Речникът без затруднения може да се ползва и само като правописен, и само като правоговорен. Негово преимущество обаче е двустранното представяне на основната част от лексемите, които функционират с различен писмен и изговорен облик. ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
Трудът на изтъкнатия филолог и обществен деятел в следосвобожденска България проф. д-р Любомир Милетич не е издаван на български език досега. Изданието "Родопските говори в българския език", изцяло за първи път през 1912 г. във Виена ("Die Rhodopemundarten der bulgarischen sprache"), е най-всеобхватният научен труд, разглеждащ тези говори и до днес. Преводът на изследването от немски на български език е направен от Енчо Тилев през 2012 г., сто години след излизането му в Австрия. "Любомир Милетич е един от най-изтъкнатите български учени филолози и обществени деятели след Освобождението. На ... |
|
"Избраните изследвания са обособени в два раздела: Съвременен български език и Българска диалектология. В първия раздел са включени трудовете, които не само не са изгубили актуалното си значение, но представляват и свидетелство за творческия път на Стойко Стойков и неговите дирения. Почти всички изследвания имат за предмет фонетичните особености на българския книжовен език. Основно място в сборника заемат трудовете по българска диалектология, разпределени в следните подраздели: Общи въпроси; Фонетични диалектни особености; Диалектни различия в морфологията; Словното богатство на българските говори; ... |
|
Трето издание. ... "Трудът представя развитието на корелацията твърдост-мекост на съгласните в българския език като резултат от взаимодействието на съгласните и следващите ги предни гласни. Изследването е поставено в широк филологически контекст - от православянския фонетичен строй до съвременните български диалекти, които отразяват различни етапи в развоя на палаталните съгласни. Проследяват се в диахронен аспект явленията, свързани с разширяването на мекостната корелация и предизвикали появата на нови меки съгласни в българския език - съдбата на предната ерова гласна, смесването на носовките, ятовият преглас. ... |
|
Учебникът се основава на задължителния университетски курс по старобългарски език, който студентите филолози изучават. Граматичният материал е изложен по дялове - увод, фонетика, морфология. Старобългарският език - най-древният писмен език на славяните и трети класически език на средновековна Европа - се разглежда в индоевропейски и праславянски контекст, във връзка със съвременните славянски езици, със съвременния български книжовен език, диалектите и народното творчество. Целта е да се изгради представа за фонетичната система и морфо-синтактичната структура на старобългарския език в диахронен и синхронен аспект. ... |
|
Литературни идентичности и превод. ... В настоящото изследване с помощта на превода е очертана зоната на едно векторно разширяващо се четене на националната литература - от епицентъра на текстовостта, задаваща каноничното ѝ тяло, към "гостуването" ѝ в езиковостта на другите, към все по-ясното навлизане в полифонията на многоезично писане, предназначено за многоезично четене. Проследени са сюжетите на онези културни преноси, които извоюват статуса Патриарх на българската литература, раждат Татаробългарина с неговите мечтани славяни и (не)случили се Германии (К. Христов), съхраняват семантиката на & ... |