Поредица Българска класика ... Класическите произведения на българската литература са слънчевите стълбове, крепящи националното ни самосъзнание. Те са кристалните мостове на възторга, по които Отечеството ще премине през огън и страдание и ще пребъде в третото хилядолетие. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. ... |
|
"Да разковаваш клетката на нетърпението, да се оттласкваш... Виж жеравът как се издига безмълвно, без усилие, той целият е въздух, изящна рана в синевата, а сянката му се стопява до точица, до лекота, до спомен, до слънчево петно в окото на момиче. Светът е рязък, дребен, безутешен и в гръдния му кош заспива болката, утихва приютена в старото дълбоко, когато се оттласкваш - жерав, избягал от дървената клетката на илюзиите. Най-после цял, безпомощен, отвъд." Ина Иванова Ина Иванова обича вятъра и вярва в езика на изкуството. Автор е на сборниците с разкази Право на избор и други проклетии (изд. Арс, 2009), ... |
|
Супер тъпа книга. Абсурдна поезия против киселяци. Тук няма да откриете любовни истории. Или пък тъжна поезия. Това не е в стила на Баш Авторите. Всъщност, тук ще откриете лирика, която да ви шокира до такава степен, че да забравите защо ви е криво. Включените поеми са толкова налудничави и комични, че могат да оправят настроението дори на най-големия киселяк. Ще откриете творби, които ще ви разкажат странни и суууупер сконфузни ситуации, лични размишления за вселената и пространството. Към всяка творба, Баш Авторите собственогласно са създали звукови фонове, за да може преживяването да бъде още по-тъпо. И това не е ... |
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика. ... Около творчеството на Теодор Траянов винаги избухват спорове. Едни го въздигат до върховете на българската поезия, а други са неспособни да го разберат. Неговата поезия притежава ярка величавост на образите и широка обхватност на чувствата. Тя намира нови и неоткрити до тогава думи и словосъчетания за любовта, смъртта, страданието. Както почти у всички поети от този период, период на раздвояване на литературните интереси от национални към интернационални аспекти и обратно, у Траянов срещаме същото вътрешно противоречие както в биографията му, тъй и в ... |
|
"Книгата на Валери Манолов е поема за раздялата като вечно възвръщаща се любов. Изключително сдържана и пестелива като емоция, тя изследва с възхитителна откровеност как в безпределния свят на самотата човек трябва да носи не тъгата и скръбта по отминалата любима, а цялата и ненакърнима идея за любовта. Поетическият език на Валери Манолов е чист, крехък, все по-рядко срещан в умозрителните упражнения из българската литературна нѝва." Александър Секулов "Силуети на раздялата е книга, написана сякаш на границата между съня и реалността. В онзи миг на пробуждането, в който очертанията на света са ... |
|
Този път сърцето настоя е своеобразен речник на мъжката душа. Стиховете на Даниел Колев левитират между любовта и опустошението, безкрайно истински и неподправени. А думите му ще усетят само онези, които не се боят да се доверят на поривите на сърцето. От футболния терен до издадени стихосбирки - Даниел Колев е същински разбивач на клишета. Борави с думите толкова умело, колкото и с топката, а Instagram профилът му с поезия @dk.notes за отрицателно време събира над 11 хил. верни последователи. Три години след литературния си дебют Мечти отвъд океана Даниел е готов да разкрие нова, още по-романтична страна от себе си ... |
|
Сътвореното от този поет издава тънкия усет на художника-лирик към фрагмента към вярно отразеното мигновение, към проникването в дълбините на детайла и едновременно с това - чувството за единство на пресъздаването, за цялостно и монолитно отражение на действителността. В тома са поместени критически страници от Петър Пандев, Стоян Каролев и Иван Гранитски . Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. ... |
|
Борба В тъги, в неволи младост минува, кръвта се ядно в жили вълнува, погледът мрачен, умът не види добро ли, зло ли насреща иде... На душа лежат спомени тежки, злобна ги памет често повтаря, в гърди ни любов, ни капка вяра, нито надежда от сън мъртвешки да можеш свестен човек събуди! Свестните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почита: Богат е, казва, пък го не пита колко е души изгорил живи, сироти колко той е ограбил и пред олтарят бога измамил с молитви, с клетви, с думи лъжливи. Христо Ботев Стихотворението Борба е публикувано частично за пръв път във в. Дума на българските емигранти през 1871. ... |
|
Петко Р. Славейков е сред авторите, които оказват огромно влияние върху родното творчество. Той успява да събере една истинска съкровищница от народни умотворения и използвайки основата на традиционния фолклор, да създаде такива шедьоври в българската литература като поемата "Изворът на белоногата". От народно-песенния мотив той взема ритъма, римата и сюжета на поемата и увековечава това предание. Освен това Петко Р. Славейков пише стихотворения, пословици, поговорки и басни. Той участва активно в борбата за църковна и национална независимост. Изданието съдържа най-популярните стихотворения, пословици и ... |
|
"Ние сме програмирани за обикновения свят, за пазара на всекидневния живот. Ето защо поетичната книга "Нищо повече" изглежда много различна. Защото тя е предизвикателство. Защото в нея трябва да разчетем легендата за съкровището на света и да разберем човека, който "чака доволен потопът да го отнесе". Стиховете провокират и събуждат многопосочни асоциации. Тази книга е една от малкото в съвременната българска поезия, която успява да ни покаже самовглъбението на един поет и заедно с това да ни научи как да се вглеждаме навътре в нас; да държи очите ни отворени за външното и в същото време да ни ... |
|
Бривидо Всяка брънка, извивка, камера на сърцата ни се взриви. Ти си цялото време по вътрешните ми страни. Ти си през цялото време, което изтича през пръстите, светът в миниатюра си ти. Аз съм с прекрасната надежда за стрелката, стрелката, която не чувства природа със същата лекота, с която ме гори светлината ти. Случи се да се приближим до парапета, оголихме се до най-елементарната подробност, сгънахме се по необходимост. Александрина Валенти "Александрина Валенти прелиства времето напред и назад, встрани и вдясно. И без да иска, си играе с посоките на времето без да се притеснява от часовата разлика. ... |
|
"Дъщерите на стихотворението Стихотворението е кръг. Откъдето тръгнеш, там се и връщаш, но някак се оказваш по-нависоко. Стихотворението има архитектура. Тя е уникална. Ако не я уловиш, губиш част от смисъла. Стихотворението има пластове - за мен то е баница с мед и сирене. Аз го обичам така. Стихотворението е надежда. Това не го забравяй. Стихотворението е обич. И ухае на теб. Винаги." Из книгата ... |