Това е история, в която привидно нищо не се случва: трима души в Ерусалим обитават обща порутена къща – прекъснал следването си студент революционер, разочарована от мъжете привлекателна вдовица и прикован на легло учител по история. Но в къщата живеят и призраци – на Юда, на Исус, на починалия съпруг, на низвергнатия баща, на предадения син. Това е история за любовта – за невъзможната любов, за силата на любовта, за предателството на любовта и за любовта, която променя дори онези, които отказват да се променят. История от зимата на 1959 година, в която има заблуди и страст, несподелена любов и един религиозен въпрос, ... |
|
|
Том първи представя прецизно подбрана от авторката подборка на 140 стихотворения от деветте ѝ книги, писани в продължение на 50 години творчески живот. ... Пет томчета за 50-годишен творчески живот - много ли са, малко ли? Каквото и да решите, това са най-важните неща, които Божана Апостолова е решила да сподели с читателите си, малки и големи. Дали са хубави? "Поезията на Божана Апостолова е странна, избухлива смес от сърдечен смях и стръвна ярост. Стиховете ѝ издаваха труден характер, закодиран в сърцето и в данните на поетесата. Обаче въпреки хиромантията на известеното, никой не успя да прочете ... |
|
|
Тайната мъдрост на скритите неща. ... "Истината е езикът на Боговете. С Древността са позволени само истински отношения. В Истината е скрито Древното разбиране на Бога. Истината е, която поразява хората, а не бедствията и катастрофите. Който е избрал Истината, ще се спаси от себе си. Истината превъзхожда всички свещени писания." Елеазар Хараш ... |
|
|
Разказвачът е писател, чийто най-добър приятел Васко е подсъдим, у когото при ареста са открили револвер и тетрадка със стихове. Докато следователят чете стихотворенията, писателят, призован да даде подробности по случая, разказва историята за любовната страст на Васко и актрисата Тина. Авторът ни повежда из улиците на Монмартр, от Френската национална библиотека до залите на аукционна къща, от парижките кафенета в хотелски стаи, прескачайки умело от една гледна точка към друга, без да се изгуби нито за миг."Новият роман на Франсоа-Анри Дезерабл е малко бижу от поезия и ирония. Авторът владее много добре езика на ... |
|
|
"Аз съм поет без име. Написала съм много стихове, за да чуя гласа на душата си, за да чуя гласа на душите ви. Познала съм любовта и смъртта едновременно и затова ги докосвам внимателно. Страхувам се да не изчезнат. Защото любовта е в началото, а смъртта в края на пътя и всички вървим по него, кой както може. Аз съм излязла от земята и ще се превърна на шепа пръст. Затова стиховете ми са здраво свързани с нея. Когато ми е студено, когато ви е студено, вземете късче красота и го сложете между дланите си. То ще ви дари с обич и светлина, която вдига щорите на мъртвия живот. Моята поезия е едно малко камъче в обувката, ... |
|
|
Това е завладяващо разказана история за мъж на средна възраст, писател, който, увлечен в писането, незабелязано загърбва семейството си, а след време напуска съпругата си и малкия си син. Завръщането в родовата му къща, която трябва да бъде продадена, го връща назад във времето, което е прекарвал там, към детските лудории, към баща му, който също като него е напуснал семейството си и към когото отдавна не изпитва никакви чувства, към преживяванията и незабравимите мигове с красиво момиче, любовта с която е невъзможна. Пътуване до Истанбул ще преобърне живота му. Настъпва пандемията и блокира всичко. Следва труден път ... |
|
|
В огледалото на поета се виждат всички тайни кътчета на душата. В огледалото на поета място за маски няма. Там се отразяват дълбоко личните чувства. Там изплуват най-съкровените блянове."Тази книга е разказ за пътя на човека, за умението да останеш достоен от началото до края му, за ценните неща, които не бива да губим, вървейки към вечността. Напомняне за най-естествените и най-големите човешки богатства - любовта, децата, приятелите, изкуството. Тя е и търсене на смисъла, който Иваномир Цанков открива в "Обичам те!", думите заради които живеем и заради които умираме. Достояния ясно и навременно напомня ... |
|
|
Всичко ли може да прости любовта? Франсис Глийсън и Брайън Станхоуп, колеги в полицейското управление на Ню Йорк, заживяват в съседни къщи в предградията. Случващото се между стените на домовете им обаче - самотата на съпругата на Франсис Лина и психическата нестабилност на омъжената за Брайън Ан, е като бомба със закъснител, която ще доведе до трагични събития, които ще променят живота им. Въпреки враждата на родителите им между децата на двете семейства - Кейт Глийсън и Питър Станхоуп, се заражда дългогодишно приятелство, което разцъфва в любов. Но една съдбовна нощ изправя връзката им пред невъзможен кръстопът, а ... |
|
|
"Полегати дъждове" съдържа стихове за любовта към всичко, което авторката е обичала през живота си, и продължава да обича и да му се радва - стихотворенията, езика, природата, близките си хора, родината с голямо "Р", самото битие, красотата, Бог." Валентина Радинска "Книгата е всъщност за равносметката. Любовта се оказва ситото, през което дни и години могат да се изсипят, за да изчезнат без следа, докато някои мигове, макар да не са били усещани на момента като важни, нарастват с времето и остават, за да обяснят живота." Кристин Димитрова Рада Александрова е родена в Свиленград ... |
|
|
"Вместо увод. Той се стараеше да пише като Пушкин . Да пие като Хемингуей . Да чука като Буковски . И да изглежда като Марлон Брандо на млади години. Но накрая тя му каза: 'Твърде добър си за мен!" И го напусна. Без нея стиховете се удавиха в алкохол, чукането беше само перверзен спомен. А той започна да изглежда като Марлон Брандо на стари години. Можеше единствено да озвучава зад кадър собственото си раздърпано ежедневие. А тя? Не прописа като Ана Ахматова, не пиеше и не се друсаше като Джанис Джоплин, не смени много съпрузи като Елизабет Тейлър, но беше такава, че всички искаха да чуят гласа ѝ, ... |
|
|
Рада Александрова е родена в Свиленград през 1943 година. Гимназия завършва в родния си град, а българска филология 9 в СУ "Св. Климент Охридски". Работила е като учител, библиотекар, журналист в Българско национално радио и в-к "Студентска трибуна", дълги години е редактор в отдел "Поезия" на списание "Пламък". След промяната е била директор на Издателство "Иван Вазов" и служител в администрацията на Министерство на отбраната. Рада Александрова е автор на стихосбирките: "Златните момичета" 1972, "Невъзможно бягство" 1975, "Коприва" 1977, & ... |
|
|
"Желаното щастие не зависи само от хода на времето." Пулсът на земята е четвъртият публикуван роман на испанската писателка, филолог и политик Лус Габас. За разлика от предишните си издания, това заглавие не е исторически роман, а всъщност има сюжет на мистерия и съспенс. Повествователната нишка се фокусира върху разследването на престъпление, като припомня някои ключови събития в миналото на героите. Действието се развива в семейно имение в малко селце в отдалечена провинция. Алира, главната героиня, се сблъсква с огромни трудности да поддържа имуществото, на което е наследник. За да бъдат нещата още по-лоши, ... |
