Роман за първата половина на българския преход. Начо Христосков (1953 - 2019) е завършил българска филология. Работил е като възпитател, организатор в сферата на културата, билд редактор, организатор маркетинг и реклама, преподавател, пом.- директор на СОУ. От 1992 до 2001 г. е директор и управител на издателство "Христо Г. Данов" в Пловдив. Бил е безработен и преди, и след 10 ноември 1989 г. До 1990 г. не му е издавана книга. Автор е на сборниците с разкази: "Дъх на ягоди, "Полъх на любов и телеграма" (1990), "Слънчевото куче" (2000), "От пролуката до гроба" (2010), " ... |
|
|
Роман-алегория с привкус на политическа сатира. ... "В нашата древна и високо цивилизована гора всичко започнало от един трап. Някога този трап е бил малък, по-точно - с някакви стандартни за времето си размери, защото е бил най-обикновена варница, изкопана неизвестно от кого, вероятно за строителни нужди, и вероятно по същите причини отдавна изразходвана. Сложна работа е това “патриотизмът” въобще, а когато е в гора - е чудо невиждано! Местностите ни открай време са били христоматия по еклектика. По тази причина и животните, и нравите, и начинът на живот, и гъбите, и жълъдите, и варниците, и дереджето - в това ... |
|
|
След 9 книги документалистика Евгений Тодоров най-после се е решил да навлезе в територията на художествената измислица. Макар че много от историите в тази книга изобщо не изглеждат измислени. Времето на повествуванието - макар и да не е точно определено, може да се отнесе най-общо към онзи български феномен, наречен Преход. При рязка смяна на икономическите и политическите модели настъпва дислокация на социални пластове, както твърдят специалистите. Едни хора изплуват на повърхността - много често като мръсна пяна, други потъват... Или бягат нанякъде. В тази книга има цяла галерия герои на Прехода, които са успели да ... |
|
|
Подготовката за настъпващия Нов Световен Ред се прави много отдавна, както и мерките за неговата безопасност. Няма да се допуснат никакви политически опоненти и смели критици. Няма да се учудя, ако в най-скоро време моите книги и име изчезнат напълно. Всички книжарници и издатели да затворят вратите си за мен. Книгите ми да изчезнат от библиотеките, което вече някъде е станало. Много е интересно да се знае не само официалната история на последните две хиляди години, но и лъжите, от които ще разберем голяма част от модерната история, която се пази в тъмнина за масите. Болшинството от хората не знаят нищо за това, което се ... |
|
|
Документален роман. ... Аз съм дете с къси панталони, бяла ризка и фотоапарат. Щракам и щракам. Детето расте. Чувствата му стават все по-силни. Познанията му се разширяват. Нахлуват въпроси. Жажда. Глад за откриване. Фотоапаратът е хладнокръвен регистратор със стъклено око. В ръцете на юноша. В ръцете на млад мъж. В ръцете на зрял човек. Фотоапаратът остава същият хладнокръвен регистратор. Запечатва пейзажи от две политически системи. Запечатва портрети на хора знаци в тези две системи. Някои само скицирани. Други потопени в душевността. Хора знаци. Известни и обикновени. Търсещи себе си във времето на прехода между ... |
|
|
Романът "Обикновена история" е разказ за живота и вълненията на хората по време на прехода от тоталитаризъм към демокрация в България от края на ХХ и началото на ХХІ век. Размисли на два типа индивидуалности - тези от категорията на мислещите и другите от групата на вярващите. Една поредица от случки и събития, с които се сблъскваме ежедневно, но често подминаваме, събрана под общото за всички нас определение обикновена история. Йордан Нихризов е роден на 8.Х.1953 г. в гр. Провадия. Израства в гр. Габрово, където завършва средно образование в Априловската гимназия през 1971 г., а през 1978 г. се дипломира като ... |
|
|
И един въпрос продължава да отеква в тишината: Какво цените най-много в живота? ... Преподавателката по марксизъм Бора Найденова прекарва свободното си време в провеждане на едно малко странно социологическо проучване. За да разбере нагласите на съвременното общество, тя задава въпроса "Какво цените най-много в живота?". Получава различни отговори: някои - шаблонни, други - искрени. В процеса на работа тя среща Кирил, един от нейните изключени студенти. Двамата си приличат по тревожното им минало, свързано с налагането на комунизма. Но се разминават в позициите си спрямо идеологията му. Техните спорове ... |
|
|
Роман - бурлеска. ... "В тъжния си роман "Ангелът и Яков" Георги Ганев взема без колебание по нещо от живота на всеки от нас, за да го вплете в съдбата на своите герои и така да ги направи плът от плътта ни. Корените им се преплитат с нашите в осквернената от политически страсти и нравствени падения родна почва, пият жизнени сокове от отровните извори на собствените си погрешни представи и примитивни убеждения. Деградацията на комунизма, последвана от деградация на демокрацията, поражда личностна деградация, от която спасение носи само любовта - онази любов, заради която Ангелът започва своята борба с Яков, ... |
|
|
Аз не съм писал история. С изключение на няколко имена, всички останали са измислени. Измислени, подредени от мен са и техните силуети. Включително и на главния ми герой, един журналист, който доста от вас биха възприели като мой образ и мое подобие. Това също няма да е вярно и точно. Измислена е и главната героиня. Такова момиче дори аз, попреситен от срещи и запознанства, не съм виждал в живота си. Тя, такава, каквато е в книгата ми, е не само една мъжка мечта, но и болка... Стараех се само духът на времето, което описвам, духът, изтърван от бутилката, да прилича на онзи, който трови годините, наречени Преход. И моля, ... |
|
|
"Изповедта на един карък" е разказ за живота в България в последните десетилетия на ХХ и началото на ХХІ век. За съдбите на обикновени хора, които се опитват на намерят своята реализация, да се издигнат или поне да се приспособят към господстващата Система, определяща техните позиции и битие по собствени правила и критерии. Система, която уж се срутва под тежестта на своите несъстоятелни норми, а всъщност се преражда, подменяйки ценности и понятия посредством някогашните си верни крепители. История за това как идеали и чувства могат да бъдат загърбени, а идеите за справедливост - отритнати. Коя е вярната посока? ... |
|
|
Роман за живота ни през прехода. ... Навръх Нова година най-проспериращият бизнесмен в един провинциален град получава ревизионен акт за огромна сума. Свикнал чрез подкупи да решава финансовите си проблеми, Георги Асенов е убеден, че и този път ще се измъкне. За негова изненада в лицето на началника на данъчната служба разпознава някогашната си младежка любов Бистра Огнянова, известна със своята безкомпромисност към нарушителите. Двамата се изправят срещу възникналото отново взаимно привличане и противоположните си възгледи за живота. Скоро става ясно, че ревизионният акт е само началото на следващи един след друг ... |
|
|
Протестите на Орлов мост. Блясъкът в очите на хората. Яростта и надеждата, че политическата класа може да бъде пометена, че същото ще се случи с монополите, с олигарсите. Във вкочаняващия студ на зимните вечери хората се събират отново и отново. В протяжните и мътни времена на промяната управляващите върхушки, без значение от коя партия, не само разграбиха България, но извършиха нещо още по-страшно. Стотици хиляди изгубиха спестяванията си, домовете си, работата си, изгубиха настоящето и бъдещето си. Виновните се знаеха, но възмездие нямаше. Политическата класа с алчно усърдие превръщаше властта си в пари, но възмездие ... |
