Иван е в училището, в университета, в адвокатската кантора, в театъра, в политиката... Той е учител, който не иска да полудява, той е писател, който иска да бъде писател, актьор, който не иска да умира, кмет на голям град, който иска да намери Мъдреца в себе си, лекомислен депутат без памет, успял бизнесмен, чиито цървул от миналото не му дава мира... Иван търси любов, хваща я и изпуска, а понякога я намира на стари години. Иван Нищото е нещо като нищо за съседите си. Иван е местен партиен активист, изгарящ от желание да бъде интимен с красивата министърка. Иван може да е подивял от мъка и ярост баща, потънал до коленете ... |
|
|
В тези разкази Антон Баев е постигнал най-трудното - четивност и дълбочина, ненатрапчива разказност и философска многопластовост. И още нещо, изключително важно - разказите вълнуват, а без емоционалното си въздействие, пренебрегвано напоследък, изкуството се обезсмисля."В разказите на Антон Баев има отблясъци от Шехерезадиното изкуство на живота като разказ. Игрива фриволност и трагична патетика, драматични напрежения и комични разреждания, пречистваща усмихнатост или мрачен сарказъм се вплитат в любовните романи на героите, за да ни представят чрез тържеството на любовта или трагедиите на любовта несекващите ... |
|
|
Историите в този сборник приканват към едно необичайно пътешествие - през поколенията, тяхната самота и любимата им музика. В началото на 60-те години основателят на първия джаз оркестър в България прави нелегален запис на учениците си, които свирят Глен Милър. През нечии слушалки и днес може да се чуе Нова генерация около бившия Кравай. А едни пораснали хлапета всяко лято се връщат в Малката текила в Созопол, където звучи Сайпръс Хил. Всички тези поколения - изгубени или изтръгнати - никога не са спирали да си говорят. Знаят, че мълчанието не е немота, а компромис между желанието да изричаш истината и необходимостта да ... |
|
|
Роман за първата половина на българския преход. Начо Христосков (1953 - 2019) е завършил българска филология. Работил е като възпитател, организатор в сферата на културата, билд редактор, организатор маркетинг и реклама, преподавател, пом.- директор на СОУ. От 1992 до 2001 г. е директор и управител на издателство "Христо Г. Данов" в Пловдив. Бил е безработен и преди, и след 10 ноември 1989 г. До 1990 г. не му е издавана книга. Автор е на сборниците с разкази: "Дъх на ягоди, "Полъх на любов и телеграма" (1990), "Слънчевото куче" (2000), "От пролуката до гроба" (2010), " ... |
|
|
Един карнавален свят, изпълнен с мистерия, фарс, изкуство, секс и любов. ... "Смешни, тъжни, мрачни, жалки и нечистоплътни парчетии (абе, всичко си е в едно - въпрос на възприятие) из живота на неколцина тъпанари и една, дето се мисли за кучка. Което никак не и пречи да е тъпанарка, че и в повече от другите. Има и един, който никак не е тъпанар, само дето е най-простият от всички. В смисъл, че тъпанарите и кучката са образовани - всеки донякъде и според силиците си, а той никак. И за още две кучки става дума, но на тях само задниците им се мяркат из романа, тъй че не си струва да се говори за тях. Не само за ... |
|
|
Първата част от трилогията "Приказка за отмъщението" е началото на една история за вярност, воля и сила, противопоставеани на предателство, подлост и слабост. Историята се чете на един дъх и въпреки мрачното заглавие в нея няма кървави сцени, характерни за трилърите. Това е разказ за ума, хитростта и възмездието. "Отмъстителен като демон" ще ви вплете в мистерията около пречупен човек, който намира сила да се издигне над болката и да започне борба срещу несправедливостта. Но откъде идва тази сила? От душата му или от мрачната тайна, която се крие в нея? В края на историята е възможно да се питате дали ... |
|
|
Новела и осем разказа. ... Сборникът ни отвежда в един парадоксален и естетизиран свят на маски, лабиринти и разнопосочни пътища, където всяко разклонение е отдалечаване от изхода и приближаване към центъра. Свят, в който реалното, въобразеното и съновидението се преливат, творческият импулс е вик от болка, а въпросите остават разпръснати в пространството. В новелата, дала заглавието на книгата, творецът е заплетен в нишките на своите сюжети и мъчително търси пределите на писаното слово, както и на собствената си същност. Историите в Средището на лабиринта търсят излаз към читателите си, отваряйки множество проходи за ... |
|
|
Вера Петрова ни завихря от първите редове в церемонията на маите за посрещането на новия земен цикъл на 21 декември 2012 г. на свещената пирамида Чичен Ица, церемония, в която тя самата участва. Оттам ни повежда на пътешествие из магични места - пирамиди, и не само - по цялата земя: Мексико, Гватемала, Аризона, Колумбия, Индия, Босна, Странджа. Но книгата не е пътепис. Разказът "Разговор с Любовта" задава тона ѝ - тя е сякаш един особен, постоянен диалог с Любовта. Героите на Вера са хора, които не се срещат всеки ден: откриватели, духовни учители, шамани, племенни вождове, дервиши. "Благодарна съм, ... |
