Саркастичните текстове в тази книга вземат на прицел политическия и стопански живот в България, без да дават аванси на когото и да било. Авторът Живко Желев има достатъчно опит от електронните медии, поради което свободно и безпощадно работи в задкулисието на официалните новини. Главната новина в тази книга е, че всъщност нищо особено не се е случило у нас през последните 17 години в резултат от действията на онези хора, които авторът определя като "бащите на недъгавия преход". Нестихващата ирония напомня стила на повестта "Сценарий за непринудено народно веселие" от книгата му “Катапулт” (ДИ “Хр. Г. ... |
|
|
"Младият поет (с награда “Южна пролет” за стихосбирката “Ток”) и криминален журналист в програма "Хоризонт" на БНР Стоил Рошкев днес ни изненадва с широкоформатна проза, носеща малко необичайно посвещение: “...на последния наборен войник в Българската армия”. На пръв поглед романът “Жени по китайската стена” е само автобиографичен. Висшист попада в родната казарма, води си дневник, описва абсурдите на това затворено общество, в което социализмът и демокрацията се съизмерват с българския манталитет, идеологическата шизофрения, масовата простотия сред долните етажи на обществото. Рошкев обаче се опитва (и го ... |
|
|
"Сигурно в бъдеще тези ужасни, обидни за цивилизацията събития, ще бъдат изследвани. Ще се избистрят фактите, ще се обобщят данните. Ще се направят военни и политически анализи със съответните изводи. Но това ще бъде поглед върху събитията от птичи полет и от дистанцията на времето. Едва ли някой ще узнае за чувствата и мислите, за страховете и надеждите на бизименния войник, паднал или оцелял случайно в тази мръсна война, както е ставало винаги. Времето избра нас." Петър Семов Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
|
"В партийния дом на реактора, в реактора на партийния дом - под отхлупения капак нахлуват чужди погледи. Целият свят вече знае всичко за Чернобил. Между световните столици през планетата прескачат искри и летят телеграми. Москва с половин уста най-накрая признава. Киев е в траур, макар и неофициално. А у нас мълчат, пролетта се развива без паника. Тя търси с уста устните ми, стиска през фланелката разгорещените ми гърди. Иска да ме спаси, да поправи, ако е възможно, грешката на баща си. Инфантилният спомен в невидимите обръснати косъмчета ме смачква на прах, разтапя ме, отпускам ръце. Това я разочарова вероятно, ... |
|
|
"Дерибеи" е стряскащ роман за властта, за нейната употреба и злоупотреба. Авторът Георги Майоров нашумя с предишните си книги: "Няма връщане", "Ще те открадна" и "Тайните изкушения на кукувицата". Герои на " Дерибеи " са Вандала и Въргала. Те растат до министри, врастват пороците на властта и са сред онези, които съсипват държава и народ. Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
|
По действителен случай. Събитията и героите в тази книга са действителни. Тя е история за лицето на един обществен строй, както и за хората, въвлечени в него, за човешките въжделения и копнежа за свобода. Месец след нахлуването на войските на Варшавския пакт в Чехословакия през 1968 г., за да сложат край на Пражката пролет и започналите демократични промени в обществото, трима български студенти - Едуард Генов, Александър Димитров и Валентин Радев - написват и разпространяват позиви срещу участието на българската армия с текст: "Вън войските на марионетката Живков от ЧССР!". След оперативна разработка на ... |
|
|
Петър Христозов е литературен псевдоним на Христо Вълчев, генерал от съветското военно разузнаване. Член на Съюза на българските писатели от 1995 г., за петнадесет години той издаде над четиридесет романа и близо десет сборника с разкази и новели. Маститите ни писатели и критици го отричат, но хората го четат. Дори в чужбина. В политическите му романи фактите често са нелицеприятни, но героите са назовани с истинските им имена. В книгата Големият малък човек авторът събира банкерка, бивш шампион по гребане, инженер и лекарка. Две убийства, пари, власт и любов. Мнозина ще се познаят. Но ако ви харесват напарфюмираните ... |
|
|
Момиче от София пътува към Европа. В началото на деветдесетте, в зората на промените. Часовете в автобуса разлистват страница по страница детството и юношеството му: любима кукла, топло море, студена майка, отсъстващ баща, първа целувка, голяма любов... Колко може да е преживял един човек на двадесет? И до колко разнопосочни размисли води всяка житейска случка? Кои са скритите мотиви, които обуславят постъпките ни? Можем ли да им устоим? Какво отказва да си спомни паметта? Как ни белязва времето, в което живеем? Въвлечена във въртележката на собственото си съзряване и в тази на променящата се действителност, героинята ... |
|
|
Роман за първата половина на българския преход. Начо Христосков (1953 - 2019) е завършил българска филология. Работил е като възпитател, организатор в сферата на културата, билд редактор, организатор маркетинг и реклама, преподавател, пом.- директор на СОУ. От 1992 до 2001 г. е директор и управител на издателство "Христо Г. Данов" в Пловдив. Бил е безработен и преди, и след 10 ноември 1989 г. До 1990 г. не му е издавана книга. Автор е на сборниците с разкази: "Дъх на ягоди, "Полъх на любов и телеграма" (1990), "Слънчевото куче" (2000), "От пролуката до гроба" (2010), " ... |
|
|
Роман-алегория с привкус на политическа сатира. ... "В нашата древна и високо цивилизована гора всичко започнало от един трап. Някога този трап е бил малък, по-точно - с някакви стандартни за времето си размери, защото е бил най-обикновена варница, изкопана неизвестно от кого, вероятно за строителни нужди, и вероятно по същите причини отдавна изразходвана. Сложна работа е това “патриотизмът” въобще, а когато е в гора - е чудо невиждано! Местностите ни открай време са били христоматия по еклектика. По тази причина и животните, и нравите, и начинът на живот, и гъбите, и жълъдите, и варниците, и дереджето - в това ... |
|
|
Подготовката за настъпващия Нов Световен Ред се прави много отдавна, както и мерките за неговата безопасност. Няма да се допуснат никакви политически опоненти и смели критици. Няма да се учудя, ако в най-скоро време моите книги и име изчезнат напълно. Всички книжарници и издатели да затворят вратите си за мен. Книгите ми да изчезнат от библиотеките, което вече някъде е станало. Много е интересно да се знае не само официалната история на последните две хиляди години, но и лъжите, от които ще разберем голяма част от модерната история, която се пази в тъмнина за масите. Болшинството от хората не знаят нищо за това, което се ... |
|
|
Война и мир на прехода. ... Има две фрази, които адски прилягат на българския преход. Същия, който се точи вече 30 години. Първата фраза е донякъде якобинска: "Ние тази власт с кръв сме я взели, с кръв ще я дадем!" Чудничко! Нищо такова обаче не се случи. Българският преход с това се и прочу - с безкръвието си. Нямаше кръв по паветата, и слава Богу! Мина тихо, мирно и успешно, с аплодисменти - като на театрална премиера. Кръв прокапа след това. И капе вече 30 години. Най-обилно прокървихме при "масовата" и "касовата" приватизация. И при виртуозната трансформация на политическата власт в ... |
