И един въпрос продължава да отеква в тишината: Какво цените най-много в живота? ... Преподавателката по марксизъм Бора Найденова прекарва свободното си време в провеждане на едно малко странно социологическо проучване. За да разбере нагласите на съвременното общество, тя задава въпроса "Какво цените най-много в живота?". Получава различни отговори: някои - шаблонни, други - искрени. В процеса на работа тя среща Кирил, един от нейните изключени студенти. Двамата си приличат по тревожното им минало, свързано с налагането на комунизма. Но се разминават в позициите си спрямо идеологията му. Техните спорове ... |
|
|
"Рекет" разказва за една образована млада жена, която се съгласява да стане рекетьор. Следва продължението..."В предишния ми роман "Рекет" разказах за една образована млада жена, която не може да намери своето място в живота. И се съгласява да стане рекетьор. Направлявана е от непознати хора, които твърдят, че целта им е да накажат лошите. Историята, колкото и необикновена, е вдъхновена от реални събития. На финала героинята решава да се скрие в един публичен дом, за да избегне отмъщението на рекетираните. За добро или зло, много читатели не приеха този финал за естествен край на историята. ... |
|
|
По действителен случай. Събитията и героите в тази книга са действителни. Тя е история за лицето на един обществен строй, както и за хората, въвлечени в него, за човешките въжделения и копнежа за свобода. Месец след нахлуването на войските на Варшавския пакт в Чехословакия през 1968 г., за да сложат край на Пражката пролет и започналите демократични промени в обществото, трима български студенти - Едуард Генов, Александър Димитров и Валентин Радев - написват и разпространяват позиви срещу участието на българската армия с текст: "Вън войските на марионетката Живков от ЧССР!". След оперативна разработка на ... |
|
|
Петър Христозов е литературен псевдоним на Христо Вълчев, генерал от съветското военно разузнаване. Член на Съюза на българските писатели от 1995 г., за петнадесет години той издаде над четиридесет романа и близо десет сборника с разкази и новели. Маститите ни писатели и критици го отричат, но хората го четат. Дори в чужбина. В политическите му романи фактите често са нелицеприятни, но героите са назовани с истинските им имена. В книгата Големият малък човек авторът събира банкерка, бивш шампион по гребане, инженер и лекарка. Две убийства, пари, власт и любов. Мнозина ще се познаят. Но ако ви харесват напарфюмираните ... |
|
|
Роман за първата половина на българския преход. Начо Христосков (1953 - 2019) е завършил българска филология. Работил е като възпитател, организатор в сферата на културата, билд редактор, организатор маркетинг и реклама, преподавател, пом.- директор на СОУ. От 1992 до 2001 г. е директор и управител на издателство "Христо Г. Данов" в Пловдив. Бил е безработен и преди, и след 10 ноември 1989 г. До 1990 г. не му е издавана книга. Автор е на сборниците с разкази: "Дъх на ягоди, "Полъх на любов и телеграма" (1990), "Слънчевото куче" (2000), "От пролуката до гроба" (2010), " ... |
|
|
Роман-алегория с привкус на политическа сатира. ... "В нашата древна и високо цивилизована гора всичко започнало от един трап. Някога този трап е бил малък, по-точно - с някакви стандартни за времето си размери, защото е бил най-обикновена варница, изкопана неизвестно от кого, вероятно за строителни нужди, и вероятно по същите причини отдавна изразходвана. Сложна работа е това “патриотизмът” въобще, а когато е в гора - е чудо невиждано! Местностите ни открай време са били христоматия по еклектика. По тази причина и животните, и нравите, и начинът на живот, и гъбите, и жълъдите, и варниците, и дереджето - в това ... |
|
|
След 9 книги документалистика Евгений Тодоров най-после се е решил да навлезе в територията на художествената измислица. Макар че много от историите в тази книга изобщо не изглеждат измислени. Времето на повествуванието - макар и да не е точно определено, може да се отнесе най-общо към онзи български феномен, наречен Преход. При рязка смяна на икономическите и политическите модели настъпва дислокация на социални пластове, както твърдят специалистите. Едни хора изплуват на повърхността - много често като мръсна пяна, други потъват... Или бягат нанякъде. В тази книга има цяла галерия герои на Прехода, които са успели да ... |
|
|
Подготовката за настъпващия Нов Световен Ред се прави много отдавна, както и мерките за неговата безопасност. Няма да се допуснат никакви политически опоненти и смели критици. Няма да се учудя, ако в най-скоро време моите книги и име изчезнат напълно. Всички книжарници и издатели да затворят вратите си за мен. Книгите ми да изчезнат от библиотеките, което вече някъде е станало. Много е интересно да се знае не само официалната история на последните две хиляди години, но и лъжите, от които ще разберем голяма част от модерната история, която се пази в тъмнина за масите. Болшинството от хората не знаят нищо за това, което се ... |
|
|
Документален роман. ... Аз съм дете с къси панталони, бяла ризка и фотоапарат. Щракам и щракам. Детето расте. Чувствата му стават все по-силни. Познанията му се разширяват. Нахлуват въпроси. Жажда. Глад за откриване. Фотоапаратът е хладнокръвен регистратор със стъклено око. В ръцете на юноша. В ръцете на млад мъж. В ръцете на зрял човек. Фотоапаратът остава същият хладнокръвен регистратор. Запечатва пейзажи от две политически системи. Запечатва портрети на хора знаци в тези две системи. Някои само скицирани. Други потопени в душевността. Хора знаци. Известни и обикновени. Търсещи себе си във времето на прехода между ... |
|
|
Романът "Обикновена история" е разказ за живота и вълненията на хората по време на прехода от тоталитаризъм към демокрация в България от края на ХХ и началото на ХХІ век. Размисли на два типа индивидуалности - тези от категорията на мислещите и другите от групата на вярващите. Една поредица от случки и събития, с които се сблъскваме ежедневно, но често подминаваме, събрана под общото за всички нас определение обикновена история. Йордан Нихризов е роден на 8.Х.1953 г. в гр. Провадия. Израства в гр. Габрово, където завършва средно образование в Априловската гимназия през 1971 г., а през 1978 г. се дипломира като ... |
|
|
Роман - бурлеска. ... "В тъжния си роман "Ангелът и Яков" Георги Ганев взема без колебание по нещо от живота на всеки от нас, за да го вплете в съдбата на своите герои и така да ги направи плът от плътта ни. Корените им се преплитат с нашите в осквернената от политически страсти и нравствени падения родна почва, пият жизнени сокове от отровните извори на собствените си погрешни представи и примитивни убеждения. Деградацията на комунизма, последвана от деградация на демокрацията, поражда личностна деградация, от която спасение носи само любовта - онази любов, заради която Ангелът започва своята борба с Яков, ... |
|
|
Аз не съм писал история. С изключение на няколко имена, всички останали са измислени. Измислени, подредени от мен са и техните силуети. Включително и на главния ми герой, един журналист, който доста от вас биха възприели като мой образ и мое подобие. Това също няма да е вярно и точно. Измислена е и главната героиня. Такова момиче дори аз, попреситен от срещи и запознанства, не съм виждал в живота си. Тя, такава, каквато е в книгата ми, е не само една мъжка мечта, но и болка... Стараех се само духът на времето, което описвам, духът, изтърван от бутилката, да прилича на онзи, който трови годините, наречени Преход. И моля, ... |
