Сборник от спомени, документи, размишления и други."Преди двайсет години на приятеля ми Томи му хрумна колко добре би било да хвърля ведър поглед към щафетата на времената, която шейсетте години предадоха на деветдесетте. Тогава и брат ми Иван ми разказа две свои притчи и Масата ви говори. Написах книгата за тях, за нас, за мен и за всички възможни, и... невъзможни читатели оттук нататък." Веселин Панайотов ... |
|
Книгата съдържа две монографии - Асеновци и българската държавност в тетралогията на Фани Попова-Мутафова и Епическият монумент на свободата в романа Войната свърши в четвъртък от Неда Антонова. ... |
|
"Силна е водата дето слиза от върха на стария Балкан, тя раздира грубата му риза и измива скрити в горест рани." Диана Атанасова ... |
|
Случайна среща на млад мъж с уличен котарак слага началото на едно предано приятелство. Между трийсетгодишния Сатору и бездомния Нана спонтанно се заражда дълбока привързаност и удивително взаимно разбиране. Ала ето че поради непреодолими обстоятелства младежът трябва да се раздели със своя питомец и да го повери в любящи ръце. И двамата тръгват да търсят достоен осиновител. С котешки нюх и проницателност, с хаплив хумор или добродушна ирония Нана увлича читателя в необичайно пътуване с предизвестен край към множество човешки души и съдби, към традициите на Япония и манталитета на нейните обитатели. Нижат се живописни ... |
|
В Рим избухва Италианската революция, двама кардинали си оспорват Светия престол, в Париж се обявява Втората френска република, в Испания тронът на Исабел II се тресе от гражданска война, либералите организират бунтове срещу правителството на генерал Нарваес. На фона на политическото напрежение един младеж, Хосе Гарсия Фахардо, със скромни средства, но с голям интелектуален потенциал, се потапя във водовъртежа на събитията в Мадрид. Животът го сближава с богаташи от елита на столицата и с бедни хора в безизходица. Ще успеят ли корупцията на обществото, лицемерието, предразсъдъците и алчността да прекършат младежките му ... |
|
Вечерни слънчогледи Вечерни слънчогледи... Не искат те луна - главите са навели към тъмната земя. Не се интересуват от бледите звезди. Небето им е чуждо, различно отпреди. Изчезнал е там Богът на общия им ден... Отдъхват си, свободни от златния му плен. Не гледат и съседа си. А в здрачна тишина, загледани във себе си, те виждат светлина. Георги Константинов е роден в Плевен през 1943 година. Завършил е българска филология в СУ Климент Охридски. Бил е главен редактор на списание Родна реч, на литературно списание Пламък. Председател на българския П.Е.Н. център (2001) и почетен председател (2013). Той е автор на ... |
|
История, вдъхновена от реални събития, разказваща за стръмните стъпала в живота, за изборите, за страховете, за силата. Елена, търсейки себе си и любовта, се сблъсква с най-големите си страхове. Тялото ѝ я изправя пред изпитания, които изглеждат необясними. Диагнозата е трудна, дори невъзможна за поставяне, но причина съществува и тя е скрита дълбоко в ума ѝ. Луиза Абраамян е родена в Сливен през 1995 г. Започва да свири на цигулка на 3-годишна възраст и обожава музиката. Завършва Софтуерно инженерство и Бизнес мениджмънт в София. Там се заражда идеята да напише история, базирана на нейния живот и този на ... |
|
Инспектор Елена Бланко по нова кървава следа. Минават години, преди инспектор Елена Бланко най-после да получи вест от изчезналия си син. Когато това става, тя разбира зловещата истина, че Лукас е бил отвлечен от Пурпурната мрежа и е бил превърнат в машина за убиване. Докато Бланко и екипът ѝ се опитват да разбият престъпната организация, която сякаш има пипала навсякъде, се натъкват на ужасяващи факти и се срещат с хора, готови да платят баснословни суми, за да се превърнат в господари на човешките съдби. А на най-голям риск е подложена самата Елена - за да се отърве от призраците на миналото си, тя трябва да ... |
|
Константинос Кавафис, безспорно най-големият гръцки поет и един от най-значимите европейски поети на ХХ в., е роден в Александрия, Египет. Част от ранните си години прекарва в Ливърпул и Истанбул, но впоследствие се завръща в родния си град, който не напуска до края на живота си. В продължение на 30 години Кавафис работи като чиновник в министерство, а междувременно пише стихове, които обаче отказва да издаде в стихосбирки. Вместо това Кавафис предпочита да публикува поезията си в местни вестници и списания, и дори на листовки, които сам отпечатва и раздава на всеки, проявил интерес към творчеството му. Някои от най- ... |
|
Прекрасен разказ за силата на обичта... Детството на Кира Латимър, прекарано сред елита на развлекателния бизнес, е нелеко. По-късно, когато се омъжва за пилот, тя открива своята сродна душа. А когато след десет блажени години съпругът ѝ загива при нелепа злополука, животът ѝ тръгва в друга посока, отредена от съдбата. Това се случва в деня, в който в дома ѝ се поява млада жена на име Дженифър Калан. Непознатата твърди, че е незаконната дъщеря на Кира, дадена за осиновяване, и настоява да остави малкия си син при баба му. Невероятен акт за раждане и тригодишно момченце, сякаш излязло от Дикенсов роман.. ... |
|
Красиво написана книга за човек, който има добър живот, но в един момент се оказва, че има и съвест. Годината е 1985-а, а в ирландското градче Ню Рос декември е месец на врани. Редом с тях витае и една отдавнашна черна тайна. Малко преди Бъдни вечер Бил Фърлонг, търговец на дърва и въглища, трябва да понесе бремето на морална дилема: дали да си затвори очите за престъпленията, които години наред се извършват в близкия католически манастир, или да прояви доблест, за да спаси онеправдани човешки души. С пестелив и прецизен език Клер Киган ни потапя в млечната светлина на зимата, сякаш в хипнотичната атмосфера на друго, ... |
|
"Една от алтернативите на неучастието в злото е мълчанието. В така наречените тоталитарни години доста поети опоетизираха отказа от словото, което беше езоповски израз на съпротивата им срещу кухата фразеология, обслужваща тогавашното общество. Ролята на свободни роби уби много поети, ала и съхрани много поети. Един от оцелелите е Валери Видас. Макар и малко печатан - сигурно заради липсата на исторически оптимизъм в стиховете му - неговото присъствие-отсъствие се усещаше. Според мен тъкмо собственото си неудачничество той съумя да превърне в поезия; изолацията, затвореността, ако щете неумението да се уреждаш - те ... |