Васил Славов е роден през 1958 г. в София. Завършва английска филология в СУ "Климент Охридски". Първата му стихосбирка "Спомени за потоп" излиза от печат през 1989 г. Същата година заминава за САЩ, където специализира литература в писателската програма на Pennsylvania State University. Автор е на няколко сборника със стихове и белетристични книги. Включван е многократно в поетични антологии в България и САЩ. Живее със съпругата и дъщеря си в Питсбърг, Пенсилвания. ... |
|
|
И синът ми Андрей, и брат ми Митко бяха далеч от артистичната суета и показната популярност. Техните душевни страдания – емоционални и искрени, оставаха почти недоловими за публиката, зрителите и слушателите. Непрактични, мечтатели и бохеми, двамата ще бъдат винаги с мен, винаги с приятелите, на които щедро се раздаваха. Николай Константинов ... |
|
|
У Никола Миладинов идеята за написване на “Закуска за корморани” се заражда, когато той е едва на 14, но за пълната реализация на романа са необходими още 5 години. Книгата е отчасти автобиографична и разказва за ежедневието на младото поколение. Главният герой Ян тръгва от столицата към морето, но се оказва, че е извървял много по-дълъг и труден път – този на духовното съзряване и откриването на себе си. Сред най-значителните достижения на Миладинов са динамичният сюжет, изключително образният и жив език и кинематографичният принцип на повествуване. Разисквайки актуалните за младото поколение теми и проблеми, авторът ... |
|
|
Георги Андреев отбелязва 80-годишния си юбилей с петата си книга „Ветровитите хълмове“. Той е роден на 26 май 1929 г. в Ахелой, Бургаско. Интерес към литературата Андреев проявява още от ученическите си години. В поморийската гимназия се включва в литературния кръжок „П. К. Яворов“. Като студент в Икономическия институт в София е един от първите инициатори за създаването на кръжока „Н. Й. Вапцаров“, където правят първите си стъпки и поетите Любомир Левчев, Владимир Башев и др. През 1949 г. публикува разкази в централния печат и активно се включва в земеделското движение. Утвърждава се като един от най-видните ръководители ... |
|
|
Костадин Батков е роден на 29 ноември 1931 г. в с. Левочево, Смолянско. Журналистическата му дейност е свързана със строителството на Баташкия водносилов път - там са неговите събития и герои. Дълги години работи в пловдивския всекидневник Отечествен глас. По-късно е редактор в Народна младеж, в новосъздадения през 1966 г. в. Поглед и в Отечествен фронт. Шест години е щатен кореспондент на Отечествен фронт в Брюксел. Умира внезапно на 24 юли 1987 г. Книгата е част от поредицата Съвременни български автори на издателство Труд. ... |
|
|
Всеки човек е като една приказка. Има неразказани приказки. Има недовършени приказки. Има и преписани приказки. Има приказки с неочаквано начало и с неочакван край. Има и вълшебни приказки - те са най-хубави, ама рядко се срещат. Всеки човек разказва любимата си приказка, без дори да знае, че самият той е героят в нея. Така всяка приказка носи своето време и всяко време ражда своите приказки. Дори когато Времето толкова стремглаво бърза, че вече му се вижда краят, то пак нашепва... приказки в края на времето. ... |
|
|
Димитър Шумналиев е завършил Българска филология в Софийския университет, писателската програма на университета в Айова, САЩ, специализирал френска култура в университета на По, Франция. Носител на международната литературна награда „Балканика”. Феродо е материал за спирачки, изобретен от Хърбърт Фруд. „Феродо” е роман за съвременника без спирачки. Трябва да се научим да стопираме!, крещи един от героите в романа. Защото какво е любов без край! ... |
|
|
Мимолетни са спомените ми за Вълко Вълков, но достатъчно беше да стисне ръката му човек, за да усети, че е широко скроен, открит за общуване, но и с изтънчена чувствителност, която се долавяше в дълбокия му поглед. Всъщност аз знам повече за този неуморим пътешественик и блестящ журналист от спомените на мои близки хора, които и досега са изпълнени с безмерна обич, дори когато споменават името му. Приех с боязън да напиша тези уводни думи към стихосбирката, която е оставил, преди да се пресели в отвъдното. Много често се случва живите да се радват дори и на бледата искрица в съхранения писмен спомен от свидния им покойник. ... |
|
|
Райко Николов е дипломат - работил е в дипломатическите ни мисии в Париж, Вашингтон и Прага. Бил е последователно посланик в Кувейт и Южен Йемен, постоянен представител при Службата на ООН и международните организации в Женева и посланик в Югославия и Италия. Оглавявал е българската делегация на Европейската конференция за сигурност и сътрудничество и в Комитета по разоръжаване в Женева. Представлявал е България и на други международни форуми и е участвал в дебатите на Общото събрание на ООН в Ню Йорк. Автор е на мемоарните книги "Дипломация на четири очи", "На горещ пост в Рим" и "Парижки ... |
|
|
“В периода, наричан "Студената война", съществуваха, изправени един срещу друг, два военнополитически блока – НАТО и Варшавският договор. По силата на това обстоятелство в продължение на повече от четири десетилетия България и САЩ бяха противници. Днес България е неразделна част от НАТО и САЩ са наш съюзник. Този факт потвърждава още веднъж мисълта, че държавите нямат вечни приятели и неприятели, а имат интереси, които с времето се менят и определят тяхната политика”, представя книгата си дългогодишният дипломат Райко Николов. Важно е да се знае как са се развивали отношенията между нашата страна и ... |
|
|
Когато става дума за Стратиев, традиционно воюващите помежду си театрални критици изведнъж стават единни и без капчица завист признават, че това е най-ярката фигура в българския театър от втората половина на 20 век. Авторът на "Римска баня", "Сако от велур", "Максималистът" и много други е най-играният български автор в чужбина, като творбите му са преведени на почти всички европейски и световни езици. Първият том от луксозния двутомник с избрани произведения на Стратиев включва най-хубавите белетристични творби на писателя още от най-ранните му опити, та чак до последните му разкази и ... |
|
|
Това са автори, които откриват нови пътища, непознати на дотогава вървелите, поради което приживе по правило остават неоценени, не получават необходимото признание или не го получават в дължимата степен... Но затова пък посмъртно идеите им получават такова разпространение, а имената им се обгръщат с такава слава, която те не са очаквали и в най-смелите си мечти. Разглежданите тук автори поставят отделния човек, индивида по-високо от колектива, масата, тълпата, обществото и на тази основа изпитват дълбоко отвращение към политиката... А искрената им омраза към политиката, която обикновено се прави и от тълпата, и за ... |
