"Може би и две са много, но две неща научих от точно този живот...Първото е, че винаги навреме се случва именно каквото трябва. О, не, не непременно небесна безбрежност! А именно каквото трябва...И второто, че любовта никога, ама наистина никога не отпада.”
Това споделя авторката на тази книга, която по стил, форма и съдържание, може да бъде определена като феномен на книжния пазар у нас. Необикновена книга, за която няма жанр, която не е изповед, която е просто... глас. Глас, който идва от същността и изразява същината на живеенето, който улавя моментите от битието и ги разширява в безкрая, за да останат те завинаги, едновременно наши и на Вселената и така да сътворят целостта на битието с цялото му съдържимо, което, като чувство и осмисляне, е винаги Любовта.
Че събитията във всеки човешки живот са неповторими и важни, едва ли е спорно. Но личното търсене и откриване на смисъла, който тези събития разкриват, е истинско предизвикателство.
Тази книга започва с един SMS, който прелива в стотици страници, защото се оказва, че изразяването на себе си в даден момент, е всъщност акт на безкрайност - безконечен път на себетърсене и изпитателно себеузнаване. А това, винаги, е и пътят на Любовта.

Анета Иванова е родена в София. В детските й години нейни стихове са публикувани в популярното списание за литература „Родна реч”, а когато достига нужната възраст, е поканена за дебют в сп.”Пламък”. Дебютът обаче не се реализира, а папката й със стихотворения изчезва.
Анета завършва Националната гимназия за древни езици и култури /НГДЕК/ „Константин Кирил Философ”, а впоследствие - специалност Българска филология в СУ „Св. Климент Охридски”.
През цялото време тя твори, като автор, поезия, проза, а също и като вдъхновен и посветен на децата и бъдещето учител. Днес Анета Иванова щастливо учителства в любимото училище, което я е възпитало и образовало. Анета има една издадена поетическа книга през 1994 г.: „Мама. Приятелство. Ретроспекции. Намерено.”, за която по международния книгообмен на Националната библиотека „Св.Св. Кирил и Методий” получава благодарствени писма от Общинска библиотека Бумингтон – САЩ, Френска национална библиотека - Париж и Руска национална библиотека – Москва. През 2007 г. Анета Иванова печели първо място на Национален литературен конкурс за поезия.
Възпитана в патриотизъм и добро, Анета всъщност едва след 40-годишна възраст открива Родината - болезнено, проникновено и благодарно. И родолюбната мисия става част от голямото й творческо – учителско и писателско - призвание. Попаднала в самото сърце на Възраждането, Анета Иванова приема своето възрожденско име от съпруга си, в когото намира не само приятеля и любимия, но и незаменим съратник в делото. Днес Анета Иванова-Радко Стоянчова помага на българчета в Западните покрайнини да учат майчиния си език. Редовно публикува в списанието на българите в Сърбия за литература, изкуство, наука и обществени въпроси „Мост” – в гр. Ниш.