, момче за всичко, медицинска сестра, изповедник, градинар, психолог, техник по електроника, водопроводчик, електротехник, готвач, химик, механик, накратко - почетен пазител на ... |
|
Повест. ... Да те има на света: да стоиш на светло. Да караш магарето нанякъде (като онзи старец в Коринт), в това се състои нашата професия!... Но преди всичко, да устояваш на светлината, светлината, на радостта, когато знаеш, че гаснеш в светлината, струяща на цветята, асфалта и морето. Да устояваш на времето и по-точно на вечността, скрита в мига. Да си вечен: да те е имало... Макс Фриш - (1911 - 1991 г., Цюрих) е един от най-големите и най-известният в България швейцарски писатели. Има необикновена и богата творческа съдба на архитект, автор на книги, пиеси, сценарии за филми, литературно-критически студии, ... |