Поезия

Елисавета Багряна Времетраене: 1:48 мин. Тайнственият свят на природата Саския Гуин Времетраене: 0:59 мин. Питър Пан - приказка със звуци Времетраене: 1:09 мин. Осъзнатият път през депресията Марк Уилямс, Джон Тийсдейл, Зиндел Сегал, Джон Кабат-Зин Времетраене: 1:13 мин. Жената, която изостави своята музика Мигел Монтеро Времетраене: 1:04 мин. Идеи и мнения Алберт Айнщайн Времетраене: 0:52 мин. Проблясъци на щастие Айобами Адебайо Времетраене: 1:09 мин. Нарушени обети Катарина Маура Времетраене: 1:03 мин. Кралицата на отровите Робърт Торогуд Времетраене: 0:57 мин. Древни тайни за манифестиране Джордж Лизос Времетраене: 1:08 мин. Биг Бен удря единадесет Дейвид Магаршак Времетраене: 1:06 мин.

Книга от поредицата "Малка ученическа библиотека"

Елисавета Багряна е българска поетеса и преводач, автор на детски книжки, известна още като "грандамата" на българската литература. Нейните стихове са преведени на 30 езика и са издадени в страни, като Франция, Русия, Румъния, Италия, Швеция, Полша и др. Тя е носителка на златен медал на "Международната асоциация на поетите" в Рим (1969 г.) и е удостоена със званието "Герой на Народна република България" (1983 г.). Багряна е новатор в българската литература - тя е първата поетеса, която чрез стиховете си изразява най-съкровените интимни и душевни преживявания на жената, с което оставя пареща следа в литературната ни история.

Елисавета Любомирова Белчева е родена на 29 април 1893 година в София в чиновническо семейство. Една година живее заедно със семейството си в Търново, където пише и първите си стихове. През 1910 година завършва гимназия в София, след което в продължение на една година работи като учителка в селското училище в Афтане (дн. Бургаска област), където получава и непосредствени впечатления за живота на селската жена. В периода 1911-1915 година Багряна изучава славянска филология в "Софийския университет". По това време се запознава с много бъдещи писатели и културни дейци на България, сред които са Димчо Дебелянов, Г. Райчев, Константин Константинов, Христо Ясенов, Йордан Йовков и др. Насърчена от последния през 1915 година тя публикува стихотворенията "Вечерна песен" и "Защо" в списание "Съвременна мисъл". В продължение на 3 години работи като гимназиална учителка във Враца и Кюстендил.

В българския литературен живот Елисавета Багряна навлиза след Първата световна война, когато господстващата в предходното десетилетие символистична поезия се измества от един нов поетичен свят - реален и земен, раздвижен от тътена на социални сблъсъци и устрема към всестранно освобождаване на човешката личност. През 1921 година тя се връща в София, където започва да преподава българска филология в "Софийския университет", както и активно да се занимава с творческа дейност. Сътрудничи на вестниците "Вестник на жената", "Лик", в списанията "Съвременник", "Златорог" и други, същевременно се изявява и като детска писателка и преводач. Едни от най-хубавите ѝ детски стихотворения са събрани в сборниците "За вас деца любими", "Стихотворения за деца", "Звездички" и др. По-късно сътрудничи на вестник "Литературен фронт", списанията "Изкуство", "Септември", "Пламък" и др. "Вечната и святата" е първата стихосбирка на Багряна, която е публикувана през 1927 година. Тя ѝ носи широко признание и популярност, отваряйки ѝ много врати към литературния свят. Дългият творчески път на Багряна преминава през различни идейно-художествени търсения и очертава няколко нейни преображения. Това най-ясно си проличава в сборниците "Звезда на моряка" (1932 г.) и "Сърце човешко" (1936 г.), които са изпълнени с неудовлетвореност от заобикалящата действителност, вид протест срещу унижението на женското достойнство в условията на буржоазното общество. Стилът на поетесата е съчетание между народнопесенната фолклорна лексика и модерни поетични средства - съчетание между традиция и модерност. Лириката на Багряна покорява с първичната стихия на пориви и чувства, с размаха на младостта и волността. Нейните творби са огледало на живота ѝ, потвърждение и утвърждение, но и прозорец към личния ѝ свят, отвъд догматичните присъди на обществото и сухите факти за постъпките ѝ. Те ни разкриват мотивацията зад тях, движещата ги стихия и само чрез тях се достига до пълнокръвния образ на една жена, която може би първа застава като творец срещу патриархалните порядки и условностите на обществото - една жена, която се осмелява да разобличи привидността. Душевността на лиричната героиня на Багряна непосредствено прелива от облика на съвременната жена към чертите на жената от народа, което силно е застъпено в цикъла "Старонародни образи". Образът на родината е неотменима част от душевния свят на поетесата и този мотив присъства в "Моята песен". Образът на силната жена в литературата, която отхвърля обществените принципи като непотребни, остарели и неприсъщи за нея, осъзнаваща своята сила, търсеща и изискваща своята свобода, е не просто нов. Този образ е почти антагонистично противопоставен на познатите ни лирически героини на Иван Вазов, Йордан Йовков, Елин Пелин и др. При тях силата на жената като ценност е насочена само към родовото, към общото и неговото добруване.

Багряна е една от първите поетеси, заедно с Дора Габе, която си прокрадва път в българската литература, която до тогава е била изцяло мъжки свят. Интересно е да се спомене, че двете дами са били вечни съпернички не само в поезията, но и в личния живот. И двете "прими" на българската поезия са били влюбени в един и същи мъж, съпругът на Габе - професор Боян Пенев. Около отношенията им се вдига доста шум и техният любовен триъгълник остава емблематичен за литературните ни среди. Странно са преплетени съдбите на тези велики творци - Дора остава завинаги негова съпруга, а Елисавета - любима! След Освобождението на България поетесата активно участва в създаването на нова национална литература и култура. Сборникът ѝ със стихове "Пет звезди" (1953 г.) е посветен на строителите на социализма, българо-съветската дружба и братството между народите. Животът на Багряна е изключително интересен и вълнуващ, нейният образ е крайно противоречив - тя е обичана или мразена, осъждана или разбрана. В книгата "Играещата със стихиите Елисавета Багряна" известният литературовед Катя Зографова проследява живота на великата поетеса, като изважда на показ и премълчани, изопачени или малко известни факти за нея и живота ѝ.

Елисавета Багряна умира на 23 март 1991 година в София месец преди да навърши 98 години.

Издателство Слово ООД
Велико Търново, 5000
ул. Христо Смирненски № 18
office@izdatelstvo-slovo.com

Вечност и святост в поезията на Багряна - Валери Стефанов
Стихотворения

• Дни мои
• Амазонка
• Зов
• Вик
• На дача
• Видение
• Interieur
• Сняг
• Ultimum vale
• На "Хелиос"
• Стихии
• Песен
• Даровете
• Синеоката
• Уроки
• Кукувица
• Младост
• Вечната
• Потомка
• Майчина песен
• Сребърна сватба
• Унес
• Съдба
• Безумие
• Ден божий
• Мъдрост
• Requiem
• Бретан
• Моята песен
• Среща
• Рибар
• Раковини
• Последен ден
• SOS
• Бъдник
• Прелюдия
• Есенна песен
• Студ
• Като дете, което...
• Параклис на пътя
• Париж
• Поет
• Мансардни мечти
• Живота, който исках да бъде поема
• Птицата с моторното сърце
• Мъгла
• Ръцете
• Пенелопа на XX век
• Сеизмограф на сърцето
• Клоунът говори
• Херкулес на XX век
• Рождество - 1942
• Говоря с тебе
• Не те измести никой
• Нестинарска съдба
• Моя земя
• Контрапункт
• Прашинката
• За белите страници
• Пролог
• Епилог

Приложение

• Кратък животопис
• Препоръчителна библиография