ЕЛФРИДЕ ЙЕЛИНЕК е една от най-интересните съвременни австрийски писателки, авторка на десет романа, на повече от петнайсет драми, на филмоби сценарии, оперни и балетни либрета, литературна критика, многобройни есеистични текстове, преводи, музикални композиции. Носителка е на над двайсет литературни и театрални награди и отличия. Учила музика, театрознание и история на изкуството, тя работи като писателка на свободна практика. През 2004 година Елфриде Йелинек беше удостоена с Нобеловата награда за литература за музиката и вокалното изящество в нейните романи и пиеси, които с изключителната си словесна виртуозност показват ... |
|
|
Размисли за литературата и обществото. Томчето с есета под надслов Нека спи под камък (1980) представлява своеобразна интелектуална автобиография на Итало Калвино (1923 - 1985), един от най-големите италиански писатели на XX век, нерядко сочен като кандидат за Нобелова награда за литература. Подбрани от самия автор, текстовете са многократно преиздавани и преведени на десетки езици."Размисли за литературата и обществото на Калвино модулират един много широк хоризонт, свидетелстват за усърдни интердисциплинарни четива и същевременно за изключително умение за ясно и сбито излагане на сложни въпроси. Редом с вече ... |
|
|
Африка, заобиколена от Средиземно море, Червено море, Индийския океан и Атлантическия океан, заема двадесет процента от земната суша и е десет пъти по-голяма от Европа по площ. В този континент има стотици народности, племена и кланове със свои неповторими предания и вярвания. Книгата предлага техни приказки за сътворението на света, за магии и заклинания, измами, хитрости, доброта и геройства. ... |
|
|
Разкази в стихове. ... "Обединяващото заглавие "Роман за Лисан" се използва още в ХІІІ в. по повод на група разкази за животни, с централен конфликт около вечното единоборство между Лисан и вълка Изангрен. Всички тези разкази се придържат до единна форма на стихосложение - осмосричен стих с т.нар. плоски рими. Създадени в периода 1171 - 1250 г., те са дело на двадесетина анонимни автори. Всъщност някои текстове назовават двама от тях - Пиер дьо Сен Клу и Ришар дьо Лизон, - но доколкото не знаем нищо повече от техните имена, те не носят никаква информация за тълкуване на творбите. По-късно разказите за Лисан ... |
|
|
И други клинични истории. ... В "Мъжът, който взе жена си за шапка" световноизвестният невролог Оливър Сакс е подбрал някои от най-необичайните случаи от своята практика: хора, загубили спомените си, а оттам и своето минало, или такива, които не разпознават лица и предмети; хора със забавено развитие, но с изключителни художествени или математически дарби; пациенти с фантомни крайници или с неконтролируеми тикове… Странните неврологични разстройства на тези хора са повече или по-малко познати на днешните учени и вече имат своите научни названия - прозопагнозия, синдром на Корсаков, синдром на Турет и пр. Това, ... |
|
|
Хронологически "Мъгла" е първата книга в проза (написана през 1907 и публикувана през 1914 г.), типична аз измисления от самия Унамуно нов литературен жанр, наречен "нивола", но по достойнства е може би на-значимото му произведение. В него се преплитат основните вълнуващи писателя и философа идеи и въпроси: за трагичното чувство на живота, възможно ли е или не безсмъртието, терзанието в търсенето на самоличността, волята и правото на свободен избор, сън ли е животът, кое е действителност и кое измислица, и кое от двете е по-реално.. Най-силният момент в "Мъгла" е когато автор и герой се ... |
|
|
Быль (руски) – бивалица. Бивалиците са също като сказанията (сагите/баладите), само че мънички. Бях сигурен, че съм чувал някъде тази дума, но кой знае защо не я намерих в Дал. Оказва се, че съм я изобретил самият аз. Е, така да е. Инженер по образование, журналист по професия, писател по призвание, Виктор Левашов е автор на 26 книги и няколко пиеси, играни в московските и петербургски театри. Широка известност му донася поредицата трилъри "Код на честта", по която е създаден 16-сериен тв филм. "Бивалици" е последната и най-неочаквана книга на Левашов. Комичните истории на някогашния съветски ... |
|
|
В епохата на абсолютната власт във Франция с трагикомедията "Сид" (1637) и последвалите литературни спорове за произведението се прави исторически опит за художествена реализация на нормите и естетиката на класицизма, като е поставено началото на високата френска драматургия. Настоящото издание представя драмата в оригинал на френски език, в превод на български от Пенчо Симов, с варианти на отделни фрагменти в превод на Николай Лилиев и Живко Годен и задълбочена историческа и литературнокритическа интерпретация от Младен Влашки. Изданието е двуезично - на френски и български език. ... |
