Варницата

Роман-алегория с привкус на политическа сатира. "В нашата древна и високо цивилизована гора всичко започнало от един трап. Някога този трап е бил малък, по-точно - с някакви стандартни за времето си размери, защото е бил най-обикновена варница, изкопана неизвестно от кого, вероятно за строителни нужди, и вероятно по същите причини отдавна изразходвана.

Сложна работа е това “патриотизмът” въобще, а когато е в гора - е чудо невиждано! Местностите ни открай време са били христоматия по еклектика. По тази причина и животните, и нравите, и начинът на живот, и гъбите, и жълъдите, и варниците, и дереджето - в това число и патриотизмът, като част от дереджето - също са еклектични. Това в другите гори никога не са го разбирали, но не за тяхна, а, уви, за наша сметка.

Почти навсякъде по света има вълци, мечки, лисици, зайци... Има жирафи, слонове, носорози, крокодили, дори жаби... Не и в нашата гора. В нашата има всичко друго.

Някога, преди много, ама много години, казват, някъде от север ли, от североизток ли, била дошла някаква глутница от напълно неустановен вид с големи глави и се била установила по тукашните земи. Естествено земите гъмжели от всякаква местна гад. Много днешни зоолози наричат заварената през онези далечни времена местна гад “Византийска фауна”, защото зоолозите много обичат всичко да е от едно семейство - “византийското” им е любимо! Хубаво, едно такова, красиво, престижно, културно, източно-римско, животинско, топлокръвно семейство, еволюционен наследник на възможно най-древната на земята биосфера... Абе, както казват по нашата гора: видяла лисицата (макар че нямаме лисици) гъза си и помислила, че е рана. Тръгнах от патриотизма, а докъде стигнах?
До варницата:"
Из книгата