Книга от серията "Безкрайна проза" на издателство "Леге Артис". ... Да обичаш една жена, значи да обичаш само веднъж. Когато любимата изчезне, вековете и годините, секундите, вечностите, часовете и годишните времена спират да се съобразяват с времето и не могат да бъдат измервани; мисля, че човек не може да е обичал, без да се превърне в хилядолетник. Всичко започва още в крехката възраст на разказвача Фоско в Русия, при царуването на Екатерина Велика. Семейство Зага са венециански акробати, дошли да търсят късмета си в тази снежна земя и никога да не забравят, че човечеството търси не истината, а ... |
|
|
Книга от серията "Безкрайна проза" на издателство "Леге Артис". ... "Напълно инкрустирана в мен, повече отколкото би постигнала просто с една приятна външност, ти си гравирана във въображението ми, в бъдещето ми, в спомените ми." Бившите любовници Адам и Луиз живеят на хиляди километри един от друг - той в Париж, тя в Монреал. В електронни писма те си припомнят раните от общото минало и си разказват новите си авантюри, предизвикват се да открият как се предизвиква любов. Но дали зад тази игра не се крие капан? Изобщо - какво е любовта? Химически процес или духовно чудо? Има ли нещо като ... |
|
|
Два романа в една книга от авторката Мариана Найдова. ... Мравки с фенерчета "Не ми се прибира. Нощта е паднала. Дишам. Плувам във въздуха, който тече около мене като река. Имам светулка. Залепила съм я на челото. Навсякъде е пълно със светулки. Проблясват като мисли в мрака. Разглеждала съм ги отблизо. Изучавам загадката им. Защо ли светят, след като телцата им са черни? Приличат на мравки с фенерче на челото. Вярата, тя не била лесна работа. Имало изпитания. Имало план... Молитвата е да се помолиш. Кой друг да го направи? И да си благодарен. И двете били в нас. Господ, само той знаел началото и края на всичко. Да ... |
|
|
"Сборникът с разкази е поредица от ловни плячки, които преследваме в определена територия. Историите са различни, но имат много общо помежду си. Замислям книгите с разкази като органично съставени, те не са нито сборници, нито антологии. Тъй че историите в това томче ще бъдат като продължение на "Двамата господа от Брюксел"... Всички живеем по два живота - единият фактически, другият - въображаем. Това ще бъде и темата на книгата: виртуалните животи, които образуват основата на един реален живот. Бруно и Ян ми напомнят също, че тези разкази говорят за любов. За мен това е толкова естествено, че дори не си ... |
|
|
Ан живее в Брюж в епохата на Ренесанса, Анна в имперска Виена в началото на ХХ век, а Ани Лий в днешен Лос Анжелис. Три съдби, три изпълнени с премеждия животи, три жени, безкрайно близки в усещането на своята различност и в желанието да избягат от собственото си отражение, което огледалото на техните епохи им препраща, от решенията, които обществото, обкръжението и мъжете са взели вместо тях. Фламандката Ан усеща мистични пориви, които я привличат към бегинажа, Анна, една от първите пациентки на ученик на Зигмунд Фройд, престъпва всички семейни и морални кодекси на своето време. Ани, чийто актьорски талант предвещава ... |
|
|
"Казвам се Саад Саад, което на арабски означава Надежда Надежда, а на английски Тъжен Тъжен."Саад иска да напусне Багдад и хаоса в него и да стигне до Европа, до свободата и бъдещето. Но как да прекоси границите без нито един динар в джоба? Как, като Одисей, да се опълчи срещу бурите, да оцелее в крушенията, да избяга от търговците на опиум, да пренебрегне песните на Сирените, превърнали се в рокаджийки, да се измъкне от жестокостта на един надзирател-циклоп или да изтръгне от любовната магия на една сицилианска Калипсо? ... |
|
|
"Хората правят зло един другиму и Господ не се бърка в това. Той е създал хората свободни. Т.е. ние страдаме и се смеем независимо от качествата и недостатъците си... Господ не се бърка в нашите дела. – Искате да кажете, че каквото и да става, на Господ му е все тая? – Искам да кажа, че каквото и да става, Господ си е свършил работата. Сега е наш ред. Сами отговаряме за себе си." Из книгата 1942 г. Жосеф е на седем години. Той е разделен от семейството си и приютен от отец Понс, обикновен и праведен човек, който спасява не само човешки живот. Но какво се опитва да съхрани той като някакъв Ной, в този застрашен ... |
|
|
Всяка нощ Симон сънува един и същи сън, ключът за който му дава една загадъчна жена: той е превъплъщение на чичото на Миларепа, прочутия тибетски отшелник от XI век, който изпитвал към племенника си неизкоренима омраза. За да излезе от кръговрата на преражданията, Симон трябва да разкаже историята на двамата мъже, като се идентифицира с тях до такава степен, че да слее тяхната самоличност със своята. Но къде започва сънят и къде свършва действителността? В този монолог, който е и притча в духа на тибетския будизъм, Ерик-Еманюел Шмит продължава да задава философския въпрос: съществува ли действителността извън нашето ... |
|
|
Какво е истина? Има твоя истина, има моя и истината на всички останали... Всяка истина е само истината на този, който я изрича. Има толкова истини, колкото и индивиди. Истината никога не е една; затова и не съществува. Само силата налага истината, а в силата няма нищо интелектуално, тя принуждава с оръжие; с меч, с бран, с убийство, с мъчения, с шантаж, със страх, с пресмятане на интереси, тя заставя духовете да се споразумяват временно по отношение на някаква доктрина. Истината в единствено число е победа, поражение, в най-добрия случай примирие. Но това не е нито истина, нито мир... Ключовата тема "Евангелие според ... |
|
|
След повече от 30 книги, преведени в България, в настоящия дневник, Ерик-Еманюел Шмит за втори път (освен в Нощта на огъня ) прави жест за читателите си: повдига завесата към своя пълнокръвен вътрешен живот и външно обкръжение - семейството, отношението с баща му и средата, начина му на живот. Макар поводът да е тъжен - смъртта и траурът за майка му, Шмит успява да издигне безутешността си, преработването на скръбта в осъзнаване на дълга за щастие, който тази светла жена му завещава като урок по живот, в който има страст към изкуството, чувство за хумор, култ към радостта. Изследвайки собственото си страдание, ... |
|
|
Книгата е единайсета от цикъла Последното царство, започната през 2002 г. През 1994 г. се оттегля от функциите си в Галимар, във Версай, в Концерта на нациите, за да се приюти в къщата си в Сенс, да се почувства защитен и далеч от доброволното робство, да се посвети на литературата, на работа над книгите, на ерудицията."Литературата и четенето не са естественото занимание на всеки, те са дейност, която изисква подивяване, самота, умълчаване на езика, но и бягство от света... Както зимата шифрова животните и растенията под снежна покривка, така съществува и покривка от мълчание, под която се крие една... изместена във ... |
|
|
По следите на един вълшебен призрак. Дебненето като облог и като вътрешно приключение, причакването при минус трийсет градуса на едно легендарно животно, укриващо се по тибетските плата, ето какъв е сюжетът на последната книга на Силвен Тесон "Снежната пантера" с награда "Renaudot" (2019). Книгата разказва, как една "банда на четирима", съставена от фотограф-натуралист, неговата приятелка, един философ и автора тръгват на път към висините, като основната им цел е да снимат, да удостоят с внимание природата, да събудят надеждите за нейното съживяване, да припомнят колко мимолетна е ... |
