Романът разказва историята на Лари Даръл, американски пилот, травмиран от преживяванията му през Първата световна война, който тръгва да дири смисъла на живота. Историята започва през очите на приятелите и познатите на Лари, които стават свидетели на промяната на личността му след войната. Неговото отхвърляне на конвенционалния живот и търсенето на смислен опит му позволяват да процъфти, докато по-материалистичните герои търпят обрати на капризната съдба. Лари Даръл е сгоден за хубавата и заможна Изабел и бъдещето на младата двойка наглед е предначертано - охолен и приятен живот във висшето общество. Но Лари се стреми ... |
|
|
Книгата е част от колекция "Върхове" на издателство "Изток - Запад". ... Публикуван в 18 части от 1844 г. до 1846 г. във френския вестник "Journal des Debats", по-късно вече с изцяло отпечатана книжна версия, а днес популярен по целия свят и смело определян за класическо произведение - така изглежда пътят към успеха за романа "Граф Монте Кристо". Създадена от френския писател Александър Дюма - баща , още от самото начало историята грабва читателите, а с хода на времето се превръща в един от най-интригуващите варианти, разглеждащи вечната тема за престъплението и наказанието, ... |
|
|
Рут (1853) е първият достигнал популярност роман на Елизабет Гаскел , в който главна героиня е падналата жена. Това е забележителна история за любовта; за лъжите, измамата и последствията от тях; за семейството, което може да бъде както убежище, така и средство за манипулация и потискане на личността. Книгата оголва викторианското лицемерие и двойните стандарти, касаещи мъжкото и женското поведение. Елизабет Гаскел изгражда майсторски, психологически издържан портрет на жена, която остава чиста и непорочна в сърцето си въпреки всички предизвикателства на съдбата. Романът е бил забраняван и дори изгарян на някои места ... |
|
|
Когато наскоро дипломиралият се лекар Андрю Менсън поема първото си назначение в малко миньорско градче в Уелс, той е изпълнен с вдъхновение и идеализъм. Скоро обаче ентусиазмът му е попарен, когато се сблъсква с действителността - отживели медицински практики и липсата на каквито и да е условия за справяне с болестите и мизерията. Откровеността и решителността на Андрю бързо му спечелват врагове, но също така и приятели, както и любовта на младата учителка Кристин. Кариерата на Андрю Менсън продължава сред блясъка на богатия Лондон, където изгражда завидна частна практика, която обаче не се поколебава да жертва в името ... |
|
|
Книгата съдържа романа "Процесът", разказа "Присъдата", както и още единадесет разкази и новели. Тя е част от колекция "Върхове" на издателство "Изток - Запад". ... Процесът "– Но аз не съм виновен - възрази К., – станала е някаква грешка. Как изобщо може един човек да бъде виновен? Та всички ние тук сме човеци, всички без изключение. – Правилно - отвърна свещеникът, – но така говорят обикновено виновните." Из книгата Процесът е един от най-известните романи на Франц Кафка , първоначално публикуван през 1925. Той разкрива историята на мъж, който е арестуван и ... |
|
|
"За алкохола: Алкохолът е едно от най-великите неща на този свят, поне според мен. За повечето хора той може да е пагубен, но аз съм друг случай. Написал съм най-добрите си работи под въздействието на алкохола. За жените: Жените са като машини за оплакване. Все мъжете са им виновни. Мислят се за незаменими. Там им е проблемът. Когато една жена ме вбеси, пращам я по дяволите. Качвам се в колата и заминавам. Където и да е. За писането: Никога не пиша през деня. То е като да се разхождаш гол в голям магазин. Всички те гледат. Но нощем... тогава е времето на магиите. За вярата: Вярата е за онези, които я имат. Само не ... |
|
|
В този сборник са събрани няколко емблематични произведения на Мопасан от различни творчески периоди, които смело могат да се нарекат типично френски истории. Романът "По водата" е отпечатан за първи път в списание "Литература и изкуство" в началото на 1888 година, а в края ѝ е издаден в отделна книга, в която се разкрива една съвсем различна черта от характера и творчеството на Мопасан - на страстен почитател на гребането и пътешествията по вода. Героят от "Господин Паран" пък е типичен парижки еснаф, чийто живот е отровен от нетърпимия характер на жена му и от подозренията за това, ... |
|
|
"Гогол е сред най-загадъчните руски писатели и все още е сторено малко за опознаването му. Той е по-загадъчен от Достоевски . Самият Достоевски е сторил много, за да разкрие всичките противоположности и всичките бездни на своя дух. Вижда се как в душата и в творчеството му дяволът се бори с Бога. Гогол обаче скриваше себе си и отнесе в гроба някаква неразгадана тайна. Наистина в него има нещо страховито. Гогол е единственият руски писател, притежаващ чувството за магизъм, той художествено предава действието на тъмните, злите магични сили..." Николай Бердяев Книгата е част от поредицата луксозни издания ... |
|
|
Сервантес избира пародията като най-сигурно средство. Чрез пародийното, а не чрез безпощадна и рязка критика той замисля да спечели читателя. Той предпочита леката ирония пред острата сатира, насмешката, пък дори и усмивката, пред строго изопнатите черти на сарказма. Той възнамерява да лекува опиянените от рицарския роман като алкохолици чрез постепенно намалявани дози алкохол и чрез майсторски всадена растяща погнуса. В рамките на пародията той избира сухия и костелив петдесетгодишен идалго, качва го на мършава кранта и го въоръжава със стари и ръждясали доспехи. Несъответната физика, странната възраст и анахроничното ... |
|
|
Лентяйството, любовта, яденето и пиенето, безпаричието, лошото настроение, суетата, успехът в живота, стеснителността, облеклото и поведението, паметта... ето няколко от въпросите, върху които разсъждава Джером К. Джером в Празни мисли на един празен човек, щедро подправяйки размислите си със забавни примери, случки и анекдоти в духа, познат от хумористичния му шедьовър Трима души в една лодка. Разсъждава остроумно и мъдро, добродушно и прочувствено, дълбоко и утешително - увлича със сладкодумието си, но и намига шеговито, показвайки, че животът и хората са поносими само ако не ги вземаме прекалено на сериозно." ... |
|
|
При появата си романът предизвиква множество противоречиви отзиви. Но както е споменато в предисловието: "Когато критиците се различават в мненията си, художникът остава верен на себе си". А ето как Оскар Уайлд пояснява собственото си отношение към героите от своята творба: "Мисля, че съм бил Базил Холуърд, другите мислят, че приличам на лорд Хенри. А аз бих искал да бъда Дориан Грей, но може би в някое друго време!". Написването на романа "Портретът на Дориан Грей" е свързано донякъде с една случайност. Оскар Уайлд и Артър Конан Дойл веднъж вечеряли заедно с американския издател Дж. М. ... |
|
|
На Марк Твен принадлежи констатацията: "Адам е бил щастлив: когато е казвал нещо можел е да бъде уверен, че никой преди него не го е казал." В такъв случай и самият Твен трябва да е щастлив в райските селения. Защото всеки от разказите му в този сборник е също така уникален и ненаписан от друг. Затова пък смехът и забавлението от текстовете му се повтарят вече близо 150 години. Не е зле, нали? ... |
