Индия, екзотична и изостанала, колоритна и мръсна, горда и потисната - видяна през очите на две англичанки, разделени от половин век, но с обща страст към приключенията. Едната е съпруга на високопоставен английски чиновник през 20-те години на ХХ век, а другата е млада жена, свързана с нея, която заминава за Индия в началото на 70-те години, за да потърси истината за живота ѝ. В Индия е възможно всичко, дори и омъжената англичанка да се влюби в индийски княз, който е в конфликт с британците... Но това не е обикновена любовна история. Петдесет години по-късно страстта, преодоляла забраните и условностите, става ... |
|
След "Колекционерът" и "Порталите на отвъдното време" продължават вълнуващите приключения на близнаците Рафаел и Рафаела, станали любими герои на стотици тинейджъри по света. По четирите краища на света Рицарите на Необичайното използват силата и способностите на Стром, за да скрият от простосмъртните съществуването на невидими светове. Но Организацията е развълнувана: трийсет и седмото и последно предсказание на великия астролог Нострадамус, до този момент пазено в тайна, ще ѝ бъде разкрито. Кандидат-рицарите, близнаците Рафаел и Рафаела, се готвят за най-лошото... ... |
|
Четвърто издание. ... "...Асиова умее да завърти героите си във вихъра на греха и прошката. Мозаечният строеж на романа й оплита като в паяжина читателя, за да го накара да повярва, че и нашенските сюжети не са по-лоши от чуждите." Петър Величков, критик "...За първи път в нашата литература се отваря дума за сляпата и яростна българска черта след 1912 г., която се е стоварила върху главите на турци и помаци, виновни и невинни. Тук тях е употребила думата "оттурчване" - толкова разложка, толкова нейна и толкова точна, че сега на стари години не смея да я използвам, защото имам чувството, че ще ... |
|
Япония, Едо, декември 1703 г. В една спокойна, ясна и студена нощ японската столица е разтърсена от силно земетресение. Дворецът е сринат почти до основи, а смъртта си намират хиляди обикновени и знатни граждани. По същото време Усугумо – най-добрата учителка по изкуството на тамяна – провежда урок с две красиви млади сестри, дъщери на влиятелен даймио. За съжаление, сградата, в която се провежда сеансът, е разрушена напълно, а надежда за оцелели в нея няма. Как Сано Ичиро – дворцов управител и заместник-главнокомандващ на шогуна – ще успее да поддържа реда в размирните времена след труса? Ще стане ли смъртта на двете ... |
|
„Седмата среща“ едно от най-интересните произведения на най-новата литература на Норвегия. Основна тема в него е любовта, която носи повече изпитания, отколкото радости на силните и независими личности, на сложните и неповторими характери. Главната героиня в „Седмата среща“, Рут Несе, е художничка, чиито изложби в бляскавите столици на модерния свят, нейният успех и слава, не могат да приглушат спомените от детството и ранната й младост в коренно различни условия, нито да я принудят да прави компромиси във връзката си с мъж, за когото не е лесно да я следва в пътя й към все по-високи върхове в изкуството… В този роман ... |
|
"Този роман не беше като другите. Историята, която той разказваше, се беше родила в главата на един юноша, травматизиран от драмата, преживявана от неговата приятелка от детинство. Години по-късно, когато неговият автор на свой ред беше притиснат от собствените си демони, книгата беше изтласкала в действителния живот един от своите персонажи, за да му се притече на помощ – Били. Може би бях едва в средата на моя живот, но вече знаех, че никога повече нямаше да срещна момиче като Били, което само за няколко седмици ме беше накарало да повярвам в невероятното и ми беше позволило да напусна опасната страна, в която ... |
|
"Един от белезите на мащабната дарба е това, че когато попаднеш при картините ѝ, при музиката ѝ, при диханието на страниците ѝ, оставаш стреснат, трогнат, покорен, оставаш завинаги в щастлив плен на тази дарба. Била тя от близо или от далече. Духът ти рее и странства в нейните пространства и ти си честит, че без да си там, си там. При светли идеи, при незабравими образи, при зашеметяващи вълнения. Колко светлина у Пушкин, колко трагика у Есенин и Канети, колко невероятни вероятности у Шагал, какво искрящо просторечие, каква печал и каква радост у Твардовски, каква мила тъга у Светлов... И у всички ... |
|
"Навремето, когато около 25-годишни ни приемаха в Съюза на българските писатели с първи ръкописи и първи книжки, почнахме да се срещаме със старите писатели, с батковците в литературата, с познатите и непознатите ни връстници и Камен Калчев ни казваше: - И знайте, че така ще мине животът ви - сред тези хора, при техните книги, при техните съдби. Имахме респект, почит, уважение към всяко талантливо творчество. Шанс бе за нас да срещаме и сваляме шапка на Елин Пелин, на Людмил Стоянов, на Дора Габе, да се докосваме, да общуваме дори с Николай Лилиев, с Панчо Владигеров, с Илия Бешков, да гледаме на отсрещния тротоар ... |
|
Яна Тодорова е родена през 1988г. в Димитровград. Завършва българска филология през 2010г. и журналистика през 2012г. в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". От 2010г. работи като преподавател по български език и литература в гр. Хасково. Първи стъпки в поезията Яна прави със стихосбирката "Целувки през стъкло", която се появява през 2010г. С тази книга тя представя родния си град на XXXVIII издание на националния конкурс за дебютна литература "Южна пролет""Стиховете на Яна Тодорова са полет към бъдещето. Те са криле за небето, което тя им обрича - високо и истинско!"Ели ... |
|
"Ако изкрещя насред някоя метростанция, когато навън се изливат най-многолюдните тълпи, или пък по време на празнично събиране, с високоговорител в ръка - то виковете ми пак не биха стигнали до тъпанчетата на повече от няколко души в цялата многомилионна Световна държава, а и от тях биха отскочили обратно като празен шум. Аз съм винтче в машината. Същество, на което са отнели живота... И все пак: точно сега знам, че това не е вярно. Разбира се, калокаинът ми дава безразсъдна надежда - всичко става лесно, ясно и спокойно. Все пак съм жив - въпреки всичко, което са ми отнели - и сега знам, че това, което съм, ще поеме ... |
|
"Дори и да се върнеш тази нощ, тихо да влезеш като шепот в душата ми, ако ти дойдеш, за да ме накараш да плача насън - аз ще те помоля да останеш още малко, ще поискам да те запазя за малко притихнала в мен. Ще те скрия под клепачите си и ще те превърна в далечно светещо нещичко! След всички въжета, на които висят мъртъвците, има и една слънчева люлка, спусната, за да поеме душата." Станимир Димитров ... |
|
Като повод за написването на книгата авторката Анелия Панайотова определя желанието на приятели и роднини от България да опише интересните си изживявания и тези на нейното семейство в тази далечна и екзотична държава. Историите в книгата са истински, хората – също! Само някои имена са променени, но при всички случаи със „Слънце и кал” ще се открехне една врата за българския читател, която досега малцина са отваряли – на държава, където събитията връхлитат главоломно; където хората живеят по съвсем различен начин; където природа и животински свят съжителстват в синхрон с хората и където едно българско семейство може да се ... |