Награда на "Европейския съюз". Литературна награда "Конрад Аденауер". Литературна награда "Кранихщайнер". ... С лирична, красива и вълнуваща проза се представя в тази книга една от най-награждаваните авторки на Германия днес. Носителка е на Наградата за литература на ЕС, на литературните награди на Лихтенщайн, Конрад Аденауер, Кранихщайнер, Херман Ленц и Еберхард Шьок за създадени образци на красив немски език. Пеперуди, бадемови и смокинови дървета, пищната зеленина на средиземноморския пейзаж заедно с безкрайната синева на августовското небе над Далмация - в разказите на Марица Бодрожич ... |
|
|
Авторът, по чиито дири върви Дан Браун. Идва ли време за последния сблъсък, за Рагнарьок? В скандинавските митове и легенди е стаена мистична мощ - как да подчиниш на волята си другите, как да разбереш тайните на живота и смъртта... Младите съпрузи Ерик Викен и Нина Берг катастрофират с автомобила си насред затрупаната от сняг планинска област Телемарк и им е съдено да научат за жестоките времена на средновековното езичество, когато религиозните култове на викингите са живи и силни независимо от разпростиращото се християнство. Една легенда, предавана от поколения сред местните жители, може да се окаже ключ към ... |
|
|
От автора на "Духless". ... Александър Исаев е поредният млад човек, за когото емблемата на успеха е визитна картичка с логото на голяма корпорация, съчетано с неговото име и позицията мениджър. Той сбъдва мечтата си, но само за да разбере, че лъскавите бизнес сгради крият не само предизвикателства и възможности, но и много безсънни нощи, въпроси, които не спират да звучат в главата ти, колеги, готови на всичко, за да те прецакат, и едно ново, доста по-различно разбиране за корпоративния свят. От позицията на познавач на героите и средата, за които пише, Сергей Минаев, авторът на култовия роман "Духless& ... |
|
|
Един магически портрет започва да старее, докато младежът, нарисуван на него, запазва красотата и младостта си. В отчаян опит да спаси себе си, младият човек пада по-ниско от най-окаяния жител на викториански Лондон. Ще спре ли портретът да погрознява и да остарява, изобразявайки вътрешната му същност? Неповторимият роман на Оскар Уайлд и днес искри със завладяващ сюжет, великолепни герои, както и с най-силното оръжие на писателя – неговото остроумие. "Портретът на Дориан Грей" е единственият роман на Оскар Уайлд, публикуван за първи път в списание "Липинкот" на 20 юни 1890 г. В самостоятелно ... |
|
|
Предисторията на Кралица Марго - за пръв път на български. ... Франция, средата на XVI век. Крал е младият Франсоа II, женен за шотландската кралица Мария Стюарт. Но управлението на страната реално е в ръцете на кралицата-майка - Катерина Медичи. За да се спасят от проливен дъжд, херцог Дьо Гиз, маршал Дьо Сент Андре и принц Дьо Конде се отбиват в мизерна крайпътна кръчма. Подслон там потърсва и циганка, която решава да им предскаже бъдещето. Предсказанието е фатално не само за тримата велики мъже, но и за съдбата на кралството. В мрачната кръчма принц Дьо Конде вижда за пръв път красивата Шарлот, дъщеря на маршал Дьо ... |
|
|
Един оригинален световен хит, изстрелян от Финландия. Роман, провокиращ човешките страсти с актуално звучене и щипка фантастика. ... Младият фотограф Микаел открива в двора на жилищния блок, в който живее, малко човекоподобно създание, пребито от агресивни тийнейджъри. Това е млад трол, обречен на изчезване, интелигентен и ловък митологичен звяр с човешки черти. Изпълнен със съчувствие, Микаел го взима в апартамента си, скрива го от злонамерени хора и му дава име - Песи. Младият мъж проучва всевъзможни изследвания и публикации, за да разбере с какво се храни той и как може да го излекува. Но това, което липсва там е, че ... |
|
|
Стихове ... Дело на талантлив поет, книгата впечатлява с лаконичния си, но богат на внушения изказ. "Драскотините" - един нов жанр в българската поезия, в който всяка дума е пестелива и тежи на мястото си. "Смисълът е във движението – да налееш вино от бутилката, да нарежеш хляба на приятеля и да проследиш на птицата крилете." Из "Драскотини" ... |
|
|
"Поезията е пеперуден мост... По него душата пристъпва чисто гола. Тя е и реална, и виртуална душа. А мостът не е от бетон, а само от въображение, попило очаквания. Затворих рисунки от думи, усмивки, страхове и сънища в хартиените стени на три книги – "Предспомен" (1989), "Температура на духа" (1996) и "Сезони на душата" (2009). Вглеждането в детайлите на времето ме подтикна да съградя една нова поетична къщичка – "Крехка суета" (2013). Изкуството е цветният сън, който ни спасява от баналното. Изданието е съвместен арт проект с художничката Ангелина Павлова, с чиито стъклени ... |
|
|
Това съм аз Харесвам шарени костюми и пъстри ризи на цветя, свежи и сладникави парфюми - с две думи - влюбен в любовта. Животът ми е театър с вдигнати завеси. Чувствам, че съм вятър, малко луд и отнесен. Съдбата ми е накичена мулатка - ту горчива, ту много сладка. Душата ми е поетеса силно гримирана - носи медальон с моята буква гравирана. Това съм аз - отричан, обичан, отхвърлян, желан. На клоун от цирка много приличам, не на икона от Божия храм. Това съм аз - докрай преследващ всяка мечта, със звездите до късно беседващ - за хората, за слънцето и любовта. ... |
|
|
На 6. декември 1878 г. в забутаното грузинско село Гори се ражда Йосиф Джугашвили. Родителите му са бедни селяни. Бащата е обущар, пропива се и често бие жена си и сина си. Според слуховете истинският баща на момчето е неговият кръстник - кръчмар и борец-аматьор, или пък свещеникът на майката. Петгодишен, Йосиф се разболява сериозно от едра шарка, което трайно загрозява лицето му. Лявата му ръка пък е обездвижена, вероятно поради пътна злополука в детска възраст. Това обаче не му пречи да получи добра школовка в груби улични боеве. Майка му го записва в местното църковно училище с идеята някой ден да стане свещеник, но ... |
|
|
Написах по-голяма част от разказите си в Пловдив. Поне за началото са „виновни” македонците от пловдивския квартал „Кючук Париж”. Появих се там преди известно време с току-що родено дете – едва оживяла и като по чудо... Македонците ме изведоха от унеса и болката и ме вкараха в потрес. Започнах да ги наблюдавам и написах няколко портрета за тях – недружелюбни, неотзивчиви, с несъразмерни тела, а пък душите им бяха нацяло... Надбягвах се с тях по улиците, блъсках се по асансьорите и си мислех, че всичко е точно както трябва да бъде – абсурдно като в „Параграф 22”, но на мястото си. Публикувах разказите-кримки и последва „ ... |
|
|
В новата стихосбирка на Виктория Катранова „В пропастите помежду ни” поетесата продължава да разплита кълбото на чувствителното си светоусещане, за да поведе читателя като нишката на Ариадна над пропастите, през които трябва да пренесем любовта, без която не можем. Новата книга на Виктория Катранова доказва по неоспорим начин, че първата й стихосбирка „Както само аз умея” не е била фалстарт, а едно категорично начало, което ще продължава своя поетичен маратон, за да достигне до върховете на българската поезия. ... |
