Романът е изграден върху два основни принципа. Четивност и опит за отговори на вечни, екзистенциални въпроси. Литературата може да ни върне назад или напред във времето, може да ни позволи да помиришем аромата на петунии, може да чуем "песента на колелетата". Но освен всичко това, тя разполага с поразителното качество да остави свободно поле на читателя, където той да доизгражда (заедно с автора) характери, физически качества и панорами. Литературата може всичко, понякога да замести живота. На страниците на тази книга един човек се пита: "Защо съм?". Друг отговаря. Трети замеря чудесната ни държава с ... |
|
|
"Николай Табаков разказва горчивия и недъгав наш животец, събрал го в някакво дунавско градче. Прави го благо-иронично, като и сам се намесва в действието, скрит под инициалите Н. Т. Алхимията на разказа сплавя ведно човешкото живеене (с неговите безсмислици и простотии), компресира времето и дестилира сместа до един отговор. Защото се пита за смисъла на живот. А той е, настоява Н. Т., в самия живот с неговата ненакърнима вечност. В онзи живот, който е безкрайна любовна среща и чийто собствен смисъл е човекът." Георги Каприев "Нула време" е роман за безсмислието, но и за винаги наличния смисъл. Една ... |
|
|
Както вероятно се досещате, романът на Николай Табаков "Синята гора" няма нищо общо с дърводобива. Той разказва живота. Катери се по стръмнините на собствените ни вълнения, спуска се стремглаво в личните ни бездни, плува във водите на нашето въображение. Колоритният език е примамка, изкушение, вечен гид в тази (странна) страна на чудесата. Пред непредубедения читателски поглед се изправят горските дебри на уж невинното ни самочувствие, планинските върхове на нашата предрефлексивна увереност, че сме точно ние, че сме тук и сега. Разпознаваме себе си в героите, без колебание вземаме страна, неспокойно отричаме, ... |
|
|
Кралево е селце като всяко друго... или не. Чепатите му жители носят звучни имена като Велизар Вампоров, Коко Хлопката, Бончо Гладиатора, Щурата Стела, Глухата Марина, Димо Вълкобореца, а местният пръч е с гордото прозвище Краля. Инцидент с един от селяните отключва серия от мистериозни събития, които разбунват духовете, а напрежението се покачва, когато смъртта започва начесто да навестява къща след къща. Скоро става ясно, че в миналото на Кралево се спотайва зловеща тайна, която е излязла от отдавна утъпкания си гроб – и сега търси отмъщение. ... |
|
|
Елена Павлова е носител на много награди през последните 30 години, като за най-любими посочва тези от конкурсите на сп. "Върколак". През 2004 г. е избрана от научно-фантастичната общност за "Най-добър български писател" и представител на България за "Еврокон". Позната е също като една от "големите" в българската вълна книги-игри под псевдонимите Кристофър Макдоуел и Върджил Дриймънд, отделно има издадени 8 книги (включително фентъзи приказки по опери на Вагнер) и множество публикации в различни сборници за фентъзи, фантастика и хорър. "Две луни" е първият ѝ ... |
|
|
Депутатът влезе в колата, без да обърне внимание на калните следи по тапицерията. Потегли бавно, без посока. Все още не можеше да премисли случилото се с него през последното денонощие: стрелбата по Лили, момичето, което той взе на стоп, а някой уби и после го засне с трупа ѝ; сака, натъпкан с пари в багажника. След кървавата жътва в „ Грешният квартал “ Лора Лазар вдига мизата в „Убиец назаем“ на прицел са вече богати, считащи себе си за недосегаеми политици. Глутница убийци в полицейски кожи, под водачеството на мистериозна дама, наричана само Вълчицата, задействат сложна конспирация, която ще разтърси ... |
|
|
Политически роман-триптих. ... Историята проследява епизоди от живота на обикновени българи от средата и края на ХХ век и как политиката се намесва в съдбите им, дори когато привидно са далеч от нея. Началото на 40 -те , първите любовни трепети на момиче от заможно семейство, представени на фона на социални и идейни противоборства. България в бурните години след 9 септември 1944 г. - революционни лозунги и лична омраза се смесват и помитат традиционните човешки отношения. Сблъсъкът на загубилите всичко с израсналите неправомерно от низините до неподозирано високи за тях позиции в името на една жестока доктрина. Трудното ... |
|
|
"Отец Николай е алергичен към този свят и към неговата естетическа глазура: реализма, пък бил той и критичен (колко да е критичен един реализъм?). Николай се държи на равно разстояние от безвкусната мистика, недоизмислената литература, недоизживения живот, както и от всеки делир и всяка екстремна есхатология, готов да воюва срещу тях включително с една гореща шкембе чорба. Напук на предразсъдъците, Николай Петков е сигурен, че животът е подражание на литературата, а хората се раждат от историите си. Връзката си с тези истории той обвързва със своята професия: "Както трахеята пропуска въздуха, така и свещеникът ... |
Рейтинг: 10.00 / 1 глас 
